Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 41

 

град Пловдив, 08.01.2014 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

                     

                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов касационно НАХД № 3123 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” - София, срещу Решение № 2090 от 26.07.2013 година, постановено по НАХД № 2853 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което е отменено НП № 195 от 08.04.2013 г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – София, с което на “Инса Ойл” ООД – Раковски е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 за допуснато нарушение по чл. 38, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 9 от ЗЗЗНН /отм./.

В жалбата, подадена чрез пълномощника – старши юрисконсулт В. Г., се посочва, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание – юрисконсулт Г. поддържа касационната жалба.

Ответникът – “Инса Ойл” ООД – Раковски, се представлява в съдебно заседание от пълномощника на дружеството адв. К., който оспорва жалбата, поддържа и подадения отговор и моли решението да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

 Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН  № УКДР 70-08-3-3646-1 от 17.12.2012 г., в който е посочено, че в периода 16.11.2012 г. до 15.12.2012 г. и към датата на проверката 17.12.2012 г. „Инса Ойл”  ООД,  в качеството си на задължено по смисъла на чл.17, ал.1, 3 и 4 от ЗЗЗНН лице, не е изпълнило даденото задължително предписание  обeктивирано с Констативен протокол - изх.№ УКДР 70-083255/15.11.2012 да създаде определеното ниво задължителен запас от дизелово гориво в размер на 17 129.288 тона, съгласно Разпореждане № Р-12-13/27.03.2012 г. издадено от Заместник председателя на ДА “ДРВВЗ”, както и да вложи това количество в складове, регистрирани по чл.21 от ЗЗЗНН, за което да представи документи, удостоверяващи създаването и съхраняването на запаса. Като не били представени копия от документите, удостоверяващи създаването на определения задължителен запас, е прието, че дружеството е осъществило състава на чл.38, ал.1 пр.3 от ЗЗЗНН във връзка с чл.31, ал.1, т.9 от ЗЗЗНН. 

В наказателното постановление е дадена същата правна квалификация.

Съдебното решение е правилно.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена, а при точен анализ на събраните доказателства районния съд е извел извод и изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

С Разпореждане № Р-12-13 от 27.03.2012 г. е определено на „Инса Ойл” ООД  ниво на задължителен запас от категории нефтопродукти, сред които и дизелово гориво, което е следвало да бъде създадено и вложено  до 30.04.2012 г., като задължителния запас се съхранява за срок до 30.04.2013 година.

Разпореждането е било обжалвано от „Инса Ойл” ООД, като по този повод било образувано административно дело  № 3834/2012 г. по описа на Административен съд София – град.  В това производство е било поискано спиране на допуснатото предварително изпълнение на разпореждането. Конкретно спирането е било постановено с Определение на ВАС от 31.05.2012 г.  по административно  дело № 6316/2012 година.

Развилото се производство по обжалване на разпореждането е приключило с решение на Върховния административен съд от 04.06.2013 г. по административно дело № 711 от 2013 г., с което било потвърдено решението на Административен съд София – град  за отхвърляне жалбата на „Инса Ойл” ООД против Разпореждането.

Именно в хода на  производството по обжалване на Разпореждане № Р-12-13 от 27.03.2012 г., е извършена процесната проверката от 15.11.2012 г., с която се констатирало, че дружеството не е заделило определеното му с обжалваното разпореждане количество дизелово гориво до 30.04.2012 г.

С Констативен протокол  № УКДР 70-80-3255/15.11.2012 г. било дадено и соченото в наказателното постановление като неизпълнено предписание дружеството да създаде в срок от едни месец – до 15.12.2012 г. определения му задължителен запас от дизелово гориво и да го вложи в складове по чл. 21 от ЗЗЗНН, за което да представи документи.

Към датата на извършване на проверката от 15.11.2012 г., когато е било дадено задължително предписание до дружеството “Инса Ойл” ООД да изпълни неизпълнената от него част от Разпореждане Р-12-13 от 27.03.2012 г., вече е било постановено от компетентния съд окончателно определение за спиране предварителното изпълнение на това разпореждане. Към този момент, дължимото поведение макар и изискуемо съобразно разпоредбите на ЗЗЗНН/отм./ не е предпоставяло възможността за АНО да ангажира отговорността на дружеството именно с оглед постановеното спиране на изпълнението на разпореждането.

Както правилно е отбелязъл районният съд, в конкретния случай, задълженото по ЗЗЗНН /отм./ дружество не може да бъде държано отговорно за това, че не е изпълнило предписанието, при условие, че е имало своеобразно съдебно „разрешение” да не изпълнява това, за което е последващо задължено с предписанието.

 С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221 ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

  Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                               Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила съдебно Решение № 2090 от 26.07.2013 година, постановено по НАХД № 2853 от 2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: