РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 192

 

гр.Пловдив, 23 . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                Председател : Недялко Бекиров      

                                                                                        Членове: Здравка Диева                                

                                                                                                       Милена Дичева

     

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурор Г.Пенев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3940/2012г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален представител ст.юрк. А. обжалва Решение № 2688 /31.10.2012г., постановено по н.ах.д.№ 6220 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният акт е отменено НП № 3358-F001173/11.04.2012г., на Директорът на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП-Пловдив, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-28 от 06.01.2010г. на изпълнителен директор на НАП - гр. София, с което на ‘‘Рентал груп” ООД със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.Й.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за административно нарушение на чл.125 ал.3, вр. ал.5 от Закон за данък добавена стойност / ЗДДС/, на основание чл. 179 пр.з-то от с.з.

Касаторът счита решението за неправилно поради допуснато неправилно тълкуване и прилагане на закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.63 ЗАНН. Оспорени са изводите на съда за липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.53 ал.1 ЗАНН и необходимост в конкретния случай преписката да бъде прекратена поради липса на извършено административно нарушение, предвид положена от страна на търговското дружество дължимата грижа за спазване на задължението по ЗДДС посредством своевременно уведомяване органите на ТД на НАП – Пловдив за невъзможност да спази срокът за изпълнение на задълженията си с оглед настъпили извънредни обстоятелства, каквито се явяват действията на полицейските органи по разследване и изземване на счетоводната документация на търговеца. Касаторът не е съгласен с мотивите на ПРС за липса на виновно, съставомерно бездействие от страна на данъчно регистрираното лице и невъзможност с наложеното наказание да бъдат постигнати целите, въведени с разпоредбата на чл.12 ЗАНН.

Позовава на липса на изрична информация в иззетия “черен класьор” при полицейското разследване, което води до неяснота дали фактурите за данъчен период 01.09.-30.09.2011г. са се съдържали вътре. Счита, че случаят покрива дефиницията за безвиновна отговорност на ЮЛ и не следва да бъдат обсъждани въпросите за вина /чл.83 ЗАНН/, както и не следва да бъде прилагана нормата на чл.27 ал.2 ЗАНН. В тази вр. е посочено, че разпоредбата на чл.179 ЗДДС е императивна и нарушението е формално, а не резултатно и с висока степен на обществена опасност. При ангажирана отговорност на търговеца, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан. Поискана е отмяна на касираното решение и с произнасяне по същество – потвърждаване на НП.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител адв.И. и моли да бъде оставено в сила решението на ПРС като законосъобразно и обосновано.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Пенев счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно съдебно решение. По същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приел следното от фактическа и правна страна след преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства : Търговското дружество било привлечено към административно наказателна отговорност за извършено административно нарушение на чл. 125 ал.З, вр. ал.5 от ЗДДС, изразило се в това, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетни регистри по чл.124 по см. на ЗДДС в ТД на НАП- гр. Пловдив за периода 01.09.2011г.- 30.09.2011г., до 14.10.2011г. включително.

Според изтъкнати причини за пропуск в изпълнение на задължението по ЗДДС - в периода 30.09.2011г. били осъществени полицейски действия по претърсване и изземване в офис на “Рентал груп” ООД, намиращ се на адрес ***. При това действие, за което бил съставен протокол за претърсване и изземване от 30.09.2011г. на Сектор ПИП” при ОД МВР- гр. Пловдив била иззета и счетоводна документация на жалбоподателя, ведно с печати на дружеството. На 13.10.2011г. било подадено уведомление до ТД на НАП - гр. Пловдив от управителя на “Рентал груп” ООД, вx.№70-00-15284, в което заявил пред контролните органи, че извършените действия по полицейско разследване ще възпрепятстват изпълнението на задълженията като данъчно регистрирано лице, включително, че те водят до невъзможността да представи справки - декларации по ЗДДС и приложените към нея отчетни регистри. На 17.10.2011г. била осъществена служебна проверка от актосъставителя, свидетеля С.К. - инспектор по приходите към ТД на НАП - Пловдив. Установено било, че дружеството не е представило в срок до 14.10.2011г. отчетните регистри към справката-декларация по ЗДДС. Актосъставителят не бил запознат с уведомлението от 13.10.2011г. и е съставен АУАН.

ПРС приел, че без съмнение в конкретния случай жалбоподателят е действал с необходимата грижа да спазва задължението си по чл.125 ал.3 вр. с ал.5 ЗДДС, поради своевременно подаденото уведомление да контролните органи. Фактите според съда водят до извод за извънредни обстоятелства, каквито са разследването на полицейските органи и действията по изземване на счетоводна документация на дружеството. ПРС приел, че липсва обективно отговорно неизпълнение на задължението и липсва виновно, съставомерно бездействие от търговеца. Наложеното наказание не осъществява целите на ЗАНН по см. на чл.12 и адм.нак.орган е следвало да обсъди конкретиката на фактите във вр. с прилагане на ЗАНН.

1. АУАН е съставен, респект. НП е издадено от компетентни длъжностни лица /заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г./.

2. Относно процедурата : В хипотеза, когато установените факти са недостатъчни за категоричен извод налице ли е нарушение /а не за това дали е открит нарушителят, тъй като действията в случая са насочени срещу точно определен субект/, се изискват и допълнителни доказателства и се събира информация в кратки срокове след това. Посочените действия са ограничени в опреден период от време - "... в продължение на три месеца от откриване на нарушителя ...". Тримесечният времеви период от откриване на нарушителя е гаранция за извършване на необходимата преценка в конкретен срок, тъй като производството е насочено към осъществяване на административно-наказателна отговорност за съответния субект, изискващо яснота и относно момента, до който органите на Държавата могат да преследват субект за извършените от него деяния, съставляващи административни нарушения, което е относимо и за срокът по чл.34 ал.3 ЗАНН.  В тази вр. е констатирано, че актосъставителят не е запознат с уведомлението на търговското дружество от 13.10.2011г., но същото ведно с Протокол за претърсване и изземване от 30.09.2011г. са приложени към възражението против АУАН. Двата документа се съдържат в адм.нак.преписка и правилно ПРС е посочил, че не са съобразени по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН. Преписката съдържа и молба от 13.10.2011г. на провереното търговско дружество до Районна Прокуратура -Пловдив за връщане на иззетите документи, печат на фирмата и други вещи без да се затруднява разкриването на обективната истина по досъдебното производство.

Случаят е изисквал проверка за съдържанието на иззетата документация и от страна на контролния орган, доколкото във възражението е твърдяно, че именно счетоводна документация е иззета, а не в касационната жалба да се противопоставя за първи път възражение, че иззетата документация не съдържа счетоводни регистри за относимия данъчен период.

3. Обективният факт на иззета документация и наличие на своевременно подадено уведомление до НАП – Пловдив / с данни и за забранен достъп до помещението, където е съхранявана информацията по см. на чл.124 ЗДДС/ са от значение за правилното разрешаване на спора. Решението на ПРС е законосъобразно.

4. Разпоредбата на чл. 83 ЗАНН предвижда за възможна безвиновната административна отговорност за юридически лица и еднолични търговци. Имуществените санкции на юридическите лица според текста на нормата не са административни наказания по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Сами по себе си нарушенията, за които те се налагат, също не са административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а са свързани с неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция на юридическите лица е гражданска санкция независимо от външните белези на сходство с глобите като административни наказания. Поради тази причина имуществените санкции могат да се налагат, само ако са предвидени със закон, указ или постановление на Министерския съвет /чл.83 ал.1 ЗАНН/. Основание за тяхното приложение е неизпълнението на задължения към държавата при осъществяване дейността на юридическите лица и се налагат по реда на ЗАНН.

Поради тази причина в случая е приложим института на "непреодолима сила", която представлява непредотвратимо обстоятелство от извънреден характер, което лицето не е могло и не е било длъжно да предвиди, нито би могло да предотврати, каквито и грижи да положи. В тази насока са посочените по-горе уведомление, протокол за претърсване и изземване, молба до РП-Пловдив и съдържанието на възражението против АУАН.

5. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.

Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Следователно, за да се прецени степента на обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство.

Нарушението по чл. 125 във вр. с чл.179 ЗДДС е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е подало в срок отчетните регистри по чл.124 ЗДДС. С факта на бездействие в рамките на 14 дневен срок са осъществени признаците на нарушението. За защита на обществените отношения, регулирани от данъчното законодателство са предвидени по-тежки санкции и по-дълги срокове за административно-наказателно преследване на нарушенията, с които те се засягат.

Изложеното за характера на нарушението обаче не изключва възможност при определени факти и обстоятелства да бъде извършена преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН. От значение за случая е било състоянието на обективна невъзможност, правилно преценено от РС-Пловдив.

Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 АПК, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 2688 /31.10.2012г., постановено по н.ах.д.№ 6220 по описа за 2012г. на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                           Председател :

                                                                                      Членове :1.

                                                                                                      2.