РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                            Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 188

гр.Пловдив, 23 . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на единадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Здравка Диева

                                                                                                                                                                                                                         Милена Дичева

     

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Г.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3856/2012г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Н.С.Ш., гр.Чепеларе, представлявана от адв.П. обжалва Решение № 2662/30.10.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 6049 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 4259/12 от 15/05/2012г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР, за наложени на жалбоподателката административно наказание - глоба 300 лв. за нарушение на чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДв.П на осн.чл.179 ал.З т.4 пр.1 от ЗДвП и глоба 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП на осн. чл.185 пр. 1 от ЗДв.П.

Касираното решение е обжалвано изцяло с искане за отмяна и при произнасяне по същество да бъде отменено изцяло НП. Твърди се, че фактите не били установени категорично и ПРС следвало да разпита свидетеля при съставяне на АУАН – Ю.Ч.. Посоченият пропуск е квалифициран на съществено процесуално нарушение, допуснато от съда. Поддържа се несъответствие между разпоредбите в АУАН и в НП относно нарушението по ЗДв.П, както и това, че в АУАН е посочен за нарушен чл.10 ал.1 т.1 ЗП, а в НП е посочена за нарушена нормата на чл.10 ал.2 ЗП – с довод за недопустимост с НП адм.нак.орган да санира допуснато в АУАН процесуално нарушение. Счетено е, че фактическото описание на административното нарушение не съответства на посочените за нарушени разпоредби на закона, което е отменително основание – не е ясно какво е вмененото нарушение.

Ответникът не изразява становище по жалбата и по същество на спора.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пенев предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради липса на основания за отмяна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № Iз-1687 от 02.07.2010г., цитирана в НП с вх. номер в ОД МВР-Пловдив, Заповед № К-7615/03.07.2012г. за прекратяване действието на възложени функции по ръководство и управление на Р.Начев, издател на НП в посоченото длъжностно качество съобразно № К-7367/15.07.2011г. и временното му назначаване за срок от една година на длъжност Началник на сектор ПП към отдел Охранителна полиция при ОД МВР-Пловдив. АУАН № 4259/29.04.2012г. е съставен от мл.автоконтрольор към Сектор ПП-Пловдив.

В съдебното производство пред РС – Пловдив е разпитан актосъставителя като свидетел, потвърдил факта на съставен на място АУАН, връчен и подписан от жалбоподателката. След предявяване на акта си е спомнил мястото – път № II – 86 до Асеновградско шосе и липсата на залепен винетен стикер, както и на обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

В съдебно заседание, проведено на 03.10.2012г. жалбоподателката поддържала жалбата, не е заявила доказателствени искания и е потвърдила заболяване, за което приложила към жалбата писмени доказателства /Протокол № 50 от 05.06.2012г. на медицинска комисия с етапна епикриза и епикриза № 369 от ендокринологично отделение на МБАЛ – Смолян, удостоверяваща лечение от 28.05.-05.06.2012г. с предписано лечение вследствие на окончателна диагноза  /захарен диабет/. В жалбата е твърдяла, че установеното липсващо оборудване и винетка е забравила при майстор, на когото колата била оставена на ремонт. В хода на делото пред ПРС не са представени доказателства за твърденията в жалбата за състоянието на колата и ремонта. При съставяне на акта Ш. не направила възражения.

1. Според фактите Ш. е управлявала МПС без да е имал залепен винетен стикер валиден за съответната категория и актуален по времето на нарушението, както и оборудване - обезопасителен триъгълник, аптечка и светлоотразителна жилетка.

Съгласно чл.100 ал.2 от ЗДвП водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10. ал. 1. пр. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища.

Това нарушение, извършено без да е твърдяно обратното от Ш., правилно е описано в АУАН и в НП и квалифицирано съответно на разпоредбите, въвели задължението. Вписаната разпоредба на чл.10 ал.2 ЗП не въвежда в заблуждение извършителят по отношение – какво е извършеното от него нарушение, поради пояснителният си характер от една страна и от друга – както в АУАН, така и в НП еднозначно е посочено посредством ясно описание в какво се състои пропускът на водача на МПС.

Няма спор, че към момента на извършената проверка, Ш. е имала качеството на водач на МПС и се е движела по републикански път, като нарушението е извършено чрез бездействие - не е залепила валиден винетен стикер.

По отношение изписване на нарушението по чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП в НП , РС – Пловдив е приел, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като без съмнение е установена липса на триъгълник и в тази част НП е в полза на нарушителя с оглед принципа за невлошаване положението на нарушителя при обжалване на издадените против него актове. Самите наказания по чл.179 ал.З т.4 пр.1 и по чл.185 пр.1 от ЗДвП са във фиксиран от законодателя размер към момента на извършване на нарушението.

2. РС-Пловдив приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Позовал се е на съставен АУАН по правилата на ЗАНН, който според нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното – а в случая констатациите в АУАН не се оспорват.

Изводите на районният съд произтичат от събраните доказателства, неоспорени от жалбоподателката. Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая е било извършено нарушение по чл.100 ал.2 пр.1 ЗДв.П – водачът на МПС /без значение собствено или на друго лице/ е управлявал същото по републикански път II – 86, без залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса, на предното стъкло на МПС, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата; както и второто констатирано.

Автомобилът се е движил по републикански път, включен в утвърден списък по Решение № 945 на МС от 1.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. Винетната такса се дължи при преминаване през конкретен участък от републикански път и наличието й върху автомобила касае МПС, а не собственикът или ползвателя на превозното средство. Отговорността е пряко за водача на превозното средство.

Извършеното от Ш. деяние е прието правилно за съставомерно и осъществяващо фактическия състав на посочените текстове от закона. Касационните възражения не са основателни при преценка на конкретния случай, макар теоретично обосновани.

3. ПРС е отбелязал, че твърдяното заболяване касае последващ момент - два месеца след извършеното нарушение и не са представени доказателства за освидетелстване за инвалидност от комисия на ТЕЛК. Обстоятелства от този характер във вр. с прилагане нормата на чл.28 ЗАНН не са представени пред РС-Пловдив.

Касационната инстанция констатира, че в Протоколът от медицинската комисия при МБАЛ АД е посочено, че Ш. е с установен захарен диабет от 2008г. и е преминала на инсулиново лечение от 2009г. Вписани са неблагоприятни за здравословното състояние на жалбоподателката прояви на фона на провежданото лечение, като в окончателната диагноза са вписани и придружаващи заболявания. В този аспект, след преценка на относими към твърденията в жалбата обективни съществуващи обстоятелства , РС – Пловдив е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 13 НПК, приложима по препратка на чл. 84 от ЗАНН, съгласно която съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина, което не преодолява задължението на съда за всестранно, пълно и обективно изяснявате на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Следователно, без да са проверени твърденията в жалбата /без да се спори за обективно проявени изпълнителни деяния/ за причините, довели до нарушаване правилата за движение, доказателствената сила на АУАН / чл.189 ал.2 ЗДв.П / е разколебана.

Действително със ЗДв.П се регулират общественозначими интереси, които налагат задължения на участниците в движението. Изложеното за характера на нарушенията не изключва възможност при определени факти и обстоятелства да бъде извършена преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН.

Конкретиката на фактите, обоснована с представената медицинска документация обосновава прилагане хипотезата на чл.28 ЗАНН. Вярно е, че адм.нак.орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.53 ал.1 ЗАНН поради непредставяне на медицинските документи с възражение против АУАН или отразяването им в същия.

Независимо от изложеното, разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 2007г. за обхвата на съдебния контрол, съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. Възприетата по тълкувателен път възможност предпоставя корекции от страна на съда, когато има несъмнени данни за признаците на чл.28 ЗАНН. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правен ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран, което е следвало да бъде направено в разглеждания случай.

Мотивиран така и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222  ал.1 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 2662/30.10.2012 г., постановено по н.ах.д.№ 6049 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд.

Вместо това постанови: Отменя Наказателно постановление № 4259/12 от 15/05/2012г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР.

Решението е окончателно.

Председател :

        Членове :  1.

                           2.