Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№.........

 

Град Пловдив, 14 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев       

Георги Пасков

при секретар С.Д. и с участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.н.а.д. № 3667 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл. 63, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД Пловдив на НАП против решение № 2548 от 18.10.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 4490 по описа на Пловдивския районен съд за 2012 година, с което е отменено наказателно постановление № 56120-S008142 от 25.10.2011 г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД Пловдив на НАП, с което на ЕТ “Кокона – Таня Калакунова”, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Т.Н.К., на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 842,73 лева за нарушение на чл.86, ал.1 и 2 и чл.82 ЗДДС.

Твърди се, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилни са изводите на съда, че тримесечния срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение тече от датата на узнаването от ТД Варна на НАП. Според касатора откриването на нарушителя е свързано с проверка в различни информационни масиви, преди която неможе да се твърди, че нарушителят е открит. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът моли да се остави в сила като правилно и законосъобразно решението на Пловдивския районен съд. Намира за правилни изводите на районния съд за наличие на съществено процесуално нарушение по чл.34, ал.1, пр.2 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства – писмо до ТД Варна на НАП и отговор с вх.№ 389-1 от 21.01.2011 г. на ТД Варна – се установява, че с получаването на цитираното писмо наказващият орган е имал данни за осъщественото нарушение от жалбоподателя, което обстоятелство сочи на допуснато съществено нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Във възможностите на актосъставителя е било съставянето на акт в 3-месечен срок от установяване на нарушението, но този срок е бил пропуснат, с което е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени релевантни факти районният съд правилно е приложил материалния закон и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. С получаването на отговора от ТД Варна на НАП на 21.01.2011 г. органите по приходите са разполагали с всички необходими доказателства, установяващи нарушението и нарушителя. Съставеният на 27.04.2011 г. акт за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосноваващо незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на касатора, че чл.34, ал.1 ЗАНН всъщност въвежда два преклузивни срока и че е спазен двугодишният срок от извършване на нарушението. Тези разсъждения не кореспондират със закона. Нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН предвижда тримесечен преклузивен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, който тримесечен срок трябва да се вмества в двугодишния срок, който тече от извършване на нарушението. Т.е., във всеки момент от този двугодишен период, който започва да тече от момента на извършване на нарушението,    органите по приходите могат да съставят акт за установяване на административно нарушение и да образуват административно-наказателно производство, ако не е изтекъл тримесечен срок от момента на откриване на нарушителя.

По изложените мотиви съставът на Административен съд Пловдив намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НК, решението е допустимо, правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2548 от 18.10.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 4490 по описа на Пловдивския районен съд за 2012година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                  Членове: 1.

                                                                      

                                                                                                     2.