РЕШЕНИЕ № 137

гр. Пловдив, 16.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври,  2013 г.  в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Веселина Елкина като разгледа докладваното административно дело № 3815 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “АНАСТАСОВ-95” ЕООД, ЕИК***,   със седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя Д.И.А., срещу Ревизионен акт № 161201437/20.07.2012 г., издаден от С.В.П. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № К 1201437/ 21.06.2012 г., в обжалваната му част, потвърден с Решение № 1322/ 11.10.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП.  Твърди се, че РА и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, неправилни  и постановени при съществени нарушения на процесуални правила. Оспорва се установения допълнително корпоративен данък и лихви за 2008 г. в резултат на преобразуване на финансовия резултат със сумата от 103 000 лв., по фактура № 157/ 26.06.2008 г., представляваща непризнати разходи за ремонт на покрив на собствения на дружеството търговски комплекс. Сочи се, че от РА и решението не ставало ясно дали органите по приходите оспорват извършването на СМР и в частност ремонта на покрива на комплекса, или оспорват правилността на осчетоводяването им. Твърди се, че не били коментирани представените от дружеството в хода на ревизията писмени доказателства – протоколи за приемане на извършени СМР, които удостоверявали извършването на ремонта. Вместо това бил правен неправилен и ирелевантен коментар на представения договор за СМР, на информацията от и за физическите лица, извършили строителството, на липсата на представени документи от строителя и т.н. В оспорваната част по ЗДДС се сочи, че  неправилно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, издадени от “ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, като подробно са развити съображения в насока, че от една страна реалното извършване на услугите се потвърждавало от  доказателствата, представени от дружеството, а от друга страна че поведението на прекия доставчик не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, съответно вследствие на направените констатации в тази насока дружеството-жалбодател било поставено в неравностойно положение, доколкото не разполагало със сигурност дали въпреки стриктното спазване на своите задължения  ще има право да приспадне платения на доставчика данъчен кредит. Твърди се още, че РА и потвърждаващото го решение били в противоречие с константната съдебна практика, и в частност тази на Съда на ЕС, като в тази връзка се цитират различни решения. Моли се съда да отмени изцяло  Ревизионен акт № 161201437/20.07.2012 г., издаден от С.В.П. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № К 1201437/ 21.06.2012 г., потвърден с Решение № 1322/ 11.10.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП. Претендират се разноски. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на жалбата.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Пре­тендира разноски. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на обжалвания акт.

Административен съд  - Пловдив, ІІ състав, намира че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Извършената ревизия е повторна, във връзка с Решение № 172/16.02.2012 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, с което е отменен РА № 161104806/06.12.2011 г. в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.02.2008 г. до 31.07.2008 г., ведно с начислените прилежащи лихви, както и установения корпоративен данък за 2008 г., ведно с начислените лихви, и преписката е върната за извършване на нова ревизия и определяне на отменените задължения.

І. С издадения ревизионен акт, допълнително са установени корпоративен данък и лихви за 2008 г., в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат, на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 103 000, 00 лв. Посочената сума представлява непризнати разходи за данъчни цели по фактура № 157/ 26.06.2008 г., издадена от „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, с предмет на сделката - ремонт на покрив на търговски сервизен комплекс „Анастасов”, намиращ се в с. Труд, ул. „Карловско шосе” № 4. Установено е, че спорната фактура е „осчетоводена по дебита на сметка 601 „Разходи за материали”, която е приключена със сметка 611 „Разходи за основна дейност, а тя е приключена със сметка 702”. Установените факти и обстоятелства от извършените насрещни проверки са подробно описани в частта по ЗДДС от издадения РА. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, че нито ревизираното лице, нито доставчикът му са представили безспорни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи реалното изпълнение на услугите. Посочено е, че за да има престиране на труд е необходимо на първо място доставчикът да разполага с персонал, като в тази връзка се изтъква, че при ревизията „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД не е представило годни доказателства, че разполага с кадрови ресурс да извърши фактурираните от него доставки на СМР, а при извършени насрещни проверки на физическите лица, посочени от доставчика, че са работили на обекта,  същите посочили, че не са полагали труд на обект в с. Труд, Карловско шосе № 4, а освен това доставчикът не бил представил документи  за вложени материали, необходими за изработване на фактурираните СМР. Прието е, че процесните разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция и че не са налице доказателства за реално извършена такава.  Не се спори, че ревизираното лице е представило договори с посочения контрагент, а издателят на фактурите сочи, че са използвани активи на дружеството и работници, наети по трудови правоотношения.  В тази връзка се изтъква, че не са представени заповеди за командировка на лицата, посочени от фирмата, че са  работили на обект в с. Труд, не било посочено мястото, където са нощували работниците или превозно средство и шофьор за превоз на работниците до мястото на обекта и обратно, не било посочено как е била превозена техниката до обекта. Сочи се, че доставчикът не бил посочил от къде са закупени материалите и как са доставяни до обекта. В тази връзка са развити съображения, че доказателствата за реалното осъществяване на услуга /СМР/ могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране, като взаимоотношенията между участниците в строителството трябва да почиват на договори, каквито за разглежданите доставки са представени, но самото представяне на писмения договор, който е частен документ още не било доказателство за реализация на правата и изпълнение на задълженията, възникнали за страните по силата на същия, за да се приемело, че един договор за СМР е действителен, било необходимо не само да се установи сключване на договор и извършване на плащане, а трябвало да са налице документи, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и документи, удостоверяващи приемането им. В конкретния случай не била представена информация за конкретните физически лица, посочени от строителя за извършители, как е извършен инструктажът по безопасност на труда, във връзка с това не се представяли заверени копия от заповедите за определяне на лицата, извършващи инструктаж, книга за инструктажи, служебни бележки за преминалите инструктаж, документи за извършени застраховки, одобрени списъци на квалифицирани работници, присъствени документи и лицето определено за координатор по безопасност и здраве, не се представяли застраховки на работниците извършили СМР. С оглед на това, както и на доказателствата по преписката е прието, че органите по приходите правилно са установили, че по посочената фактура не било доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, а като е отчело в разходите за дейността стойността на изследваните услуги, ревизираното лице неоснователно било намалило финансовия си резултат за ревизираните отчетни периоди. Направен е извод, че реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално извършена стопанска операция, и  се сочи че основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО, процесните разходи правилно не били признати за данъчни цели и законосъобразно бил увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане с констатираната данъчна постоянна разлика, а предвид на това законосъобразно бил доначислен корпоративен данък за ревизирания период, като за същия и  за невнесените в срок авансови вноски по ЗКПО били начислени и съответните прилежащи лихви.

ІІ. Извършената на „АНАСТАСОВ - 95” ЕООД повторна ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от 01.02.2008 г. до 31.07.2008 г.  В хода на ревизията, органът по приходите е отказал на дружеството правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 383, 40лв. по 5 /пет/ броя фактури, издадени от доставчика „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД – гр.Пловдив, с Булстат 115872703, както следва: 1. фактура №115/27.02.2008г. на стойност 62 917.00лв. и ДДС в размер на 12 583.00лв. с посочен предмет на доставката – „Плащане на СМР по договор от м.август 2007г.”; 2. фактура №119/26.03.2008г. на стойност 98 000.00лв. и ДДС в размер на 19 600.00лв. с посочен предмет на доставката – „Авансово плащане по договор от 05.03.2008г.”; 3. фактура №140/25.04.2008г. на стойност 25 500.00лв. и ДДС в размер на 5 100.00лв. с посочен предмет на доставката – „Изработка на подпорна стена в северната част на комплекс „Анастасов”; 4. фактура №144/22.05.2008г. на стойност 112 500.00лв. и ДДС в размер на 22 500.00лв. с посочен предмет на доставката – „Плащане на СМР по договор”; 5. фактура №157/26.06.2008г. на стойност 103 000.00лв. и ДДС в размер на 20 600.00лв. с посочен предмет на доставката – „Ремонт на покрив на търговски сервизен комплекс „Анастасов”.

Извършена е насрещна проверка на процесния доставчик. За резултатите от същата е съставен Протокол № 26-1201437-1/12.04.2012г. при ТД на НАП Пловдив, в който е посочено, че „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 14.12.2009г. по инициатива на орган по приходите, а по данни от информационния масив на НАП фактурите не са отразени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответните и следващите данъчни периоди. Във връзка с извършената насрещна проверка е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№70-00-5717/23.03.2012г., което е връчено лично на представляващия дружеството А.А.А.. В отговор   от страна на проверяваното дружество са представени издадените на „АНАСТАСОВ - 95” ЕООД фактури, приходни касови ордери, както и писмени обяснения. Лицето сочи, че цената на фактурираните СМР е калкулирана с включени материали и труд. Разходите, отчетени във връзка с издадените фактури са основно за материали и заплащане на работниците. Посочен е обектът, на който са извършени услугите – с.Труд, ул.”Карловско шосе” №4. Не са използвани подизпълнители за извършените услуги. Използваната механизация е кран, скелета и нает челен товарач. Дружеството-доставчик твърди, че за изпълнение на СМР е използвал работници, назначени от него на трудов договор. В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил анализ на всички подадени от „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД уведомления по чл.62, ал.4 от КТ. При анализа е установено, че дружеството е подало информация за наличие на сключени 32 трудови договора с различни лица на съответните длъжности. През периода от 20.08.2007г. /датата на сключване на първия предварителен договор за извършване на СМР/ до 26.06.2008г. / датата на последната издадена фактура за извършена строителна услуга/, дружеството – доставчик е разполагало с 19 лица, назначени на трудов договор. Всички лица са с адреси, намиращи се на територията на Община Нова Загора.  Извършени са насрещни проверки на тези 19 физически лица. В резултат на тези проверки всички лица, които са дали писмени обяснения и декларират, че не са работили на обект в с.Труд, Община Пловдив. Някои от тях посочват, че са работили на обекти в гр.Нова Загора, един от тях -  Антон Михнев посочва, че е бил назначен на работа във фирма „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД съгласно трудов договор от 04.04.2007г., а от 31.03.2008г. е бил на длъжност „Технически ръководител”, като през периода от 20.08.2007г. до 26.06.2008г. е работил на обект в гр.Нова Загора. Посочва, че обектът в с.Труд вероятно е изпълняван от други хора, като са взети данни на работниците от Нова Загора, които са около двадесет човека.  По повод връчено на управителя на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ с изх.№ К8-2318/ 21.03.2012 г. относно представянето на документи и обяснения във връзка с получените от „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД строителни услуги, от страна на задълженото лице е представено  писмено обяснение, в което се сочи че услугите по всяка една от цитираните фактури са извършени в пълно съответствие с изискванията на ЗДДС, обектът на извършване на услугите е с.Труд, ул. „Карловско шосе”    № 4, а относно работниците е посочено, че техният брой е бил различен, като не могат да бъдат посочени поименно, тъй като управителят ги познава лично.

При така установеното органът по приходите е стигнал до заключението, че нито ревизираното лице, нито доставчикът му са представили безспорни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи реално изпълнение на услугите, тъй като за реално осъществяване на фактурираните СМР е необходимо наличие на трудов персонал, който да притежава необходимата квалификация, знания и умения, а след като по време на ревизията по един несъмнен начин е установено, че въпросните физически лица не са реалните извършители на въпросните услуги, то издадените от „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД фактури не документират реална доставка на услуга по реда на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а отразеният в тях данък е начислен неправомерно от доставчика /чл.70, ал.5 от ЗДДС/. Вследствие на това на „АНАСТАСОВ – 95” ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 80 383, 40 лв. по въпросните 5 бр. фактури,  издадени през периода от 01.02.2008 г. до 30.06.2008 г. от доставчика „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.

По отношение направените оплаквания и възражения в хода на административното обжалване /които не се отличават съществено от изложените в жалбата до съда/ решаващият орган е посочил, че извършеното от жалбоподателя позоваване на Решението от 22.01.2009г. по делото „Булвест” АД срещу Република България на ЕСПЧ в Страсбург е неправилно, тъй като установената при ревизията на „АНАСТАСОВ – 95” ЕООД фактическа обстановка не е относима и не е идентична с конкретно решения съдебен казус. Във въпросното решение на съда изрично било посочено, че спорът е относно късното начисляване на ДДС, а не на липса въобще на начисляване, както и нямало спор относно реалността на доставката, поради което това решение не можело да послужи като съдебна практика за процесния случай. На следващо място се сочи, че органът по приходите е действал в рамките на своята компетентност и е изградил своите констатации, въз основа на всички събрани в хода на ревизията доказателства и допълнително установени обстоятелства, като с цел спазване принципите на законност, обективност и служебно начало, визирани в текста на чл.2, ал.1, чл.3, ал.1 и чл.5 от ДОПК, ревизиращият екип предприел съответните процесуални действия по извършване на насрещна проверка на доставчика – „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, а в резултат на тези проверки и на допълнително извършените такива бил събран доказателствен материал, обосноваващ направения от страна на ревизиращия екип извод, че съответният доставчик не доказва реално изпълнение на доставка на услуга - СМР.  Сочи се ,че в хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив по един несъмнен начин установил, че физическите лица, с който въпросното дружество е сключило трудови договори не са работили на посочения строителен обект и съответно не са извършвали СМР - посочени като предмет във фактурите, по които „АНАСТАСОВ – 95” ЕООД претендира право на данъчен кредит. С оглед на това и на установените по преписката обстоятелства се изтъква, че правилно е прието че при проследяване на процесните доставки не се установява реалното им престиране, а е налице извършено фактуриране от страна на съответния доставчик, а по време на извършената насрещна проверка на „ДОВА ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД по несъмнен начин било установено, че спорните фактури не са включени от доставчика в подадените от него дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС, както в периода на тяхното издаване, така и в следващи данъчни периоди.  Направен е краен извод, че липсват реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, които да са облагаеми и за които да е възникнало задължение за издаване на фактури и начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на  приспадане на данъчен кредит, а поради това отразеният косвен данък, в издадените от съответния доставчик фактури, се явява неправомерно начислен, поради което е  изпълнена хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.  С оглед на това е прието, че ревизиращият орган правилно, мотивирано и законосъобразно е отказал на „АНАСТАСОВ - 95” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 80 383, 40 лв. по фактурите, издадени от през съответните периоди на 2008 г., а за несвоевременното разчитане с бюджета на допълнително установеното данъчно задължение, в резултат на непризнатия данъчен кредит в горния размер, органът по приходите е начислил на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ лихви, възлизащи на сумата от 38 887, 31 лв.

ІІІ. В хода на съдебното производство са представени 3 бр. двустранни протоколи за изпълнение и приемане на извършени СМР /акт обр.19/, оригиналите на петте фактури, с прикрепени към тях фискални бонове, изслушани са заключения по СТЕ, ССчЕ и допълнителна ССчЕ, както и са изслушани обясненията на управителят на дружеството - жалбодател. На първо място следва да се отбележи, че представените протоколи за изпълнение и приемане на извършени СМР /акт обр.19/, с които се прави опит да се удостовери приемането на извършените СМР, представляват частни документи, които не обвързват съда, нито администрацията. Макар и в заключението на вещото лице по назначената СТЕ да се сочи, че анализът на описаните видове и количествата СМР по всички приложени и допълнително представени документи и сравнението на констатациите от огледа и измерванията на място показват, че доставките по процесните фактури представляват строително – монтажни работи, изпълнени на обекта в обем, отговарящ на документирания, това не води до извод, че процесните услуги са извършени именно от дружеството – доставчик. Напротив, при положение че дружеството-доставчик твърди, че не е ползвал подизпълнители, както и  че за изпълнение на СМР е използвал работници, назначени от него на трудов договор, а всички тези работници при извършените им насрещни декларират, че не са работили на обект в с.Труд, Община Пловдив, е налице изключително  съществено противоречие между тези обяснения и декларираното от доставчика. От заключението по назначената ССчЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени по дебита на сметка 207 и по кредита на сметка 401 , а ползвания данъчен кредит е отразен по дебита на сметка 4531 и по кредита на сметка 401. Вещото лице сочи, че процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред съгласно изискванията на действащото законодателство. По отношение фактура № 157/ 26.06.2008 г. се сочи, че е осчетоводена по дебита на сметка 601 срещу кредита на сметка 401, ползвания данъчен кредит е отразен по дебита на сметка 4531 и по кредита на сметка 401. Сметка 601 е приключена със сметка 611, а тя е приключена със сметка 702. Посочено е още, че разплащането по процесните фактури  е извършено в брой и по банков път, ведно от отчет по журнала на операциите за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. за процесния доставчик,  и от приложените към делото касова книга и банкови операции за периода 01.01.2008 г. – 26.06.2008 г. Разплащането в брой според вещото лице е осчетоводено по дебита на сметка 401 и по кредита на сметка 501, а разплащането по банков път е осчетоводено по дебита на сметка 401 и по кредита на сметка 503, като подробно е посочено извършеното разплащане. Посочени са приложените по делото документи за извършените инженерни услуги, като само за фактура № 157/ 26.06.2008 г. се сочи че няма първични документи, от които да било видно вида на извършените услуги, количество, стойност и вид на вложените материали.  Последното, както и факта че осчетоводяването не представлява пряко доказателство за реалността на доставките сочи, че жалбодателят не е успяла посредством двете експертизи да проведе доказване в своя полза, при положение че се опитва да черпи благоприятни за себе си последици. На следващо място от заключението по допълнителната ССчЕ се установява, че има съответствие между счетоводно отразените касови разплащания, извършени от дружеството – жалбодател по процесните фактури, и сумите на фискалните касови бележки, приложени към всяка една от тях, но освен че е видно, че не е налице такова пълно съответствие, тези доказателства са крайно недостатъчни, още повече че и те противоречат на обясненията на доставчика и посочените от него работници във връзка с изпълнението на обекта.  В обясненията на управителя на дружеството – жалбодател се сочи, че същият се познава  с А.А.А. /управител на дружеството-доставчик/ от ученическите години, като през 2007 г. разбрал, че последният си е направил строителна компания и се занимава със строителство и ремонт. Сочи, че дали има задължения към държавата няма как да знае, не може да каже с колко работници е разполагал, но в зависимост от естеството на работа същата е извършвана от 10-12 човека. Сочи също, че дейностите, които са извършени отговарят абсолютно, като описва същите. Обектът бил ситуиран на около 500 м. от табелата на гр.Пловдив, но се води административно в землището на с.Труд. Не знае къде са спали работниците, идвали са с автомобили и микробуси, а А.