РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

135

 

гр. Пловдив, 17.01.2013 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3674 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Б.П.Б.,***, чрез пълномощника му адв. И., против Решение № 2647 от 29.10.2012 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХVІ н.с. постановено по н.а.х.д. № 6063 по описа на съда за 2012 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 36-0000466 от 25.04.2012 г. на Началника на сектор ОО “КД-ДАИ” – Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложена ГЛОБА в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложена ГЛОБА в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 19, ал.1, т. 6 от същата наредба.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се в тази насока, че изложеното в обстоятелствената част на НП, не отговаря на фактическото положение, както и че Б.Б. не трябва да носи отговорност по чл. 19, ал. 1, т. 2, тъй като същият отговаря на изискванията по § 1, т. 5 от ДР на ЗАП. Посочено е още, че жалбоподателят не е сключвал трудов договор с “Олимпиктранс” ЕООД, като отношенията между тях могат да бъдат разглеждани единствено и само като граждански такива, през призмата на сключения между същите договор за наем, поради което не може да се приеме, че Б. е извършил нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ. В тази връзка моли Съдът да отмени изцяло решението на ПРС.

3. Ответникът по касационната жалба  - ОО “КД-ДАИ” – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Б.П.Б., срещу НП № 36-0000466 от 25.04.2012 г. на Началника на сектор ОО “КД-ДАИ” – Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП е наложена ГЛОБА в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложена ГЛОБА в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 19, ал.1, т. 6 от същата наредба.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 140269 от 01.04.2012 г. съставен от Т.Т.Н. – мл. инспектор при ОО “КД-ДАИ” гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 01.04.2012 г., около 17:50 часа на главен път Е 80-234 км., посока гр. Пловдив, като водач на състав от пътни превозни средства с товарен автомобил “Ман” 23.402 ФПЛ с рег. № ВТ1721ВК и прикачено ремарке за товарен автомобил “Векенхут” с рег. № ВТ6588ЕВ и двете собственост на ЕТ “БПБ – Б.Б.”, с БУЛСТАТ ***, извършващ международен превоз на товари от Република Турция до Република България с Тир Карнет № ХК 69493296 и ЧМР без номер от 30.03.2012 г., извършва следните нарушения: 1. Без заверен договор за наем или лизинг на превозните средства, тъй като те не са собственост на превозвача. Водачът е внесъл обяснение с вх. № 13-02-23-652/02.04.2012 г., ведно с копие на договор за наем. 2. Без трудов договор на водача или заверено копие, от което да е видно името на работника и работодателя, датата на сключване и срока на договора, когато превозните средства не са собственост на превозвача. При извършена справка в ТД на НАП гр. Велико Търново се установява, че лицето Б.П.Б. няма сключен договор с фирма “Олимпик Транс” ЕООД.

Така установеното в АУАН деяние е квалифицирано, като нарушение по чл. 19, ал.1, т. 2 и т. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ. Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състав на визираните в НП административни нарушения, като при издаване на АУАН и НП, не са допуснати процесуални нарушения.

ІV. За правото :

8. Така постановеното решение е неправилно, досежно преценката на първоинстанционния съд относно липсата на допуснати процесуални нарушения при издавеното на оспореното НП.

В конкретния случай не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Касае се за грубо съществено нарушение на процесуалните правила допуснато в хода на административнонаказателното производство, а именно за нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

9. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

10. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и  Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

11. От описанието на нарушението (както в акта, така и в оспореното НП), по никакъв начин не става ясно кое е лицето, което според административнонаказващия орган е превозвача, извършващ в случая международния превоз на товари от Република Турция до Република България. Не става ясно също така защо е прието, че Б.Б. е следва да има сключен договор точно с “Олимпик Транс” ЕООД, а също така поради каква причина, не е отчетен факта, че именно Б.П.Б., който е регистриран като едноличен търговец с фирма „БПБ Б.Б.“, всъщност е собственик на товарен автомобил “Ман” 23.402 ФПЛ с рег. № ВТ1721ВК и прикачено ремарке за товарен автомобил “Векенхут” с рег. № ВТ6588ЕВ. В тази насока е необходимо да се посочи, че с вписването на физическото лице като едноличен търговец в търговския регистър и признаване на това му качество, не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а само се разширява неговата правоспособност, като му се открива възможността да действа като търговец в стопанския оборот и да извършва търговски сделки. Казано с други думи, с вписването си в търговския регистър, собственикът на търговското предприятие на ЕТ придобива качеството на търговец, но независимо от това субектът си остава физическо лице.

12. Изброените по-горе обстоятелства са от съществено значение за ангажирани на административнонаказателната отговорност на Б.. При тези данни следва да се приеме, че в конкретния случа е налице съществено противоречие и неяснота между твърдяните нарушения описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, и посочените като съответстващи им нарушени разпоредби, което препятства възможността да се разбере какви точно са извършените от Б. нарушения.

13. С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва освен да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да посочи и съответната нему административнонаказателна разпоредба, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

14. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.

 

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2647 от 29.10.2012 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХVІ н.с. постановено по н.а.х.д. № 6063 по описа за 2012 г. на същия съда, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000466 от 25.04.2012 г. на Началника на сектор ОО “КД-ДАИ” – Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена ГЛОБА в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложена ГЛОБА в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 19, ал.1, т. 6 от същата наредба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                          

 

                                                                               2.