Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   110            Година  2013, 16. 01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

на 17.12.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. КОМСАЛОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                       ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

при секретаря: Т.К. и при присъствието на прокурора: ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Т. КОМСАЛОВА КНАХ дело но­мер 3660 по описа за 2012 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Климекс”ЕООД, със седалище и ад­рес на управление ****, ЕИК ****, представлявано от управителя Й.П., подадена чрез адв.Б.С.,***, против Решение № 2592/23.10. 2012г., постановено по НАХД № 527/2012 година по описа на Районен съд – Плов­­див, ХХ н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 63695-S016828 от 31.05.2012г. издадено от Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на “Климекс”ЕООД, гр.Пловдив, на основание чл.335 ал.1 от КСО е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение разпоредбите на чл.7 ал.3 от КСО.

Касаторът твърди, че решението, предмет на касационна проверка, е поста­но­ве­но в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че неправилно от съда е прието, че случаят не е “маложавен” по смисъла на закона, като в про­ве­де­ното открито съдебно заседание се застъпва становището и за неспазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Породи изложеното настоява за от­мя­на на атакувания съ­де­­бен акт като неправилен и незаконосъобразен и потвърж­да­ва­не на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба– ТД на НАП – Пловдив, в постъпил след проведеното открито съдебно заседание писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк.Манолева, излага подробни съображения за неоснователност­та на касационната жалба, поради които и нас­то­я­ва за оставането в сила на съ­деб­ния акт като правилен и законосъобразен.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез представляващия я прокурор, изра­зя­ва становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

С № 2592/23.10. 2012г., постановено по НАХД № 527/2012 година по описа на Районен съд – Плов­­див, ХХ н.с., е потвърдено НП № 63695-S016828 от 31.05. 2012г. издадено от Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с кое­то на “Климекс”ЕООД, гр.Пловдив, на основание чл.335 ал.1 от КСО е наложено ад­министративно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за на­ру­шение разпоредбите на чл.7 ал.3 от КСО.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че при из­да­­­ва­нето на наказателното постановление не са допуснати съществени процесу­ал­­ни нарушения, безспорно е установен фактът на извършеното нарушение и не­го­вия автор, случаят не се явява маловажен по смисъл на чл.28 б.”а” от ЗАНН, по­ра­ди което и правилно и законосъобразно административно-наказателния орган е из­дал НП, с което е ангажирана отговорността на дееца.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради следните аргументи.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява всъщност, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушения на административ­но-производствените правила, изразяващо се в неспазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, т.е. със­та­­вя­не на АУАН след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, ко­е­то е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконо­съ­образно, въп­реки, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установен и до­казан факта на нарушението и неговия автор.

Като не е съобразил този факт районния съд е достигнал до неправилен извод за липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на НП.

Нормата на чл.34 ал.1 ЗАНН повелява, че “Не се образува административ­но-­наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на наруше­нието в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е из­тек­­ла една година от извършване на нарушението..., а за... данъчни... нару­ше­ния... – две години”.

От приетите в производството пред районния съд писмени доказателства и при правилно съобразяване на приложимите правни уредби, всъщност е видно, че още към момента на подаване на Декларация обр.6 органите на приход­на­та ад­ми­ни­страция са разполагали с всички релеванти за спора факти и обстоя­тел­ства, включително данни за нарушителя и за дължимостта на процесните осигурителни вноски и факта, че същите не са били внесени в предвиде­ни­те за това срокове, при положение че същите е следвало да постъпят по смет­ките именно на Нацио­нал­­ната агенция за приходите.

Тук следва да се има в предвид и разпоредбите чл.81, чл.87 и сл. от ДОПК, съгласно които именно НАП създава, поддържа и съхранява базата данни за за­дъл­­жените лица, включително и на всяко регистрирано лице се открива данъч­но-оси­гурителна сметка, част от нормативното съдържание на която са данните за дъл­­жимите от данъчно-задължените лица осигурителни вноски.

Или обосновано е да се приеме, че към момента на подаване на Деклара­ци­ята обр.6 (в чийто образец противно на твърденията на приходната админи­ст­ра­ция по идентични казуси, се попълват включително и данни дали осигурител­ни­те вноски са внесени или не, към момента на подаването й, чрез декларирането им със съответните ко­до­ве) и изтичане на нормативно определения в разпоредба­та на с чл.7 ал.3 от КСО /в редакцията в сила след 01.01.2010г./ срок за внасяне на дължимите осигурителни вноски, като се държи смета, че същите се внасят имен­­но по сметките на Националната агенция за приходите, да­нъч­ната админист­ра­­ция е разполагала с всички данни за осъ­ще­ст­веното на­ру­ше­ние и неговия ав­тор.

Или се следва извода на този състав на съда, че още към 01.04.2011г. нару­ше­нието вече е било на лице, включително органите по приходите са разполагали с цялата им необходима информация и относно неговото авторство.

