Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 20 май 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3977 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.      

Образувано е по жалба на С.В.Р. *** против заповед № ДК-02-ЮЦР-380 от 15.11.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивно стоманобетоново стълбище”, находящо се в УПИ ХІV-932, кв.66 по плана на град Кричим, с административен адрес: ул.”Лиляна Димитрова” № 22, град Кричим, с извършител С.В.Р..

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена преждевременно, по време на незавършена процедура по узаконяване на пристройка към съществуващата в същия урегулиран поземлен имот, част от което узаконяване е процесното стълбище, чрез което в момента се осигурява единственият възможен достъп на жалбоподателката до жилището й. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебните разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Няма краен акт по узаконяването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед и възложител на процесния строеж, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено чрез препоръчано писмо, получено лично от жалбоподателката на 30.11.2012 г., и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е жалбоподателката е собственик на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ V-878, кв.66 по регулационния план на град Кричим, видно от нотариален акт № 195, том 10, дело № 4573/1979 г. на Пловдивския районен съд и удостоверение за наследници № 000330 от 15.09.2008 г. на Община Кричим (л.21-23 от делото). Собственици на имота са Т.П.Р., Л.и С.Д.Р., А.Б.С., за което се легитимират с нотариален акт № 197, том ІІ, дело № 770/1963 г. на Пловдивския народен съд, нотариален акт № 105, том 3, дело № 694/1993 г. на Пловдивския районен съд, нотариален акт № 25, том 6, дело № 2121/1983 г. на Пловдивския районен съд (л.28, 29, 31, 32, 34 и 35 от делото).

На 10.03.2011 г. работна група на РДНСК Пловдив е извършена проверка на място и са съставени констативни актове № 42 и № 42а, с които е констатирано, че процесният строеж се изпълнява от жалбоподателката без строителен надзор, без одобрен проект и съгласувани и одобрени части, без съгласуване с контролните органи, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво, без заповедна книга. Процесният строеж представлява масивно стомано-бетонно еднораменно стълбище с 22 стъпала, ширина на рамото 1 м, долепено до масивната жилищна сграда и осигурява достъпа до втория етаж на същата. Стълбището е изградено след 1993 г. Констатирано е, че стълбището е изградено без строителни книжа и без съгласието на съсобствениците на имота, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1, чл.137, ал.3 и чл.183, ал.1 ЗУТ. Констатирано е също, че действащият подробен устройствен план е одобрен със заповед № 902 от 21.09.1982 г. на главния архитект на Община Кричим, който предвижда по плана за застрояване основно жилищно застрояване и не предвижда допълващо застрояване; че проверяваният строеж не съответства на предвижданията на ПУП. Въз основа на тези констативни актове началникът на РДНСК ЮЦР е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

От представената в хода на съдебното производство административната преписка по узаконяване се установява, че с разрешение на главния архитект на община Кричим е открита процедура за изготвяне на архитектурно заснемане за узаконяване на строежи: „Двуетажна масивна сграда – пристройка, долепена до съществуваща жилищна сграда“ и „Едноетажна масивна постройка – лятна кухня“ в УПИ ХІV-932, кв.66 по плана на град Кричим. Разрешението е издадено по заявление на Тодор Русков с вх.№ 13-00-1578 от 18.10.2012 г., но след неговото издаване не са извършени никакви действия. Към административната преписка са приложени заповед № 120 от 30.11.2000 г. на кмета на Община Кричим за одобряване на изменение на ЗРП – основно и допълващо застрояване в парцел ХІV-93 кв.66 и КЗСП за парцел ХІV-932, кв.66 по плана на град Кричим за узаконяване на пристройка към жилищна сграда, гараж, магазин и стопански сгради, ведно с графичната част на заповедта и обяснителна записка, както и констативни актове и актове за административно нарушение извършеното незаконно строителство на масивен гараж, стопанска сграда, лятна кухня и склад, второстепенна постройка за склад, три наказателни постановления.

Съдът намира, че от тези доказателства жалбоподателката не може да черпи благоприятни за себе си последици, на първо място защото започналата процедура касае други строежи, а не собственото й стълбище, на второ място, защото извършеното изменение на подробния устройствен план през 2000 г. с цел узаконяване на незаконното строителство е недопустимо, тъй като противоречи на императивните разпоредби на чл.32, ал.4 ЗТСУ (отм.), действал към момента на одобряване на заповедта, и на чл.134, ал.4 ЗУТ, действащ към настоящия момент, когато следва да бъде завършена процедурата по узаконяването.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Съдебният експерт е извършил оглед на място и установява, че вътрешните стълбища на основната жилищна сграда са обособени и обслужват първия и втория етаж на сградата, както и на пристройката, изградена на югоизток до основната жилищна сграда, като има входни врати към сградата. По данни на жалбоподателката външното стълбище е изградено през 1994 г. и обслужва само втория етаж на основната жилищна сграда. По действащия подробен устройствен план не е отразено външно стълбище към фасадата на североизток. То не е отразено както в последния действал кадастрален план, така и в кадастралната карта, одобрена със заповед № 330-4-74 от 22.10.2002 г. Процесното външно стълбище не е било допустимо по действащите към момента на изграждането му разпоредби, но попада в обхвата на започналото узаконяване.

Със заключението на вещото лице не се установяват нови факти, които да не са били изяснени в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед и които да имат съществено значение за правилното решаване на спорния въпрос. Вещото лице потвърждава констатацията на административния орган, че процесното външно стълбище не е било допустимо по действащите разпоредби към момента на построяването, както и твърдението на жалбоподателката, че към нейното собствено жилище, находящо се на втория жилищен етаж, няма друго стълбище, което тя може да ползва, доколкото достъпът й към съществуващото вътрешно стълбище е отнет от останалите собственици в имота.

Въз основа на така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № РД-13-229 от 02.07.2012 г. на началника на ДНСК правомощия, в изискуемата от закона форма на мотивирана заповед, съдържаща фактическите и правните основания за своето издаване, и е съобразена с целта на закона да не се допуска съществуването на незаконни строежи. В настоящия случай действително се касае за незаконен строеж, доколкото безспорно и категорично от писмените доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че външните стълби са изпълнени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план към момента на извършване на строителството, както и към настоящия момент, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж (чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ). Констатацията на контролните органи на РДНСК ЮЦР от констативен акт № 42а от 10.03.2011 г., че действащият подробен устройствен план предвижда по плана за застрояване само основно жилищно застрояване и не предвижда допълващо застрояване и че проверяваният строеж не съответства на предвижданията му, се потвърждават и от заключението на вещото лице, както и от всички извадки от действащия подробен устройствен план, в които това външно стълбище не е отразено, като то не фигурира и в кадастралната карта на град Кричим. Следва също да се отбележи, че по същество жалбоподателката не оспорва факта, че процесните външни стълби представляват незаконен строеж.

Че процесният строеж е незаконен, се доказва и от факта, че външните стълби са изградени към съществуваща многофамилна жилищна сграда, докато нормата на чл.99, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони предвижда, че външни обезопасени стълби се допускат към еднофамилни жилищни сгради и вили. Доколкото процесната жилищна сграда не е еднофамилна, е недопустимо изграждането на външни стълби.

При наличието на незаконен строеж правомощията на началника на РДНСК са ясно разписани от закона, като в случая той действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка за целесъобразен, а е задължен да издаде заповед за премахване на незаконния строеж. Нормата на чл.225, ал.1 ЗУТ казва началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи, т.е., нормата е императивна и за административния орган съществува един единствен начин на поведение – да издаде заповед за премахване, което в случая е направено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че наличието на висяща процедура по узаконяване прави заповедта незаконосъобразна като издадена преждевременно. Законосъобразността на оспорената заповед се преценява съобразно установените факти и материалния закон, действащ към момента на издаването й, поради което незавършената процедура по узаконяване е неосъществен факт, още повече, че както се каза по-горе, обхватът на узаконяването не касае изграденото от жалбоподателката външно стълбище. Т.е., дори и да беше приключила тази процедура, това по никакъв начин нямаше да повлияе върху правата на жалбоподателката.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на направените разноски ще следва да бъде осъдена жалбоподателката да плати на РДНСК ЮЦР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Р., ЕГН **********,***, против заповед № ДК-02-ЮЦР-380 от 15.11.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивно стоманобетоново стълбище”, находящо се в УПИ ХІV-932, кв.66 по плана на град Кричим, с административен адрес: ул.”Лиляна Димитрова” № 22, град Кричим, с извършител С.В.Р..

ОСЪЖДА С.В.Р., ЕГН **********,***, да заплати на РДНСК Южен централен район сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: