Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34

 

град Пловдив, 07.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

                     

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно НАХД № 3112 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез юрисконсулт И. А., срещу Решение № 2056 от 23.07.2013 година, постановено по НАХД № 2714 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ наказателен състав, с което решение е отменено НП № 42190-F040095/11.03.2013г. на Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с което на дружеството е наложено административно наказание глоба в размер на 735,86 лева за нарушение по чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

В съдебното заседание касаторът не се представлява.

В жалбата се изтъкват доводи, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на закона, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК вр. с чл. 63 от ЗАНН, тъй като неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 28 от ЗАНН, приемайки, че е налице маловажен случай на констатираното нарушение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – дружеството “Гъбоне комерс” ЕООД – Пловдив, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

На 13.11.2012 г. Гъбоне комерс” ЕООД подало в ТД на НАП гр. Пловдив заявление - вх. № 1639-25320/13.11.2012 г., за регистрация по ЗДДС. Подаването на заявление за регистрация по ЗДДС послужило като основание да бъде извършена проверка по установяване на факти и обстоятелства, които са от значение на заявената регистрация. Проверката била извършена от служител към ТД на НАП гр. Пловдив – Г. П. – инспектор по приходите, за времето от 13.11. – до 27.11.2012 г. Установено било при проверката, че дружеството формира оборот от търговия на дребно с дрехи /конфискувани и втора употреба/, като осъществява търговската си дейност чрез търговски обекти – магазини, на територията на гр. Пловдив.

За периода от 01.03.2011 г. до 29.02.2012 г. “Гъбоне комерс” ЕООД достигнало оборот по см. на чл.96 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС /над 50 000 лв./ в размер на 51010.60 лв., който размер на облагаем оборот задължавал дружеството да се регистрира по ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на този период – т. е. до 14.03.2012 г. За това нарушение – по чл.96 ал.1 от ЗДДС на “Гъбоне комерс” ЕООД  бил съставен акт.

         Установено било също при извършената проверка, че ако лицето беше извършило своевременно регистрация по ЗДДС, а именно до 14.03.2012 г. включително, то е следвало да начисли ДДС в общ размер на 735.86 лв. през данъчния период 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. – когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че е било длъжно, за извършените от дружеството облагаеми доставки на обща стойност 4415.13 лв.

За този период от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. били извършени касови продажби /без фактури/ в шест от търговските обекти на “Гъбоне комерс” ЕООД. Данъкът върху добавената стойност при този реализиран и отчетен общ размер на облагаеми доставки 4415.13 лв. е в размер на 735.86 лв., определен съобразно чл.67, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл.53 от ППЗДДС.   

За “Гъбоне комерс” ЕООД – Пловдив като данъчно задължено по ЗДДС лице е съществувало задължение да начисли ДДС в този размер от 735.86 лв. като състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажбите в дневника за продажби за данъчния период м.04.2012 г., да включи размера на данъка в справка – декларацията по ЗДДС и да подаде справка – декларацията и дневника за продажби в ТД на НАП гр. Пловдив до 14.05.2012 г. включително. Това обаче не било сторено.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено наказателно постановление, в диспозитива на което размерът на наложената имуществена санкция бил посочен от административно – наказващият орган цифрово в размер на „735.86 лв.”, а словесно – в размер на петстотин лева.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат съдът, е приел, че извършеното нарушение по чл.180, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като законосъобразнно отговорността на ответното дружество е ангажирана на основание санкционната норма на чл.180, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, която за случай като процесния, предвижда налагане на имуществена санкция в размер на неначисления данък, но не по малко от 500, 00 лв. Приел е обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му на това основание. В тази връзка съдът е приел, че цифром, наложеното административно наказание е изписано „735, 86 лв.”, съответстващо на размера на неначисления данък, определен по формулата на 67, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС, но същевременно обаче, словом е изписано, че имуществената санкция е в размер на „петстотин лева”. Това обстоятелство според първоинстанционния съд е довело да неяснота на наложената санкция, доколкото, дори и да се приеме за меродавно словестното изписване на наложеното административно наказание /петстотин лева/, то това не е правилният размер на неначисления данък, въз основа на който следва да бъде определена имуществената санкция.

 Решението е правилно. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.

Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави ненужно тяхното повтаряне.

Действително в случая, и както съвсем точно е приел и  първоинстанционния съд от една страна, цифром в наказателното постановление наложеното административно наказание е изписано 735, 86 лв., съответстващо на размера на неначисления данък, определен съобразно правилото на чл.67, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС и чл.53,ал.2 от ППЗДДС, като същевременно обаче, словом е изписано, че имуществената санкция е в размер на 500 лв.  Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от наказателното постановление, не дава задоволителен отговор на въпроса, какъв е точния размер на наложеното административно наказание, с което е санкционирано ответното дружество за извършеното административно нарушение. В тази насока и както нееднократно е подчертавал настоящият съдебен състав, за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, трябва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН.   Конкретно, според чл.57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа вида и размера на наложеното наказание. Реквизитите на наказателното постановление следва трябва да са дадени точно и ясно и по начин, небудещ никакво съмнение. Те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че доколкото в наказателното постановление е посочена точно и ясно санкционната норма, а също и вида на наложената санкция, чийто размер е  законово определен и установяем от текстовата част на наказателното постановление, то за санкционираното лице не е било невъзможно да разбере точния вид и размер на наложеното наказание, за да организира защитата си. Както вече бе казано, реквизитите на наказателното постановление следва трябва да са дадени еднозначно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво съмнение. Те  не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по малко, по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити в предлагания от касатора аспект.

Без всякакво съмнение, в случая се касае за съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, което е поставило санкционираното лице в невъзможност да разбере, какъв е точния размер на наложеното административно наказание за твърдяното нарушение, за да организира адекватно защитата си, а от друга то е препятствало съдебния контрол върху законосъобразността и правилността на наказателното постановление, точно както е приел и първоинстанционния съд.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, като не са налице сочените касационни основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                               Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила съдебно Решение № 2056 от 23.07.2013 година, постановено по НАХД № 2714 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: