РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Пловдив, ………….01.2013г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХІV състав, в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

                     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИЧО ДИЧЕВ

 

                                                                           2.ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Христо Анчев, разгледа КНАХД № 3679 по описа на съда  за 2012г., докладвано от съдията Любомира Несторова и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

         С решение № 2626 от 26.10.2012г., постановено по НАХД № 4700/2012г., Пловдивския районен съд е отменил Наказателно постановление № 5793-F002584 от 21.05.2012г. на А.В.П.-Директор Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на “Атива-64-А.Г.” ЕТ, с БУЛСТАТ *********, на основание чл. 179, предл. ІІІ-то от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 125 ал.3 вр. с ал.5 от ЗДДС.

В касационната жалба, подадена в срок се твърди, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Според касационния жалбоподател не е налице маловажен случай, тъй като неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС е формално нарушение, следователно не е необходимо настъпването на някакви вредоносни последици, за да се приеме, че същото е извършено. Излагат се още подробни съображения в тази посока. Претендира се отмяната на съдебното решение, респективно-потвърждаване на Наказателно постановление № 5793-F002584 от 21.05.2012г. на А.В.П.-Директор Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив.

  Ответникът по касационната жалба – “Атива-64-А.Г.” ЕТ, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна. Твърди, че не са получавали уведомяване по електронен път и такива доказателства не са ангажирани от НАП. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

           Представителят на Окръжна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна.

           Пловдивският административен съд провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касационния жалбоподател оплаквания и намери следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

   Въз основа на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е приел следното: извършена е служебна  проверка на 15.12.2011г. в ТД на НАП-Пловдив и е установено, че “Атива-64-А.Г.” ЕТ като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за периода 01.11.2011г. – 30.11.2011г. до 15.12.2011г. включително. Отчетните регистри са подадени в ТД на НАП –Пловдив на 13.03.2012г. след изпратена покана от страна на данъчната администрация и са заведени с вх. № 1600-1901142/13.03.2012г. Съставен е АУАН № F002584 от 13.03.2012г. Последвало е издаването на оспореното НП. ПРс е установил, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 47 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел, че е налице формално осъществено нарушение на закона, което е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Правилно е преценена санкционната разпоредба по реда на чл. 179, предл. ІІІ-то от ЗДДС и наложената имуществена санкция е в минималния размер от 500лв. Във връзка с така установената фактическа обстановка ПРС е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото се касае да първо такова и доколкото извършеното нарушение не е ощетило фиска, тъй като се отнася за нулеви данни, поради обстоятелството, че ЕТ не е развивал дейност от месеци.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от /НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по- горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. При наличието на описаните по-горе факти административният орган е следвало да извършат преценка по смисъла на чл. 28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съдът също разполага с възможността, установявайки, че не е приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а именно, че формално е извършено административно нарушение, но случаят е маловажен, да приложи тази разпоредба. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. Т. е, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност, са от особена обществена значимост както сочи касационният жалбоподател, но това не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай действително разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал.3 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е възприел и първоинстанционният съд.

 Съдът е приложил материалния и процесуален закон в точния им смисъл и предписания, достигнал е до адекватни на обстоятелствата по делото изводи. Не са налице касационни основания за ревизията му, което обуславя оставянето му в сила.

            С оглед на горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV  състав

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2626 от 26.10.2012г., постановено по НАХД № 4700/2012г. на Пловдивския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 5793-F002584 от 21.05.2012г. на А.В.П.-Директор Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив.

  Решението е окончателно.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.