Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

Номер  166             Година  2013.21.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.12.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря С.С. и при присъствието на прокурора: ДИ­ЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.н.а.х. дело номер 3649 по описа за 2012 година

 

      Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив срещу решение №2350/28.09.2012г. по НАХД №4748/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив Х-ти н. състав, с което е отменен електронен фиш серия К №0232972 от 01.04.2012г., с който на Н.К.Д. *** е наложено административно наказание – гло­ба в размер на 150 ле­ва на основание чл.189 ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то излага доводи за наличие на нарушава­не на материалния закон, поради кое­то моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови потвърж­да­ване на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба Н.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­нния електронен фиш,  състав на Районния Съд е приел, че от една страна не е ясно кое е лицето – нарушител, а от друга описанието на нарушението е недос­татъчно, за да се приеме кое е конкретното правило, което не е спазено от Д..

Настоящият касационен състав намира, че преди всичко представе­ният електронен фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и наруши­тел, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Или от текста на изменението на ЗАНН, с което са направени и основ­ните изменения в ЗДвП, е категорично ясно, че и в случая с електронните фи­шо­ве/както и с наказателните постановления/е необходимо волеизявление, т.е. правен акт на компетентен орган в системата на МВР, за което се съставя наро­чен документ/електронен фиш/, опредметяващ установеното първоначално в електронен вид в на­рочна база данни нарушение.

Или и тук, както при НП, е необходимо правораздаването да се из­върши от определени субекти, които следва да преценят наличието или лип­сата на предпоставките за ангажиране на съответния вид юридическа отговор­ност.

В тази връзка развитието на право не е стигнало до там да се приеме, че тази дейност/извън заснемането и установяването/, т.е. субсумирането на обективните факти, може също да бъде извършена като дейност по електронен път от съответните технически средства. Т.е. последните все още не са и не могат да са явят в изискуемото се и в тези случаи съгласно ЗАНН качество на “...овластените контролни органи...”.

При това положение не става ясно представеният по делото електро­нен фиш от кого всъщност е издаден, тъй като е представен във вида “Вярно с оригинала” и подпис на служителя на сектор “ПП” “Сп. Стоев”.

На първо място не става ясно с кой оригинал е сверен представеният по делото фиш, а е очевидно, че заверката/волеизявлението/ на служителя е нап­равена с оглед нуждите на съдебното производство, а не и преди това. Ос­вен това не се установява лицето Стоев да е овластено да налага администра­тивни наказания с електронен фиш.

По отношение на конкретните оплаквания с касационната жалба след­ва да се посочи, че действително описанието на нарушението, вменено на Да­мя­нова е оскъдно. След като се сочи, че деянието е извършено извън населено място, не става ясно по какви причини разрешената скорост на посочения учас­тък от пътя е само 60 км/ч., респ. визирането на чл.21 ал.2 ЗДвП не е доста­тъчно, тъй като там изрично се сочи необходимостта от сигнализиране с пътен знак. Такъв обаче в казуса не се сочи, което представлява съществен пропуск при описание на нарушението.

С оглед на изложеното не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1, т.1 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №2350/28.09.2012г. по НАХД № 4748/2012г. по описа на Районен съд – Пловдив Х-ти н. състав, с което е от­менен електронен фиш серия К №0232972 от 01.04.2012г., с който на Н. К. Д. *** е наложено административно наказание – гло­ба в размер на 150 лева на основание чл.189 ал.4 от Закона за движение по пъти­ща­та /ЗДвП/, във вр. с чл.182 ал.2, т.4 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                       2.