В този смисъл и посочената дата 01.04.2011г. следва да се приеме, като най-късната такава, на която е открито извършеното нарушение на разпоредбите на КСО, включително и е открит и самият нарушител.

Неправилно е да се приеме, че за установяване на наруше­ние­то и неговия автор е не­обходимо извършването на нарочна данъчна проверка.

Тук следва да се посочи, че действително в случаите, когато установените фак­ти са недостатъчни за категоричен из­вод налице ли е нарушение/ тук не става въпрос за това открит ли е нару­шителя, тъй като действията по принцип са на­со­че­ни обикновено срещу точно определен пра­вен субект/, се изискват и допъл­ни­тел­ни доказателства, разпит­ват се свидете­ли, събира се информация в кратки сро­­кове след това.

Във всички случаи след приключване на тези допълнителни действия и с при­­общаване към “преписката” на всичко това, за съответното длъжностно лице – актосъставител възниква правото, но и задължението да вземе решение, т.е. да фи­нализира дейността си като приеме, че проверяваният субект е извършил оп­ре­­­де­лено нарушение, санкционирано чрез налагане по административен ред на ад­­министративно наказание, или не е консумиран състав на нарушение.

Тази дейност обаче може и следва да завърши в един опреден период от вре­­­ме, който законодателя е фиксирал чрез повелителната норма на чл.34 ал.1 ЗАНН чрез посочването “...в продължение на три месеца от откриване на нару­ши­теля... “. Последния период от време създава един обективен критерий при пре­цен­ка дали да се образува или вече образуваното производство да бъде прек­ра­тено, тъй като то е насочено към осъществяване на юридическа /адми­нист­ративно – наказателна отговорност/ за съответния субект.

Обективността /т.е. същият да не зависи по принцип от волята и поведе­ние­то на лицата в правоотношението/ на същия е от особено съществено зна­че­ние, тъй като по този начин се слага ясна граница – до кой момент органите на Държа­вата могат да преследват същия за извършените от него деяния, съставляващи ад­министративни нарушения.

В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателя за пропуснат срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, като настоящият акт е съставен на 17.01.2012г., т.е. след изтичане на три месеца от откриването на нарушителя, при положение, че при изпълнение на задълженията за служебно изследване и изясняване на всички фак­ти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на публичните вземания, органите по прихо­ди­те обективно няма как да не са констатирали про­цес­ното нарушение и неговия автор още към дата 01.04.2011г., при положение че са разполагали с цялата налична информация.

С оглед на изложените по-горе съображения за допуснати съществени нару­ше­ния на административно-производствените правила при издаването на оспо­ре­ния акт, изразяващи се в неспазване на преклузивния 3-месечен срок по чл.34 ал. 1 от ЗАНН  за съставяне на АУАН, е достатъчно основание за отмяна на ата­кува­но­то НП, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че районният съд е достигнал до принципно правилен извод, приемайки че вмененото на дружеството наруше­ние не е маловажен случай по чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния ко­декс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в про­изводствата по налагане на административни нака­за­ния, по въпросите за от­го­вор­ността. Според посочената по-горе дефиниция, "ма­ловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или нез­на­чителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоя­тел­ства, представлява по-нис­ка степен на обществена опасност в сравнение с обик­новените случаи на наруше­ние от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в срав­не­ние с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на администра­тив­ното задължение по чл.7 ал.3 от КСО, която по начало касае зна­чими обще­ст­вени отношения - тези, свързани с изчисляване и заплащане на дъл­жи­мите оси­гу­рителни вноски.

От наличните по делото данни се установява, че освен за м.02.2011 година, нару­ше­ния от този вид са конста­ти­ра­ни и за други периоди в един продължителен период от време, което само по себе си обосновава извод за едно трайно пове­де­ние в на­со­ка за неизпълнение на задълженията за внасяне на дължимите оси­гу­ров­ки от работо­да­теля, за един продължителен период от време, поради което и слу­чаят не може да бъде възприет като “маловажен”.

С оглед на изложеното от друга страна се установява наличието на соче­но­то в касационната жал­ба касационно основание, поради което обжалваното реше­ние като неправилно след­ва да бъде отменено, като се постанови друго такова по съществото на спора и се отмени изцяло процесното НП като неправилно и неза­ко­носъобразно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение 2592/23.10. 2012г., постановено по НАХД № 527/2012 година по описа на Районен съд – Плов­­див, ХХ н.с., като вместо него ПОСТАНО­ВЯ­ВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  63695-S016828 от 31.05.2012г. из­да­дено от Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на “Кли­мекс”ЕООД, гр.Пловдив, на основание чл.335 ал.1 от КСО е наложено адми­ни­стративно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за наруше­ние разпоредбите на чл.7 ал.3 от КСО.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

         

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                         2.