РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

155

 

гр. Пловдив, 21.01.2013 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3707 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

2. Образувано е по жалба на Г.Й. С. с ЕГН **********, Г.Й.Д. с ЕГН **********, К.С.Т. с ЕГН **********, П.С.К. с ЕГН **********, Р.Й.В. с ЕГН **********, В.С.С. с ЕГН ********** и Й.В.С. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, подадена чрез адвокат М. Б. – П. против Заповед № 12 ОА 2563 от 18.10.2012 г. издадена от Заместник Кмета на Община Пловдив, обнародвана в Държавен вестник бр. 90 от 16.11.2012 г.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска изменение на заповедта в частта относно определеното обезщетение за част от поземлен имот 56784.511.1068 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, като се присъди равностойно обезщетение, съобразено с приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Кметът на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители, е на становище, че жалбата е неоснователна. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. С обжалвания в това производство административен акт е отчуждена част от поземлен имот, с площ 492 кв.м. от общо 1287 кв.м., с идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес гр. Пловдив, ул. „Царевец”, която част (с площ от 492 кв.м.), съгласно действащия регулационен план на ж.к. ”Кишинев”, кв. 16, одобрен със Заповед № ОА – 189/24.02.1999 г. по плана на ж.к. ”Кишинев”, попада в уличната регулация на ул. „Царевец”. В тази улична регулация попадат сгради и части от сгради, подробно индивидуализирани в оспорената заповед, за които е прието, че не се дължи обезщетение, тъй като част от тях представляват преместваеми съоръжения, а за останалата част не са представени документи, удостоверяващи законността им. Определено е парично обезщетение за отчуждаващия се поземлен имот, в размер на 24200 лв., която сума е разпределена между съсобствениците, жалбоподатели в настоящото производство, в съответствие с притежаваните квоти.

6. По делото са изготвени и приети съдебно-техническа и съдебно-оценъчни експертизи (СОЕ). Заключението по допуснатата СОЕ е оспорено от страна на ответния административен орган.

ІV. За правото :

7. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че оспореният административен акт е издаден без да е налице основание за това.

Действително, следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган в хода на производство осъществено по реда на чл. 21 и сл. от ЗОС, а процесната заповед е издадена в изискуемата от закона форма. Това обстоятелството обаче, в никакъв случай не променя извода на съда за липсата на годно основание за издаване на спорната в процеса заповед за отчуждаване на процесния поземлен имот.

В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.

8. Според чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

Анализът на цитираната правна норма налага да се приеме, че фактическият състав, при чието проявление възниква възможността за иницииране на процедура по принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически или на юридически лица, включва наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост (или одобрен такъв, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение) и наличието на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

9. В настоящия казус, който се субсумира в първата хипотеза на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, основание за издаване на спорната в процеса заповед за отчуждаване          е Заповед № ОА – 189/24.02.1999 г., с която е одобрено изменение на застроителния и регулационен план на част от кв. 16 - нов ж.к. ”Кишинев”, гр. Пловдив и според която спорната част от процесния имот, подлежаща на принудително отчуждаване, попада в уличната регулация на ул. „Царевец”.

С оглед правилното решаване на текущия административноправен въпрос, наложително е да бъде констатирано, че Заповед № ОА – 189/24.02.1999 г. е издадена от арх. Ж., в качеството му на заместник кмет и главен архитект на общината. В тази насока следва да се отбележи, че по делото нито се твърди, нито се установява, да е осъществявана процедурата по чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ /отм./ и на арх. Ж., в качеството му на заместник кмет и главен архитект на общината, да са делегирани някакви права по одобряване и изменение на подробни устройствени планове.

Представено и приети по делото е Решение № 13, обективирано в Протокол № 1 от заседание на Общински съвет Пловдив, проведено на 22.01.2004 г., с което на основание § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) са потвърдени заповеди на Заместник кметовете и Главни архитекти на Община Пловдив – арх. В. М. и арх. Е. Ж. и кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и т. 7 от ЗТСУ /отм./ в периода 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г., съобразно приложението към въпросното решение, с изключение на онези от тях, които са отменени като незаконосъобразни или обявени от съда за нищожни. Установява се, че Заповед № ОА – 189/24.02.1999 г. е включена в списъка приложение към решението.

10. Съотнасянето на тези факти с останалите данни по делото, налага да се отбележи следното:

