Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102

 

гр. Пловдив, 15 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХ  касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Т. КОМСАЛОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                                                   ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

                при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, и с участието на прокурор ДИЛЯН  ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Н.Бекиров КНАХД № 3658 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

         С решение № 2499 от 12.10.2012 г., постановено по НАХД № 3589/2012г., Пловдивският районен съд, I наказателен състав, е потвърдил  Наказателно постановление № 16-1602076  от 30.03.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, с което на „Садат“ ООД, ЕИК  ***** в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция  в размер от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ за нарушение на чл.62, ал. 1, във вр. с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда/КТ/, на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от с.к.  

       Недоволен от така постановеното решение е останал наказаният работодател, който оспорва съдебния акт на първоинстанционния съд. В касационната жалба се твърди, че ПРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Подчертава се, че както и АУАН, така и НП са издадени при процесуални нарушения- непълно описание на нарушението. Заявява се, че случаят е маловажен. Претендира се отмяната на първоинстанционното съдебно решение, респективно и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител  намира касационната жалба за неоснователна и моли съда като такава да я остави без уважение.  

         Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира жалбата за неоснователна и като такава застъпва становище да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение.  

         Пловдивски административен съд, ХХ к. състав провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касатора оплаквания и намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, следователно е процесуално допустима.  Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

          Първоинстанционният съд е установил следната фактическата обстановка, а именно, че на 30.11.2011г. в производствен цех стопанисван от „Садат“ ООД , находящ се в ***** била извършена проверка от служители на Д”ИТ” Пловдив. В хода на същата като товарач на готова продукция бил установен И.В.Т., който попълнил справка – декларация по чл.402 от КТ, в която посочил, че работи в дружеството като общ работник с точно определено работно време и възнаграждение, а за горното няма нито граждански договор , нито трудов такъв. За констатираното по време на проверката бил съставен и предявен АУАН № 16-1602076 от 13.12.2011г. Въз основа на така съставения акт е издадено и НП № 16-1602076/07.05.2012г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, Пловдивският районен съд е приел, че административнонаказващият орган е спазил изискванията за провеждане на административнонаказателната процедура, НП съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и АУАН тези на чл. 42 от ЗАНН.

Обжалваното решение е правилно.         

В случая районният съд е изложил подробни съображения, мотивирали го да постанови обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя. Безспорно е установено по делото, че на датата на извършената проверка лицето И.Т. лично е полагал труд в обект, стопанисван от „Садат“ ООД. Това се потвърждава от данните в акта и от свидетелските показания на Ц.М.  

Настоящата инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление наказателното обвинение е категорично доказано с точното описване на значими съставни части на нарушението, каквото е мястото на извършване, констатираните нередности и деец. Отделно от това, обективната страна е ясна, нарушението е напълно очертано и индивидуализирано, което прави възможен адекватния съдебен контрол по същество и от друга страна пълно упражняване правото на защита от наказаното лице. 

          При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от сочените пороци.

В съдебната фаза въззивният съд е обсъдил и отчел, че размерът на наложената глоба е правилно определен. Настоящата съдебна инстанция намира, че с наложеното наказание може да се постигне целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото. Също така за целите на генералната и индивидуална превенция на административното наказание, наложеното наказание следва да бъде ориентирано към минималния размер, предвиден в КТ. 

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Този извод следва от вида на конкретното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, от установената липса на трудов договор с работника Тонов и от следващите от това неблагоприятни последици. В случая осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен.

       По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ  състав

 

Р Е Ш И :

 

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2499 от 12.10.2012 г., постановено по НАХД № 3589/2012г., Пловдивският районен съд, I наказателен състав.

          Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

 

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                                                                      /п/

 

 

Вярно с оригинала,

Секретар:

 

Н.Б.