Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 151

 

гр. Пловдив, 18 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                     НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                     ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3849 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.325, ал.1, чл.336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), чл.44, ал.1 от Функционални спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (Функционални спецификации) и точка 2.9.1 от Разрешение №1577 от 25.09.2009г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс- номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга (Разрешение №1577/25.09.2009г.).

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), представлявана от юрисконсулт В.К.- пълномощник и “Българска телекомуникационна компания” АД (“БТК” АД), със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат С.Т.- пълномощник, обжалват Решение №2485 от 12.10.2012г. по НАХ дело №5938 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХХІІІ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №0171 от 23.04.2012г., издадено от председателя на КРС, с което на “БТК” АД е наложена имуществена санкция в размер от 60 000,00 лева. Претендира се отмяна на решението на районния съд поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП; съответно, да се отмени решението на районния съд и да се отмени изцяло НП.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев изразява становище за основателност на жалбата на “БТК” АД и за неоснователност на жалбата на КРС.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със сочените касационни основания, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок и от страни по първоинстанционното производство, за които решението е неблагоприятно, поради което се явяват допустими. А разгледани по същество са неоснователни.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 16.02.2011г., в гр. Пловдив, в магазин на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, находящ се на ул. “Полковник Сава Муткуров” №24, от “Чаро 2008” ЕООД, абонат на “БТК” АД /VIVACOM/, е подадено заявление за пренасяне на използвания от дружеството географски /фиксиран/ телефонен номер 032/940730. На същата дата, 16.02.2011г., приемащият доставчик “МОБИЛТЕЛ” ЕАД изпраща заявление за пренасяне до даряващия доставчик /”БТК” АД/, което е надлежно получено. На 18.02.2011г. “БТК” АД уведомява “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, че отказва преносимост на заявения номер, тъй като е налице “URL/PDF is not valid”- «невалидни данни/файл”- код 0007 и уточнение “посочен ДДС номер, при нерегистрирана по ДДС фирма”. На същата дата /18.02.2011г./ от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД е изпратено ново заявление, идентично с изпратеното на 16.02.2011г., в отговор на което на 22.02.2011г. от страна на “БТК” АД постъпва отговор с код 0008 и уточнение “поради твърде големия брой назначени заявки за преносимост на тази дата не е могла да бъде осъществена преносимостта”. На 28.02.2011г. е изпратено трето заявление от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, идентично с предишните две заявления, на което е върнат отговор от “БТК” АД с код 0000 “ОК”; на 08.03.2011г. “МОБИЛТЕЛ” ЕАД съобщава, че пренасянето на номера е извършено успешно; а на 30.03.2011г. даряващото дружество /”БТК” АД/ потвърждава, че номерът е свободен от мрежата му. На 11.08.2011г. КРС е сезирана по случая със жалба с Вх.№14-00-3845 от страна на “Чаро 2008” ЕООД. Извършени са проверки по случая, за което са съставени Констативен протокол с №П-ТК-061 от 13.09.2011г. и Констативен протокол с №П-ТК-062 от 14.09.2011г. Въз основа на установеното в рамките на проверките е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №П-598 от 31.10.2011г., с който заявеният на 18.02.2011г. отказ за преносимост на телефонен номер 032/940730 от “БТК” АД е квалифициран като административно нарушение по смисъла на чл.325, ал.1 от ЗЕС, във връзка с т.2.9.1 от Разрешение №1577/25.09.2009г. и чл.44, ал.1 от Функционалните спецификации. По делото не са ангажирани доказателства за направено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации е приложил закона правилно, като е изменил размера на наложеното наказание с НП до неговия минимален размер. Изложените в тази връзка подробни съображения от страна на първоинстанционния съд настоящата инстанция споделя напълно, поради което не е нужно същите да бъдат излагани отново.

Според разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. А според разпоредбите на чл.27, ал.ал.1 и 2 от ЗАНН, наказанието се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая, настоящата инстанция намира, че изменението на размера на наказанието от страна на районния съд е направено в съответствие с разпоредбата на процесуалния закон и макар наказанието да е в минимално предвидения от законодателя размер /10 000 лева/, то същото се явява достатъчно за постигане целите на наказанието. Респективно, жалбата на КРС не следва да бъде уважена.

На следващо място, възражението на “БТК” АД за неправилна квалификация на вмененото му нарушение, като такова по смисъла на чл.325, ал.1 от ЗЕС, във връзка с т.2.9.1 от Разрешение с №1577/25.09.2009г., вместо като нарушение по смисъла на чл.335 от ЗЕС, то съдът намира същото за неоснователно.

Нормата на чл.325, ал.1 от ЗЕС гласи, че който предоставя обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, и наруши условията на разрешението, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 100 000 лв. Нормата на чл.335 от ЗЕС е със следното съдържание- за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв. Съгласно т.2.9.1 от Разрешение №1577/25.09.2009г., “БТК” АД е длъжно да осигурява възможност на своите абонати да запазват географския номер при промяна на доставчика на фиксираната телефонна услуга и/или при промяна на адреса си в рамките на един географски национален код за направление.

            В случая, както в съставения за нуждите на административнонаказателното производство АУАН от 31.10.2011г., така и в издаденото впоследствие НП изрично се сочи, че “БТК” АД е нарушило задължението, произтичащото му от т.2.9.1 от Разрешение №1577/25.09.2009г., а именно- да осигури възможност на свой абонат да запази ползвания от него географски номер, и след като за такова съставомерно деяние законът съдържа изрична санкционна разпоредба, каквато е нормата на чл.325, ал.1 от ЗЕС, то именно нейното посочване като основание за ангажиране отговорността на акционерното дружество е израз на правилното прилагане на закона. Разпоредбите на чл.325, ал.1 и на чл.335 са в отношение като специална към обща и след като нарушението на “БТК” АД е в хипотезата на специалната норма, а наред с това “БТК” АД е и субект на нарушението, регламентирано в тази норма, то правилно отговорността му е ангажирана в съответствие с установеното от специалната норма.

Ето защо, настоящата инстанция намира и касационната жалба на “БТК” АД за неоснователна.

Поради изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2485 от 12.10.2012г. по НАХ дело №5938 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХХІІІ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление с №0171 от 23.04.2012г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “БТК” АД е наложена имуществена санкция в размер от 60 000,00 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:     1………………

 

2………………