Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 152

 

гр. Пловдив, 18 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                      ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3914 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрисконсулт Г.Г.- пълномощник, обжалва Решение №2858 от 01.11.2012г. по НАХ дело №6218 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., І-ви наказателен състав. Претендира се отмяна на решението, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №3355-F001172 от 11.04.2012г., издадено от директора на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “Рентал груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева, поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП.

Ответникът по делото- “Рентал груп” ЕООД, представлявано от адвокат И.И.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка на 17.10.2011г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е установено, че дружеството ответник, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справка-декларацията по смисъла на чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.09.2011г. – 30.09.2011г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 14.10.2011г., включително. Справката-декларация за посочения период не е подадена дори до 16.01.2012г. За установеното в рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F001172 от 16.01.2012г., с който деянието на дружеството, изразяващо се в неподаване на справка-декларация по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС до 14.10.2011г. за данъчния период месец 09.2011г., е квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. На 27.02.2012г. от “Рентал груп” ЕООД е представено Възражение с Вх.№70-00-3899 против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП. Също така, по преписката е представено уведомление с Вх.№70-00-15284 от 13.10.2011г., с което дружеството ответник е уведомило ТД- Пловдив на НАП, че в резултат на извършени оперативно-следствени действия от полицейски орган при Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, за което е съставен Протокол за претърсване и изземване от 30.09.2011г., са иззети част от счетоводните документи на дружеството, както и документи от офиса на фирмата, обслужваща счетоводно дружеството ответник, а достъпът до офиса е забранен.

Според разпоредбата на чл.179 от ЗДДС, в редакция към 15.10.2011г., регистрирано по закона лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1; декларацията по чл.125, ал.2- обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки на Европейския съюз (VIES-декларация); отчетните регистри по чл.124 от закона- дневник за покупките и дневник за продажбите; декларацията по чл.157, ал. 2 от ЗДДС или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А според чл.125, ал.5 от закона, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно, по смисъла на чл.179 от ЗДДС /редакция към 15.10.2011г./ съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от изброените задължения на регистрираните лица или изпълнението на такова задължение след установения за целта срок.

Между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че наказаното дружество е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това му качество за него е налице задължение да подаде справката-декларация, отчетните регистри, дневника за покупките и дневника за продажбите за периода 01.09.2011г. – 30.09.2011г. най-късно до 14.10.2011г., което обаче не е направено дори и към 16.01.2012г., на която дата е съставен посочения по-горе АУАН.

В случая, районният съд е приел, че макар и по отношение на наказаното лице да е налице хипотезата на “обективна отговорност”, регламентирана с нормата на чл.83 от ЗАНН, то все пак неизпълнението на вмененото му от ЗДДС задължение е резултат от виновно поведение на лице, което органите на приходната администрация не са открили, и съответно издаденото против него НП следва да бъде отменено.

Изложените в този смисъл съображения не могат да бъдат безрезервно възприети, тъй като за времето от 30.09.2011г., когато е иззета част от счетоводната документация на ответника и същият е лишен от достъп до офиса си, до 14.10.2011г. включително “Рентал груп” ЕООД е имало достатъчно време, за да организира дейността си, така щото да изпълнява задълженията си към бюджета.

Независимо от посоченото обаче, с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, се предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Освен това, според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС по т.н.д. №1/2005г., ОСНК, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

След като липсва легално определение в ЗАНН за “маловажен случай” и предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

            В случая, макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение по чл.179 от ЗДДС, доколкото по делото не са ангажирани доказателства неподаването в срок на справката-декларация за месец 09.2011г. да е довело до неотразяване на доходи и/или укриване на данъци; предвид обстоятелството, че след 30.09.2011г. достъпът до счетоводни документи и до офиса на ответника е обективно затруднен; както и че своевременно е уведомена приходната администрация за създалото се положение, настоящият състав на съда, счита, че са налице предпоставките за квалифициране на случая като “маловажен” случай на административно нарушение по смисъла на чл.28, б.”а” от ЗАНН.

Поради изложените съображения, решението на районния съд се явява правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2858 от 01.11.2012г. по НАХ дело №6218 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., І-ви наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №3355-F001172 от 11.04.2012г. на директора на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “Рентал груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………