Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 21 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3665 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.      

Образувано е по жалба на А.В.К. *** против заповед № ДК-09-Пд-8 от 07.11.2012 г. на началника на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР, с която на основание чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ е спряно изпълнението на строителните и монтажни работи на строеж: “Къща за гости”, находящ се в ПИ 12992.30.22 по плана на с.Врата, община Асеновград, с възложител А.В.К..

Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от длъжностно лице извън кръга на неговите правомощия, поради което се иска прогласяване на нейната нищожност. Ако не се възприемат доводите за нищожност, се прави възражение за незаконосъобразност на оспорената заповед, защото не е налице правно основание за нейното издаване. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебните разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител не изразява становище по основателността на жалбата и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед и възложител на процесния строеж, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на пълномощник на жалбоподателя на 09.11.2012 г., и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е издадено разрешение за строеж № 427 от 02.10.2008 г. на главния архитект на община Асеновград, с което на жалбоподателя се разрешава да построи къща за гости в имот 12992.30.22 по плана на с.Врата въз основа на одобрени проекти. Видно от отбелязванията, направени в самото разрешение за строеж, то е влязло в сила на 21.10.2008 г., презаверено е на 01.06.2012 г., а на 22.08.2012 г. е извършена промяна по време на строителството (л.47 и 48 от делото). По повод на постъпила жалба против издаденото разрешение за строеж началникът на РДНСК ЮЦР е издал заповед № ДК-10-ЮЦР-79 от 15.10.2012 г., с която е отхвърлена жалбата на Д.Ф.С. и „Астрейд” ЕООД и е оставено в сила разрешение за строеж № 427 от 02.10.2008 г., ведно с допълнението от 22.08.2012 г.

По жалба на собственици на съседни през улица имоти е възложено извършване на проверка на процесния строеж. На 30.10.2012 г. работна група на РО НСК Пловдив са направили проверка на място и са съставили констативен акт № 168 от същата дата. Констатирано е, че изпълнението на строежа е на нулев цикъл и подготвен кофраж и армировка на вертикалните носещи елементи до кота + 2,75 м – колони от № 1 до № 27 и шайби №№ 1, 2 и 3 съгласно одобрен проект в част „Конструктивна – промяна по време на строителството” от 22.08.2012 г. на главния архитект на Община Асеновград. Констатирано е също, че започнатото строителство е без влязло в сила разрешение за строеж, с което е нарушена нормата на чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ. Въз основа на констативен акт № 168 от 30.10.2012 г. е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката М.Д.С., чиито показания съдът кредитира като непосредствени и безпристрастни, доколкото г-жа С. признава, че тя лично е положила подпис върху акт образец 10 от 30.10.2012 г. (л.35 и 36 от делото) вместо жалбоподателя. Съдът намира обаче, че с тези показания не се променят фактите от значение за решаване на правния спор, тъй като въпросният акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството няма правно значение за преценката за законосъобразност на издадената заповед за спиране на строително-монтажните работи.

Въз основа на тези факти съдът намира, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган и при липса на правно основание. Заповедта е издадена на 07.11.2012 г., а от 26.10.2012 г. е в сила законодателна промяна, с която административният орган не се е съобразил. Съгласно посочените като основание за издаване на процесната заповед правни норми – чл.222, ал.1, т.2, чл.224, ал.1, т.1 и ал.3 ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице са компетентни да спират изпълнението и да забраняват достъпа до строеж или до част от строеж от първа до трета категория. А съгласно новата норма на чл.224а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спират изпълнението и забраняват достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория. Процесният строеж представлява къща за гости и съгласно влязлото в сила разрешение за строеж е строеж пета категория, т.е., компетентният орган, който е следвало да издаде заповед за спиране на изпълнението на строително-монтажните работи в настоящия случай, е кметът на Община Асеновград или упълномощено от него лице. Издадената от началника на Регионалния отдел „Национален строителен контрол” Пловдив заповед се явява издадена от некомпетентен орган, извън определените му със закон или по делегация правомощия. Доколкото законът стриктно е определил компетентността на органите във връзка с осъществяването на строителството и контролът върху него, не може тази компетентност да бъде изземвана, пък било то и от специализиран орган, нарочно създаден за осъществяване на административен контрол върху устройството на територията и върху строителството, без това изрично да е предвидено в правна норма.

Заповедта е нищожна и поради липса на правно основание за нейното издаване. Към 07.11.2012 г. – датата на издаване на оспорената заповед – жалбоподателят е притежавал разрешение за строеж, което е било влязло в сила, и което е било оставено в сила от началника на РДНСК ЮЦР със заповед № ДК-10-ЮЦР-79 от 15.10.2012 г. (издадена преди заповедта на началника на РО НСК Пловдив), т.е., не е била налице хипотезата на чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което ще следва оспорената заповед да бъде обявена за нищожна. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски на основание чл.143, ал.1 ЗУТ ще следва да бъде осъден РО НСК Пловдив да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № ДК-09-Пд-8 от 07.11.2012 г. на началника на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР, с която на основание чл.224, ал.1, т.1 ЗУТ е спряно изпълнението на строителните и монтажни работи на строеж: “Къща за гости”, находящ се в ПИ 12992.30.22 по плана на с.Врата, община Асеновград, с възложител А.В.К..

ОСЪЖДА Регионален отдел „Национален строителен контрол” Пловдив при РДНСК ЮЦР да заплати на А.В.К., ЕГН **********,***, сумата 610 (шестстотин и десет) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               Административен съдия: