Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 133

 

гр. Пловдив, 17 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на единадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                        НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                       ЗДРАВКА ДИЕВА,

МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3927 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”-Пловдив), представлявана от юрисконсулт Н.К.- пълномощник, обжалва Решение №2676 от 31.10.2012г. по НАХ дело №5258 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХVІІ-ти наказателен състав. Претендира се отмяна на решението, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №16-1601673 от 28.02.2012г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”-Пловдив), с което на “Лукас 2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева, поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП

Ответникът по делото- “Лукас 2011” ЕООД, представлявано от К.Б.- управител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че при извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив на 19.10.2011г., на място в шивашки цех, находящ се в град Съединение, в който дейност развива ответното търговско дружество, както и на 24.10.2011г. по документи в Д”ИТ”- Пловдив, е установено, че от страна на ответника е приета на работа в шивашкия цех М.Г.П., като “шивач”, с установено работно място, време и уговорено възнаграждение, преди на шивачката да и връчено копие от трудовия договор и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП). В рамките на проверката е попълнена декларация от П. по чл.399, във връзка с чл.402, ал.1, т.3 от КТ, според която декларация е постъпила на работа в предприятието на дружеството ответник на10.10.2011г. За установеното в рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-1601673 от 24.10.2011г., с който деянието на дружеството ответник спрямо П. е квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ. На 27.10.2011г. е представено Възражение с Вх.№0058-9885, след което е издадено процесното НП.

Според разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От своя страна, нормата на чл.63, ал.2 от КТ забранява на работодателя да допуска на работа работник или служител преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП.

В случая, както правилно е приел районният съд, процесното НП не е съобразено с разпоредбата на чл.415в от КТ. С посочената норма, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение”, законодателят очертава привилегировани състави на всички нарушения по КТ, при наличието на които работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Критериите, при чиято кумулативна наличност едно нарушение следва да се квалифицира като маловажно са следните- 1) извършено нарушение, респективно да е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2) нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на кодекса и 3) от нарушението да не са произлезли вредни последици за работници и служители.

Установеното в случая изпълнение на трудово правоотношение между търговското дружество и М.П., преди да и е връчено заверено уведомление за вписването на трудовия договор, представлява съставомерно деяние по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ. От своя страна, нарушението е било надлежно установено по реда на КТ от компетентните контролни органи, посредством съставянето на АУАН в предвидената от закона форма; със съдържание, съответстващо на императивните разпоредби на ЗАНН; и при спазване на процесуалните правила. На следващо място, нарушението е било отстранено преди издаването на НП, тъй като пред районния съд е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ с Вх.№16388113144863 от 19.10.2011г. за вписване на 12 броя трудови договори, между които и този на М.Г.П.. Също така, липсват доказателства, че са настъпили вредни последици спрямо Попова.  

Следователно, спрямо процесното нарушение са налице кумулативно всички предпоставки за квалифицирането му като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ и за налагане на санкция по привилегирования състав на тази норма.  

От своя страна, като е наложил санкцията по привилегирования състав на закона, районният съд е приложил закона правилно.

На следващо място, настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието е измененият размер на санкцията от 300,00 лева е достатъчен.

Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2676 от 31.10.2012г. по НАХ дело №5258 по описа на Районен съд- Пловдив за 2012г., ХVІІ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление с №16-1601673 от 28.02.2012г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “Лукас 2011” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:     1………………

 

2………………