Действително, според § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в срок шест месеца от влизането в сила на този закон общинските съвети могат да потвърдят заповедите на главния архитект на общината (района), издадени на основание чл. 6, т. 6 от отменения Закон за териториално и селищно устройство, както и заповедите на кметовете на райони, издадени на основание чл. 6, т. 6 и 7 от същия закон, в периода от 11 септември 1991 г. до 31 декември 2001 г., с изключение на отменените като незаконосъобразни, като решенията на общинските съвети се обнародват в "Държавен вестник". Този нормативен текст е ясен и небудещ съмнение – местния представителен орган, може да потвърди само издадените от Главния архитект на общината и то само на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ /отм./, заповеди по териториално и селищно устройство. Разпоредбата на § 187, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, очевидно допуска възможността да бъдат валидизирани и то с обратна сила нищожни /поради липса на материалноправна компетентност/ по правното си естество административни актове, т.е. такива, които не би следвало да са породили никакво правно действие. Това обстоятелство, изключва каквато и да е възможност правилото на § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да се тълкува разширително, и установения в него ред да се прилага и по отношение на актове издадени от Заместник кмета на общината при липса на материална компетентност в посочения период от време или пък по отношение на актове издадени от Главния архитект на общината /респективно Заместник кмета на общината/ на основание чл. 6, т. 7 от ЗТСУ /отм./. Възможността да се валидизират актове издадени на основание чл. 6, т. 7 от ЗТСУ /отм./ е допусната само по отношение на заповеди постановени от Кметовете на райони. Все в тази насока е необходимо да се добави, че допуснатата възможност за последващо валидизиране на нищожни заповеди по териториално и селищно устройство, очевидно не е свързана с действалия ред за предоставяне на правата на кмета на общината на други административни органи от същата община. В този смисъл се констатира, че в § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са посочени актовете издадени при липса на компетентност от началника на управление "Архитектура и градоустройство" и кметовете на общини при столичната община. Обратно, допуснато е валидизиране на актовете издадени при липса на компетентност от Кметовете на райони, за които пък правилата възведени в чл. 184 от ЗТСУ /отм./, не са допускали каквато и да е възможност да им бъдат предоставяни правомощия по одобряването и изменението на планове по териториално и селищно устройство. Ясно е при това положение, че законодателят, допускайки възможността да се валидизират нищожни по правното си естество административни актове, прецизно и лимитивно е посочил конкретното правно основание на издадените заповеди по териториално и селищно устройство и определения административен орган, който ги е постановил. Разширително тълкуване на тези правила каза се, не е допустимо.

Според чл. 6, т. 6 от ЗТСУ /отм./, териториално устройствените планове се одобряват, както следва - териториалноустройствените планове на общините извън селищните територии, общите градоустройствени планове на населените места, подробните градоустройствени планове - от общината.  За проектите на тези планове се организира обществено обсъждане.

Съответно, според чл. 6, т. 7 от ЗТСУ /отм./, териториално устройствените планове се одобряват както следва - измененията на подробните градоустройствени планове, както и кварталнозастроителните и силуетните планове - от кмета на общината при спазване на процедурата, по която са създадени.

11. Както се посочи по-горе, с коментираната Заповед № ОА-189 от 24.02.1999 г., е одобрено изменение на застроителен и регулационен план на част от кв. 16 – нов ж.к. „Кишинев” гр. Пловдив. Казано с други думи, тази заповед е постановена при условията на чл. 6, т. 7 от ЗТСУ /отм./.

Изложеното до тук налага да се приеме, че валидизирането на Заповед № ОА-189 от 24.02.1999 г. на Заместник Кмета и Гл. архитект на Община Пловдив е недопустимо по реда на § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тя е постановена от материално некомпетентен орган, правна последица от което е нейната нищожност. Това от своя страна налага извода, че спорната в процеса заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС, т.е. при липса на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост (в тази насока вече бяха изложени съображения в параграф 8 от настоящото решение).

12. Констатиране нищожността на Заповед № ОА-189 от 24.02.1999 г. е наложително, първо, защото последната е послужила като основание за издаване на спорната в процеса Заповед № 12 ОА 2563/18.10.2012 г. и второ, защото ако не бъде сторено, това би имало за последица обществени отношения установени в грубо противоречие със закона.

Все в тази насока следва да се добави, че ако тази заповед бъде потвърдена въз основа на прехождащ я нищожен административен акт, чиято нищожност би могла да бъде прогласена неограничено във времето по арг. на чл. 149, ал. 5 от АПК, то това би довело до една неясна и неправомерна регламентация на отношенията установено с процесната заповед. Обратно, отмяната на процесната заповед въз основа на констатираната нищожност на Заповед № ОА-189 от 24.02.1999 г. ще открие възможността за правомерна уредба на същите тези обществени отношения, тъй като ако общината има основателен интерес от предвиденото разширение на ул. „Царевец”, то не ще има никаква пречка да се издаде нова, валидна и действителна заповед за изменение на регулацията и съответно въз основа на тази нова заповед да се предприемат действия по отчуждаване на спорния в процеса имот.

Изложените до тук съображения, изключват необходимостта от коментиране на изготвените по делото експертизи, доколкото същите по никакъв начин не променят възприетите вече изводи.

13. Крайният извод на съда е, че обжалваният в настоящото производство административен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските :

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на жалбоподателите се дължат направените по делото разноски. Те се констатираха в размер на 1020 лв., представляващи заплатените депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 12 ОА 2563 от 18.10.2012 г. издадена от Заместник Кмета на Община Пловдив, обнародвана в Държавен вестник бр. 90 от 16.11.2012 г.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.Й. С. с ЕГН **********, Г.Й.Д. с ЕГН **********, К.С.Т. с ЕГН **********, П.С.К. с ЕГН **********, Р.Й.В. с ЕГН **********, В.С.С. с ЕГН ********** и Й.В.С. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, сумата в размер на 1020 лв., представляваща сторените от последните разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: