Р Е Ш Е Н И Е

 

158

 

Гр. Пловдив,28.01.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  IХ състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четринадесета година в състав:

 

                                                                                                                 Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря Веселинkа Елкина, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3024 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

         Делото е образувано по жалба на М.С.Т., с ЕГН **********,***  против ревизионен акт

/РА/ № 241206229/21.05.2013г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 856 от 15.08.2013 г. на директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл.35 от ЗОДФ /отм./за 2006г. в размер на 515.73 лв., и лихви - 371.26 лв., Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 20714.66 лв. и лихви - 11 996.18 лв., Вноски за ЗО 2006г.- 213.18 лв. и лихви- 153.46 лв., Вноски за ЗО 2007 г.- 817.59 лв. и лихви- 473.48 лв.

Жалбоподателят Т. счита, РА за незаконосъобразен и необоснован,издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства по съображения в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата и моли съда да отмени ревизионния акт като неоснователен и незаконосъобразен за данъчен период 2005г.,2006г. и 2007г. Счита, че констатациите в същия са оборени от представените доказателствени средства. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в ревизионния акт и решението на директора на Дирекция „ОУИ“ – Пловдив,по настоящем Дирекция„ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, девети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция Дирекция „ОУИ“ – Пловдив,по настоящем Дирекция„ОДОП“ - Пловдив  резултат, и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

 При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:

 Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 1206229/21.12.2012 г. на компетентния за това орган при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: - за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г.; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. Определен е срок за приключване на ревизионното производство считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено. Съгласно представените по делото:Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., издадена от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, Заповед №ЗЦУ-147/15.02.2013г. на Изпълнителен директор на НАП и Заповед№2752/02.08.2013г. на Изпълнителен директор на НАП на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. В законоустановения срок е съставен РД № 1206229/17.04.2013 г., против констатациите на който, в законоустановения срок,  е постъпило възражение.  След определяне на компетентния орган със Заповед № К1206229/19.04.2012 г., в законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок, е издаден про­цесният Ревизионен акт № 241206229/21.5.2013г.В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ”, кой­то в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил и решението си под № 856 от 15.08.2013 г., с което е потвърдил същия по отношение определените допълнително данъчни задължения по по чл.35 от ЗОДФ /отм./за 2006г. в размер на 515.73 лв., и лихви - 371.26 лв., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 20714.66 лв. и лихви - 11 996.18 лв., вноски за ЗО 2006г.- 213.18 лв. и лихви- 153.46 лв., вноски за ЗО 2007 г.- 817.59 лв. и лихви- 473.48 лв. От фактическа  и правна страна, съдът приема за установено следното:Ревизията обхваща периода 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. М.С.Т., с ЕГН **********-жалбоподател е местно физическо лице по  ЗОДФЛ (за 2006г.) и ЗДДФЛ (за 2007г.). Жалбоподателката е омъжена, със съпруг Петър Т. Топалов, на който е извършена ревизия за същите периоди, приключила с РА №  241202949/24.08.2012г., който е потвърден С Решение № 1264 от 19.05.2014г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 3961120 12г. /частично изменен с Решение № 14505/03.12.2014г. по адм. д. № 9268/2014г. на ВАС/. От анализа на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК, съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи /средства/ и съобразяване на разпоредбата на чл.19, ал.3 от Семейния кодекс, ответникът е определил превишение на разходите над приходите за Т. , по години, както следва: за 2006г. с 2792,98лв. и за 2007г. с 88 497,86лв. По отношение на установеното превишение на разходите над приходите при ревизията не са установени факти и обстоятелства, доказващи произхода на тези средства, същите не са декларирани като доходи и за тях не са платени данъци. Няма данни и че тези доходи са необлагаеми. Предвид изложеното, ревизиращият орган /ответникът/ е определил тези средства като доход с неустановен произход и подлежащи на облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.)/чл.48 от ЗДДФЛ. Възражението, по отношение на определеното от ревизиращия орган начално салдо на 01.01.2006г. в размер на 1800,26 лв., е неоснователно. В хода на ревизионното производство, така и при административното обжалване жалбоподателката не е представила никакви доказателства в потвърждение на  твърдението й, че се касае за по - голяма сума. С протокол за извършена проверка в информационна система на НАП са присъединени справка “Данни за осигуряване по ЕГН за периода 1997г. - 2004 г.” и данни за подавани ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за лицето Петър Т. Топалов и съпругата му - М.С.Т.. При проверката е установено, че за периода 1997 г. - 2004 г. жалбоподателката  е работила по трудов договор сключен с ЕТ “Знание – П.Т.” /2001г., 2002 г./ и с ЕТ “ЛОРИИВ-Л.К.” /2004 г./, от които е получавала месечно доходи под 100 лева. Като самоосигуряващо се лице с БУЛСТАТ 123516799, за периода 2000 г. - 2004 г. М.Т. е декларирала годишни данъчни основи, като следва: за 2000 г. - 1043.79 лв.; за 2001 г. ­1099.80 лв.; 2002 г. - 824.85 лв. и за 2004 г. - 824.85 лв. Установено е от ответника, че за периода предхождащ ревизията жалбоподателката  е закупила недвижими имоти /посочени в декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК и описани в РА/. Както жалбоподателката , така и съпругът й са предоставяли заеми на физически лица, в периода предхождащ ревизията, за което са ангажирани парични средства. Като се имат предвид и разходите за издръжка на семейството за периода преди ревизията, размерът на получените доходи от семейството, както и липсата на спестени средства по банкови сметки, депозити и др., то горното не дава основание да се смята, че е възможно да бъде спестена сума, различна от посочената. При извършената ревизия на съпруга на жалбоподателката, приключила с РА № 241202949/24.08.2012г., надлежно присъединен към настоящето производство, след извършен анализ на данните от приложените разпечатки на службите по вписвания и копия на нотариални актове за учредени ипотеки, оответникът е достигнал до правилен  извод, че за ревизирания период съпругът на жалбоподателката е предоставял системно заеми на различни физически лица срещу ипотека на имотите им. Извършваната от съпругът на жалбоподателката  дейност - предоставяне на заеми на трети лица, обезпечени с договорни ипотеки, е определена като дейност на “заложна къща” и по смисъла на чл.31, ал.Г, т.7, б. “щ” от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. и чл.39, ал.1, във връзка с т.30, б. “б” от Приложението по глава седма от ЗДДФЛ за 2007г. подлежи на облагане с окончателен годишен патентен данък. За 2006 г. и 2007 г. съпругът на жалбоподателката  е декларирал, че е извършвал и други патентни дейности с личен труд, поради което е приложено данъчно облекчение за намаляване на дължимия патентен данък на “заложна къща” с 50 % съгласно разпоредбите на чл.33, ал.2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл.41, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ. С РА са установени задължения за патентен данък, за извършваната от ЗЛ дейност "заложна къща", в размер на по 14 000 лв. за всяка една от годините - 2006г. и 2007г. В хода на ревизионното производство е установено, че декларираните от Петър Топалов доходи в Приложение 5 на ГДД /от продадени през 2007г., 2008г. и 2009г. недвижими имоти/, всъщност са доходи за ЕТ «Петър Топалов», тъй като същите са били собственост по нотариален акт и са продадени от името на фирмата. Предвид установеното и съгласно изискванията на ЗС и НСС 18, органът по приходите е направил констатацията, че ЕТ е следвало да отчете извършените продажби и доходите от тях в подадените ГДД за съответните години. Във връзка с направеното с жалбата възражение за изтекла давност по отношение на определените задължения за данък за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. следва да се има предвид, че ревизионното производство се образува с издаването на Заповедта за възлагане на ревизия и приключва с издаването на Ревизионния акт. Съгласно чл.109 от ДОПК не може да се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Срокът е преклузивен и при изтичането му не може да бъде образувано ревизионно производство за установяване на публични задължения. Конкретно в настоящия казус задължението за данък върху дохода на физическите лица за доходи за 2006г. подлежи на деклариране в срок до 15.04.2007 Г., като от 01.01.2008г. започва да тече срока по чл. 109, ал.1 от ДОПК и същият изтича на 31.12.2012г., а процесната ревизия е възложена със ЗВР № 1206229/21.12.2012г. С оглед посоченото, с предприемането на активни действия от страна на приходната администрация за връчване на посочената по- горе ЗВР /видно от протокол от 28. 12.2012r. /стр. 324 от делото/, за опровергаването на който в качеството му на официален документ, не се ангажираха никакви доказателства, въпреки направеното му оспорване в съдебно заседание/ се обосновава прекъсването на давността, доколкото тези действия доказват активност от страна на администрацията за започване на административно производство спрямо лицето, респ. преустановяват бездействието на носителя на материалното право - държавата да упражни това свое право. Следва да се има предвид, че датата на връчването на заповедта, в какъвто смисъл е възражението в настоящата жалба, би могла да се приеме за дата на започване на производството само в случай, че не са доказани предприети действия с по­-ранна дата. Логиката на закона е, че определящо е първото процесуално действие, което е насочено към издаване на административния акт, с който се засягат правата и интересите на адресатите му. В този аспект, предприемане на действия относно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, следва да се възприеме като първо процесуално действие, с което започва производството, респ. е прекъсната давността по установяването на публичното задължение.  Съгласно разпоредбата на чл.171 от ДОПК - публичните задължения се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Както бе посочено по-горе, след изтичането на въпросния регламентиран срок, се погасява правото на публичните изпълнители да събират по принудителен ред неплатените публични задължения. Годината, в която е следвало да се плати данъка по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., е 2007г., като давността за него започва да тече от 01.01.2008г. и изтича на 01.01.2013г. Същевременно имаме спиране на давността, съгласно чл.172, ал.1, Т.1 от ДОПК /ЗВР N2 1206229 от 21.12.2012г.l за срок до една година. Нещо повече, на основание чл.172 ал.2 от ДОПК, с издаването на настоящия РА № 241206229/21.05.201Зг. тя е прекъсната, поради което погасителната давност за вземането на държавата за данък по ЧЛ.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от жалбоподателката, към настоящия момент не е изтекла. Изводите на ответника  са правилни т.к.   според чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122 ал.l се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.l от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най - достоверния начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на всички обстоятелства по ал.2, като са приели за относими към данъчната основа тези, които са дали възможност за определяне на основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин спрямо ревизирания субект. Безспорно така определената данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице. Същото разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации/ които съгласно разпоредбата на чл. 124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/ като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, респективно, че разходите са покрити от доходи, реализирани в друг данъчен период, а не приетия от ревизиращите органи. В съответсвие с  разпоредбите на Семейния кодекс /СК/, относно СИО, органите по приходите са се съобразили с разпоредбата на на чл. 19, ал.l, ал.2 и ал.3 от СК, съгласно които вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Доходите от отделните източници /заплати, хонорари, продажби на дялове и т.н./ представляват обект за облагане в лицето на получателя им, но в случаите, когато се прилага чл.122 от ДОПК за определяне на данъчната основа и данъка, това следва да става и при спазването на чл.19 от Семейния кодекс. В съдебно заседание бяха представени разходни касови ордери за изплатени суми от ЕТ "Знание- П.Т." на собственика, които не следва да бъдат кредитирани поради факта, че, от една страна, в едната си част касаят период от време, отдалечен времеви от началния ревизиран момент, а именно от 1997г.- 2001г., а от друга страна­ липсват каквито и да е данни за редовно водено счетоводство на посоченото дружество- ЕТ"Знание", за да се приемат същите РКО за безспорно доказателство за изплащане на посочените в тях суми. Друг е въпросът, че ЕТ"Знание" е заличено на 09.05.2001г. и няма как същото да изплаща каквито и да е суми на собственика след тази дата, поради което и представените след тази дата РКО са документи с невярно съдържение. Предвид изложеното по- горе, въпреки правилните аритметически изчисления на вещото лице съобразно поставените задачи,съставът не се кредитира заключението на вещото лице по ангажираната ССЕ, т.к. неправилно при определяне на началното салдо на паричния поток към началото на ревизирания период- 01.01.2006г. вещото лице е изследвало приходи и разходи за периода от 1966г. Същият не само е отдалечен във времеви порядък, но и в периода до 1983г. изобщо липсват разходна част. Неправилно също така получените доходи от трудови правоотношения са включени като налични към 2001г., при положение, че е минал период от 10г.-12г. от последното изплащане на трудовия доход, през който период са били извършвани разходи за издръжка на семейството, поради което същите поне не следва да се включват в пълен размер. Относно периода 1996г.-2000г. при отговора на въпрос 2 от поставените задачи/стр.6 от ССЕ/ неправилно вещото лице като разход на жалбападателката не е посочило разходи за издръжка по данни от НСИ, както и при положение, че за периода 1995г.- 1999г. жалбападателката-ревизираното лице е извършвало разходи за закупуване на недвижими имоти, изрично посочени на стр. 8 от РД на Петър Топалов и неоспорени по делото, не са отразени и други разходи. Посоченото обстоятелство изкривява изготвения паричен поток, а отделно от изложеното в табл.12 от ССЕ като брутен доход на ФЛ е посочен декларирания от ЕТ финансов резултат, като същият автоматично и взет като приход на ФЛ, при липсата на доказателства за изплатени суми от касата на ЕТ на собственика. Горните съображения са относими и за следващите години при определяне на паричното салдо, където неправилно е включена печалбата на ЕТ на съпруга без да има данни за изплатени суми на собственика от касата на едноличния търговец. По отношение сумата в размер на 143 000 долара, за която се твърди, че е приход на съпруга на жалбападателката , получена от неговата племенница,  неправилно същата е включена в положителното част при определяне на началното салдо на паричния поток на жалбападателката , доколкото липсват документи за продажбата на процесната валута именно на посочените дати- 15.02.199бг., 10.02.1997г., 14.09.2001г. и 20.02.2002г., което обстоятелство беше потвърдено и от разпита на вещото лице в с.з., което в.л. посочи, че липсват каквито и да е банкови документи за сочената продажба на валута, което от своя страна прави заключението на вещото лице и необосновано. По отношение на сумата в размер на 31 981,60лв. включена като приход през м.08.2005г. аналогично липсват доказателства за превалутиране на процесната сума и изобщо за притежаването й от лицето, поради което същата не следва да фигурира в положителната част на паричния поток. Посоченото обстоятелство е от значение с оглед изпълнение на приетия механизъм в ревизионното производство- за целите на съпоставката на разходите с приходите се изисква в съпоставката да се включат само приходи и разходи, които са извършени по небанков път /кешови плащания/, Т.е. сумите, с които лицето реално се е разплащало. Целта, която се търси, е да се направи съпоставка между един вид плащания и свързаните с тях приходи, за да се установят евентуални несъответствия между извършените разходи и доказаните приходи. Не е обосновано с приходи по банков път да се покриват разходи по небанков път, ако не са изтеглени пари от сметката и с тях не се заплащат разходите. Не следва да бъде кредитирана и съдебно- счетоводна експертиза при отговора на въпрос 6 от ССЕ, доколкото вещото лице е изчислявало паричен поток, който е превалутиран в щатски долари, при положение, че липсват каквито и да е доказателства за получаване на някакво възнаграждение или доход в посочената валута, нито пък доказателства за "превръщането й" в български лева. В писмените си обяснения в хода на ревизионното производство, а и в производството пред съда жалбоподателката не посочва конкретно и категорично, кога и как евентуално е обменена валутата, не представя документи за обмяна, не посочва банка или друга институция обменила излезлите от обращение долари. Освен това няма документи доказващи разплащане от страна на жалбоподателя в долари, поради което експертизата не следва да бъде кредитирана и в тази й част. Заключението по ССЕ  съставът не кредитира предвид изложеното,т.к. като заключението  не кореспондира наред с горното и на събраните в административното и настоящо производства доказателства.

Предвид гореизложеното, Съдът намира, че жалбата против ревизионния акт е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.

         При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на Дирекция “ОДОП» – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 1587.67(хиляда петстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, изчислено съгласно чл.8 във връзка с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, IХ състав

 

Р    Е    Ш    И    :

                      

Отхвърля жалбата на М.С.Т., с ЕГН **********,***  против ревизионен акт

/РА/ № 241206229/21.05.2013г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 856 от 15.08.2013 г. на директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив.

Осъжда М.С.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 1587.67(хиляда петстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.                      

 

                                                                                                                                          

 

Съдия: