РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                            Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 193

гр.Пловдив, 23 . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Здравка Диева

                                                                                                                                                                                                                         Милена Дичева

 

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Г.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3836/2012г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Д.И.Г.,***, представлявана от адв.Д. обжалва Решение № 2638/29.10.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 5045 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно постановление № 4005/12 от 08.05.2012г. на ВРИД Началник на сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което за нарушение на чл.25 ал.2 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на осн. чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.5 от ЗДв.П на лицето е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв., отнети са 9 контролни точки на осн. Наредба № I - 1959 на МВР и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.175 ал.1 т.5 са наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Касираното решение е обжалвано като незаконосъобразно и явно несправедливо, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорени са изводите на ПРС, произтекли при неправилно възприети факти – твърди се, че актосъставителя не пристигнал на местопроизшествието, а на място, където по-късно спрели двата автомобила; не били разпитани свидетели – очевидци на инцидента; не бил направен оглед. Тоест, не са изяснени детайлите на фактическата обстановка, за което свидетелствало изявлението на актосъставителя за това, че почти не си спомня за конкретния случай. В тази вр. се поддържа нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – описанието на нарушението било формално и не са посочени доказателства, които го потвърждават. Оспорва се първото установено нарушение с твърдението, че другият участник в движението извършил маневра и блъснал Г., след което за да не пречи на движението, тя спряла на около 100м. от инцидента в най-дясна лента. По отношение второто нарушение – също се твърди да не е извършено, тъй като Г. била на мястото на ПТП-то и участвала при съставяне на Протокола за ПТП и АУАН, но е отказала да подпише поради несъгласие с констатациите. Поискано е решението да се отмени с отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата и по същество на спора.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пенев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради липса на основания за отмяна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. Обжалваното НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № Iз-1687 от 02.07.2010г., цитирана в НП с вх. номер в ОД МВР-Пловдив, Заповед № К-7615/03.07.2012г. за прекратяване действието на възложени функции по ръководство и управление на Р.Н., издател на НП в посоченото длъжностно качество съобразно № К-7367/15.07.2011г. и временното му назначаване за срок от една година на длъжност Началник на сектор ПП към отдел Охранителна полиция при ОД МВР-Пловдив. АУАН № 4005/24.04.2012г. е съставен от мл.автоконтрольор към Сектор ПП-Пловдив.

2. Районният съд не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и НП съдържат всички законови реквизити на чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН, поради което възражението на жалбоподателката и процесуалния й представител е счетено за неоснователно.

3. За нарушението по чл.25 ал.2 пр.1 ЗДв.П във вр. с установените факти:

3.1. При управление на личното си МПС с per. № РВ2138МС, на 24.04.2012г. около 07.10 ч., в гр.Пловдив по бул. “Цар Борис III Обединител” - в близост до кръстовището с ул. “Ибър”, Г. предприела маневра от средната в лявата пътна лента за движение, като не пропуснала и отнела предимството на попътно движещия се в лявата лента лек автомобил “Форд” с per. № РВ6901ВТ, управляван от К. Т.. В резултат на действията настъпило ПТП между двата автомобила с имуществени вреди. Жалбоподателката не спряла, за да установи какви са последиците от произшествието, а продължила пътя си. Същата била последвана от водача на другия автомобил, като в резултат на действията на последния, двата автомобила спрели на около 300 метра от мястото на ПТП. На място пристигнали полицейски служители, между които и актосъставителя - свид. Ф. - мл. автоконтрольор при сектор ПП при ОД МВР - Пловдив, който провел разговор с двамата участници в ПТП и бил издаден протокол за ПТП № 1422983.

За констатираните нарушения бил съставен АУАН №4005 /с фабр. № на кочана 379653/ от същата дата - 24.04.2012г., с квалификация на нарушенията по чл.25 ал.2 от ЗДв.П и по чл.123 ал.1 т. 1 от ЗДв.П. При предявяване на АУАН на нарушителката на същата дата, Г. отказала да го подпише. Отказът бил удостоверен с подписа на свидетел, с посочване на трите му имена, ЕГН и адрес.

3.2. Във вр. с касационните възражения се отбелязва, че разпитаният като свидетел актосъставител е изнесъл ясни и последователни факти и не е подкрепено с доказателства твърдението, че не си спомнял почти нищо. В АУАН е вписан Протоколът за ПТП обозначен с фабричния си номер, приет по делото. Актосъставителят без колебание е заявил, че предвид конкретните обстоятелства /протокол от съдебно заседание от 11.10.2012г. / АУАН и Протоколът за ПТП са съставени въз основа на лично казаното от Г. и другия участник в движението. И двамата са заявили едно и също за случилото се, не са установени свидетели очевидци. Актосъставителят е цитирал отговор на Г. във вр. с преминаването й в крайна лява лента, както и е описал установеното след оглед на конкретното място, където е проявено нарушението по ЗДв.П.

Жалбоподателката не е заявила други доказателствени искания освен разпит на актосъставитя. Не е посочила очевидци, не е опровергала взаимно изнесените с другия участник данни за конкретната ситуация – спряна е принудително след настъпилото ПТП.

3.3. При това положение, следва да се приеме за правилна преценката на ПРС за това, че с деянието си жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.25 ал.2 пр. 1 от 3Дв.П - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Извършеното от Г. деяние е прието правилно за съставомерно и осъществяващо фактическия състав на посочения текст от закона. Твърденията в жалбата са останали недоказани и констатациите в АУАН – неопровергани. Според фактите, няма причина да не се зачете доказателствената сила на АУАН /чл.189 ал.2 ЗДв.П/. Не е преодоляна доказателствената сила на акта като редовно съставен.

Наложеното административно наказание - глоба от 100/ сто/ лева е в минимален размер и не подлежи на корекция от страна на съда / чл.179 ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.5 от ЗДв.П/.

4. За нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДв.П :

Изводите на районният съд произтичат от събраните доказателства. Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта /а в случая не е /, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Със ЗДв.П се регулират общественозначими отношения, които налагат императивни задължения на участниците в движението, каквото е установено с нормата на чл.123 ал.1 т.1 от закона. Съответно на целта на закона и след преценка за конкретиката на случая, законосъобразно е потвърдена наложената санкция, тъй като жалбоподателката, като водач на ППС, не е изпълнила задължението си, тъй като след настъпването на ПТП не е спряла, а е продължила движението си.

Наложените размери на двете санкции в кумулация по чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П. правилно са квалифицирани от ПРС за справедливи, предвид данните по случая, необорени при предоставена процесуална възможност.

5. Процесуалното поведение на жалбоподателката е могло да допринесе за изясняване на обстоятелства /разпит на свидетеля при съставяне на АУАН, другия участник в движението, експертиза/, поддържани като неизяснени от нея.

Дори да се приеме, че съдържанието на АУАН не е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. В частност – НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити /чл.42, чл.57 ЗАНН/ и обосноваността на наказателното постановление произтича не само от данните в него, а и от Протокола за ПТП.

Решението следва да бъде оставено в сила, поради което  Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение 2638/29.10.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 5045 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател :

        Членове :  1.

                           2.