Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 7

 

гр. Пловдив, 02 януари 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                      ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3668 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

С.М.П.,***, обжалва Решение №2737 от 06.11.2012г. по Н.А.Х. дело №5429 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХХІV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №5524/12 от 18.06.2012г., издадено от временно изпълняващ длъжността (ВРИД) началник на сектор “ПП” при Областна дирекция “МВР” (ОД”МВР”), гр. Пловдив, с което на П. е наложена глоба в размер от 300,00 лева. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП.

Ответникът в производството- ОД”МВР”- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Иван Перпелов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. А разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 29.05.2012г., около 9,15ч., на път от републиканската пътна мрежа ІІ-86, кръстовището с път І-8, е извършена проверка от служител на сектор “ПП” при ОД”МВР”- Пловдив, при което е установено, че П. управлява собствения си лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. №РВ1490ХВ, без на предното стъкло на автомобила да е залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса, съобразно изискването на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП). За установеното в рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №5524 /фабричен №306534/ от 29.05.2012г., с който деянието на П., изразяващо се в управление на автомобил по път от републиканската мрежа без залепен валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2 от ЗДвП. На 30.05.2012г. е подадено Възражение с Вх.№ВЯ/КАТ-18366 от страна на П. против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености е приложил закона правилно, като е потвърдил НП. Изложените съображения се споделят от настоящата инстанция, поради което тяхното повторно излагане не е необходимо.

Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение, че на датата на установяване на вмененото му нарушение е посетил магазин “Профил”, находящ се на път І-8 (Е80), в посока Пазарджик, след което не би могъл да завие наляво и да се върне в град Пловдив, тъй като платното за движение в този участък от път І-8 (Е80) е маркирано с единична непрекъсната надлъжна линия, чието застъпване и пресичане от пътни превозни средства (ППС) е забранено, и съответно П. е продължил движението си до първото възможно място на пътя за обръщане посоката на движение към Пловдив, каквото се явява кръговото кръстовище на пътища ІІ-86 и І-8, поради което не е налице съставомерност на деянието му, то същото съдът намира за неоснователно.

Според чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение №1. А според чл.2 от наредбата по чл.10, ал.6 от ЗП, каквато в случая се явява Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминато разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях (Наредбата), Агенция “Пътна инфраструктура” сигнализира пътищата и пътните съоръжения, за които се събират винетни такси

            В случая, както и сам жалбоподателят твърди, още след напускане границите на град Пловдив, респективно след преминаване покрай пътен знак Д12 “Край на населено място” /град Пловдив/, същият е забелязал наличието на знак със специално предписание Д25 “За използване на пътя се изисква платена винетна такса”. Освен това, лентите за движение на път І-8 непосредствено след посочения пътен знак Д25 са разделени с единична прекъсната линия, разрешаваща на движещите се по пътя ППС да я пресичат. Следователно, пътят, по който жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил се явява надлежно сигнализиран, че за ползването му е нужно заплащането на винетна такса, а жалбоподателят е разполагал с възможността да промени посоката на движение с автомобила си, така че да не се движи по участъка от път І-80, за който се изисква заплащането на винетна такса и съответно залепването на валиден винетен стикер.

От своя страна, в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) няма конкретни разпоредби относно зоната на действие на знак Д25, поради което следва да се приеме, че същата започва непосредствено след знака, поради което възражението на жалбоподателя не може да бъде споделено.

На следващо място, според чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове /АУАН/ по закона имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което в тежест на жалбоподателя е оборването на фактическите констатации отразени в процесния. В процесния АУАН е посочено, че П. е управлявал автомобила си по път ІІ-86, за движението по който се изисква заплащането на винетна такса, и е спрян за проверка едва след направен от него десен завой по път І-8, което обстоятелство не е оборено в производството пред районния съд, нито пък в настоящето производство.

Поради изложените съображения, съдът не констатира наличието на соченото от касатора неправилно прилагане на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2737 от 06.11.2012г. по Н.А.Х. дело №5429 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХХІV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №5524/12 от 18.06.2012г. на ВРИД началник на сектор “ПП” при ОД”МВР”- Пловдив, с което на С.М.П. е наложена глоба в размер от 300,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:     1………………

 

2………………