А. идвал почти всеки ден на обекта. Не е искал да поддържа контакт с работниците. Извършено било разплащане по фактура № 115/27.02.2008 г., за което била налична касова бележка. Сочи, че не е запознат в детайли с данъчно-процесуалните закони, а ако имал съмнения, че „Дова Инженеринг” има затруднения и проблеми с ДДС, или само допуска, че няма да внесе ДДС-то, веднага щял да спре да работи с него, защото това би рефлектирало и върху него. Посочва, че са извършени няколко плащания, а не наведнъж. Не си спомня колко строителни работници са работили. В зависимост от естеството на работата са работили различен брой работници. Направен е ремонт на покрива, осветление, подпорни стени, вертикална планировка в северната част на обекта, сондаж за промишлена вода, площадков водопровод за поливане на градинките и измиване на автомобилите, дренажна система, за да не се затлачва, осветление на площадката, ограда. Работниците пристигали с личен транспорт, някой път с микробуси. Имена на работници не може да назове, контактувал е с Атанасов. По фактурите издадени м.април, м.май, м.юни има разплащане. Разплащани са фактурите, които са представени по делото. Касовите бележки са приложени към тях. Плащането се извършвало в  офиса на лицето. По отношение ползваната техника не знае дали е била на доставчика. Въпросните обяснения освен че са неконкретни, не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите не представляват годно доказателствено средство, доколкото чрез тях се удостоверяват изгодни за лицето факти. Въпреки направените неколкократни опити да бъде разпитан управителят на дружеството – доставчик, същият не се е явил в съдебно заседание и не е потвърдил дадените в хода на ревизията обяснения, нито са представени допълнителни доказателства, чрез които да се оборят твърденията на приходната администрация. Липсват и доказателства доставчикът да е отразил платения ДДС в дневниците за продажба и справките–декларации и да е внесъл дължимия данък. Не са представени и доказателства за използваната механизация /техника/ при извършването на СМР, а в същото време техният вид и обем са такива, че изпълнението им без специализирана техника е невъзможно в голямата им част. При това положение след като жалбодателят не  е установил и доказал с допустими годни доказателствени средства, че именно соченият доставчик  е изпълнил реално СМР със собствен кадрови и технически потенциал, не са опровергани констатациите за липса на реалност на процесните СМР за този доставчик, и поради което правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 80 383, 40 лв. по фактурите, издадени от през съответните периоди на 2008 г., а за несвоевременното разчитане с бюджета на допълнително установеното данъчно задължение, в резултат на непризнатия данъчен кредит в горния размер, органът по приходите е начислил на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ лихви, възлизащи на сумата от 38 887, 31 лв. Изложеното се намира в пряка връзка с констатациите по ЗКПО, доколкото същите са мотивирани с липса на документална обоснованост. Доколкото по посочената фактура не е доказано реално изпълнение на договорените стопански операции, а са отчетени в разходите за дейността стойността на изследваните услуги, правилно е прието, че ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизираните отчетни периоди, поради което и правилно е прието, че реквизитите във фактурата не отразяват вярно реално извършена стопанска операция, и на основание чл. 22 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО, процесните разходи не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане с констатираната данъчна постоянна разлика, а предвид на това законосъобразно е доначислен корпоративен данък за ревизирания период, като за същия и  за невнесените в срок авансови вноски по ЗКПО са начислени и съответните прилежащи лихви.

Поради изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателя да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП направените разноски в размер на 3 125, 79 лв.,  както и следва също така да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 50 лв., представляваща част от възнаграждение за вещо лице по назначената допълнителна ССчЕ, присъдена от бюджетните средства на съда. 

Мотивиран от изложеното, Административен съд Пловдив, ІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “АНАСТАСОВ-95” ЕООД, ЕИК ***,   със седалище и адрес на управление***, представлявано от управителя Д.И.А., срещу Ревизионен акт № 161201437/20.07.2012 г., издаден от С.В.П. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № К 1201437/ 21.06.2012 г., в обжалваната му част, потвърден с Решение № 1322/ 11.10.2012 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА “АНАСТАСОВ-95” ЕООД, ЕИК ***,   със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.И.А., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 3 125, 79 лв.

ОСЪЖДА  АНАСТАСОВ-95” ЕООД, ЕИК ***,   със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Д.И.А., да заплати по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: