Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134

 

гр. Пловдив, 17 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                      ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3826 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.234, ал.2, т.1 от Закона за митниците (ЗМ).

“Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрисконсулт Д.В.- пълномощник, обжалва Решение с №2359 от 28.09.2012г. по НАХ дело №3142 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХІХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №853/11 от 19.04.2012г., издадено от началник на Митница Пловдив, с което на “Садат” ООД е наложена имуществена санкция в размер от 2 740,00 лева и е присъдено заплащане левовата равностойност на стоките, предмет на нарушението, които липсват, в размер от 20 494,54 лв. Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП.

Ответникът по делото- Митница Пловдив, чрез юрисконсулт П.Г.- пълномощник, представя писмено становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 30.04.2010г. в Митница Пловдив е подаден митнически манифест, регистриран с №BG003000/4410, придружен от фактура с №108973 от 28.04.2010г., на стойност 3 474,00 евра, издадена от “KOZMO KIMIA SANAYI ve DIS TICARET LTD.STI”, Република Турция, и износна митническа декларация с №10341300ЕХ198125 от 28.04.2010г. Също така, пред Митница Пловдив е представен и ЕАД /единен административен документ/ с №10BG003000Н0063007 от 30.04.2010г. за поставяне под режим “свободно обращение с крайно потребление” на стоки, както следва: 1) “хартиени носни кърпички марка “Танго””, 850 кашона, с общо нетно тегло от 5 142,00 кг. и с тарифен код по TARIC 4818201000, с декларирана цена от 2 295,00 евра, с левова равностойност от 4 488,63 лв. при фиксиран курс евро/лев от 1,95583; 2) “освежител за въздух марка “Танго””, 150 кашона, с общо нетно тегло от 639,00 кг., с тарифен код по TARIC 3307490000, с декларирана цена от 1 179,00 евра, с левова равностойност от 2 305,92 лв. Общата декларирана митническа стойност на внесените стоки е в размер от 6 794,55 лв., върху която е заплатен данък върху добавената стойност (ДДС) в размер от 1 358,91 лв.

Въз връзка с извършен сравнителен анализ на цени на сходни стоки, изнесени от Турция за България по същото време, възниква съмнение относно декларираната митническа стойност. С писмо Изх.№4400-1619 от 18.11.2010г. представените от страна на “Садат” ООД документи, придружаващи осъществения внос, са изпратени до Агенция “Митници” за проверка по линия на международното сътрудничество по реда на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (СПОГОДБАТА), обнародвана, ДВ, бр. 87 от 29.07.1998г., в сила от 10.06.1998г.

На 22.08.2011г. в Агенция “Митници” е получен отговор от турската митническа администрация. Като приложение към отговора са представени заверени копия на документите, представени от страна на износителя пред турската митническата администрация по повод на осъществения износ. Като приложение към писмо с Рег.Индекс 4420/593/10 от 26.08.2011г. на Агенция “Митници” преписката е изпратена на Митница Пловдив, където е получена съответно на 29.08.2011г. Прието е, че декларираната митническа стойност на осъществения внос е занижена спрямо действително заплатената цена в размер от 13 691,50 $ /щатски долари/, посочена във фактура, серия А №108973 от 28.04.2010г., представена пред турските митнически власти при износа на стоката. Левовата равностойност на посочените 13 691,50 $ във фактурата, представена при износа на стоката, определена при курс щатски долар/лев към 28.04.2010г. от 1,46636, възлиза на 20 076,67 лв. Към посочената новоопределена фактурна стойност на осъществения внос са добавени транспортни разходи, в резултат на което е определена митническа облагаема стойност от 20 494,54 лв. Прието е, че дължимите държавни вземания по ЕАД, придружаващ вноса, представляват ДДС в размер от 4 098,91 лв., вместо заплатения от ответника ДДС в размер от 1 358,91 лв. и разликата от 2 700,00 лв. представлява размерът на избегнато публично задължение. До управителя на търговското дружество е изпратена покана с Рег.Индекс №4400-1619/10 от 27.10.2011г. за снемане на обяснения, съставяне и връчване на АУАН /акт за установяване на административно нарушение/. На 10.11.2011г. е съставен АУАН с №605, с който е прието, че декларираната от дружеството митническа стойност на внесената стока е занижена спрямо действително заплатената цена на стоката на износителя, което деяние се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. От своя страна, дружеството жалбоподател подава против съставения АУАН възражение с Вх.№2600-5720 от 30.11.2011г., след което е издадено процесното НП.

Според разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. От представените в рамките на производството пред районния съд доказателства- търговски договор от 04.01.2010г.; фактура/invoice с №108973 от 28.04.2010г.; потвърждение за получено плащане /квитанция за вземане/ на сумата от 3 474,00 евра по фактура №108973 от 28.04.2010г.; както и износна митническа декларация от 28.04.2010г. с №10341300ЕХ198125, представена пред митническите органи на държавата на износа /Турция/, е видно, че действително платената цена за процесните стоки е общо 3 474,00 евра, с равностойност от 6 794,55 лева.

На следващо място, според чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. А според чл.30 от Регламент №2913/92г., когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл.29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от §2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според чл.30, §2, б.”б” от Регламент №2913/92г., посочен като основание за постановяване на оспорения акт решение, митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.

В случая обаче, няма основание митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки да бъде определена по реда на чл.29 от Регламент №2913/92г., тъй като, както вече бе посочено, по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена.

Следователно, като е потвърдил оспореното НП, районният съд е приложил закона неправилно. От своя страна, неправилното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество.

Ето защо и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №2359 от 28.09.2012г. по НАХ дело №3142 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХІХ-ти наказателен състав, вместо което постановява

ОТМЕНЯ наказателно постановление с №853/11 от 19.04.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което на “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 2 740,00 лева и е присъдено заплащане левовата равностойност на стоките, предмет на нарушението, които липсват, в размер от 20 494,54 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:     1………………

 

2………………