РЕШЕНИЕ

 

  72

 

гр. Пловдив, 13.01.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесетата година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

         

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3152 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на *****, против Решение  № 1007 от 26.09.2013 год. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0149691/20100929  е определена нова митническа стойност на стока под режим „допускане за свободно обращение с крайно потребление на стоки“ - “шампоан марка „Ипекс“ 2300 кашона, 27 600 бр., като е определен ДДС за доплащане в размер на 4291,94 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна с всички произтичащи от това правни последици. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Началник Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

Заинтересованата страна ТД на НАП-Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не дава становище.

Съдът, като прецени становищата и възраженията на страните и разгледа събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, намери за установено следното:

По допустимостта :

Решение № 1007 от 26.09.2013 год. на Началника на Митница Пловдив е оспорено в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.

По същество:

Видно от приложената административна преписка е, че на 29.09.2010г., жалбоподателят поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 10BG003000Н0149691 от 29.09.2010г., стока - “шампоан марка „Ипекс““ 2300 кашона, 27 600 бр., с общо нето тегло 20 192 кг. и код по ТАРИК 3305100000.

Изпращач е „***** гр. Истанбул, Република Турция. Получател и декларатор на стоката е С., гр. Пловдив. Транспортното средство са с регистрация 34АВ9737/34RUC29. Условие за доставката е СРТ Пловдив. Декларираната фактурна стойност е - € 9 108, а съответно митническата стойност е – 17 813.70 лв. Декларираният и внесен ДДС е в размер на 3562.74лв.

Представена е фактура с № 470058 от 27.09.2010 г., с издател „д.к. Предмет на доставката е Шампоан „Ипек“ 750мл, общо 20 191,99 кг. нето тегло, с обща цена € 9 108. Фактурата е с подпис и печат на дружеството доставчик.

Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност с писмо изх. № 2600-4842 от 30.09.2010 г., митническите органи са изискали от С. допълнително документи и информация по реда на чл. 178, параграф 4, трето тире от Регламент № 2454/93, като доказателство за декларираната от вносителя стока, в т.ч. банкови документи за извършено плащане, митническа декларация от държавата на износа, търговски фактури за реализация на стоката след вноса, търговско досие относно тези операции като оферта, поръчка, потвърждение за поръчка или кореспонденция.

В отговор на искането, задълженото дружество е представило както следва:  - Договор от 08.01.2010 г., сключен между  д.к. Истанбул, Република Турция и С., по силата на който е уговорено, че последно посоченото търговско дружество е главен дистрибутор в България относно продажбата на продукцията произвеждана от първо посоченото дружество. Стоките, предмет на договора, са: шампоани, гел за коса, течен сапун, шампоани за тяло и кремове за ръце. В чл. 7 от договора е посочено, че  за основание за заплащане ще се приемат цените във фактурите (при условие на доставка СРТ - Carriage Paid To /named place of destination/, т.е. превоз, платен до /уговорено местоназначение/), изпратени от д.к. като заплащането ще става в срок от 14 дни от датата на пристигането на оригиналната фактура у С.. 

- Договор от 06.01.2011 г., сключен между  д.к. Истанбул, Република Турция и С., по силата на който е уговорено, че последно посоченото търговско дружество е главен дистрибутор в България относно продажбата на продукцията произвеждана от първо посоченото дружество.  В този догово е посочена конкретна цена на стоките: „шампоан и гел за коса“ - € 3.96 /кутия – СРТ/ и „бебешки шампоан“ - € 2.12 /кутия – СРТ/.

- фактура № 470058 от 27.09.2010 г ., с издател “д.к. Истанбул;

- копие на ЕАД и на вносна бележка за депозит в размер на 535.66 лв.

След преглед на цитираните документи митническите органи са приели за установено, че същите не доказват по безспорен начин действително платнената цена, тъй като липсват банкови и други платежни документи, удостоверяващи извършеното плащане.

От данните по делото се установява, че са представени още: Митническа деклара­ция от износи­те­ля № 1980375782 от 28.09.2010г./лист 95 от делото/; Декларация от износителя за продадена и доставена на САДАТ ООД, съответно платена от последното стока по процесната фактура (лист 85); CARNET TIR; Международна товарителница № СМR № 0306, Сертификат за движение; Опаковъчен  лист; платежно нареждане за внесен депозит и ДДС.

Въпреки така представените писмени доказателства, от страна на Митница Пловдив са предприети действия по установяване на релевантните за процесния внос обстоятелства по линията на Международното сътрудничество. С Пис­мо изх.№ 4400-0007/28.02.2011г. Митница Пловдив е поискала от Агенция “Митници”, Дирек­ция “МРР” да осъществи последваща проверка на търговските документи, измеж­ду които и про­цесната фактура, по линията на международното сътрудничество, съгласно чл. 8, ал. 1, б. ”а” от Спогодбата между правителството на Република България и пра­вителст­во­то на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митничес­ка­та дейност.

Материалите по осъществената процедура по международно сътрудничест­во с Турската митническа администрация са постъпили в Митница Пловдив с пис­мо вх. № 4400-0831/17.09.2011 г.

Видно от отговора, обективиран в писмо № 29980007/724.01.03.BG/7618-4937/5525/7250 от 15.08.2011 г. на Главна Дирекция на ЕС и Външни отношения, Министерство на митниците и търговията, Република Турция, турски­те власти са изпратили копия от документите изискани от страна на митническите власти в Република България. Конкретно във връзка с процесния внос се установява, че е приложено заверено копие на електронна разпечатка от ЕАД № 103341300ЕХ462204 от 28.09.2010г./л.72 от делото и л.4 по номерацията на представената административна преписка/.

По делото не се съдържат данни какви други документи са изпратени от страна на Турската митническа администрация.

При съпоставка на получения от Република Турция документ и тези представени от страна на „САДАТ” ООД, ответният административен орган е констатирал, че има разминаване в условията на доставката и  размера на стойността на стоката. В търговската фактура № 470058 и във вносната митническа декларация, представени от С. за оформяне на вносната операция са вписани ус­ло­вия на доставка „СРТ Пловдив“ и обща фактурна стойност – 9108 евро. От дру­га страна в представената от турските митнически органи износна митническа декларация с № 103341300ЕХ462204 от 28.09.2010г. са посочени условия на дос­тав­­ка­та “EXW Истанбул” и обща фактурна стойност от 19 416 евро, като цитираната в декларацията фактура е с № V470058/27.09.2010 г.

В съответствие с получената от турската митническа администрация митническа декларация е прие­то, че цената на стоката по процесния внос е 19 416 евро.

При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201, пар. 1, буква “а” и параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, пар. 3 и чл. 214, пар. 1, чл. 232, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за процесната стока е определена нова митническа стойност в раз­­­­­­мер на 39 273.40лева и на “д. е опреде­лен да­нък добавена стойност (ДДС) за довнасяне в размер общо 4291.94 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението, както и е пос­та­­но­вено да се извър­шат ко­рек­ции по ЕАД в съответните кл. 20 “Условия на дос­тав­ката”, кл. 22 “Валутна и обща фактурна стойност”, кл. 42 “Це­на на стоката”, кл.45 „Уточняване“, кл 46 “Статисти­чес­ка стой­ност” и кл. 47 ”Изчис­ляване на вземанията”.

Видно е, че спорът между страните, се концентрира върху определянето на митническата стойност на процесната стока.

В процесното решение митнически­ят орган не е изложил никакви съ­­ображения относно това защо, при наличието на документи с различно съдър­жа­­ние, дава вяра на един, а на друг не, т.е. защо приема, че имен­но посочената це­на в митническата декларация, представена по линията на международното сътрудничество, е договорената такава и подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 35 от ЗМ, респ. чл. 29 параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета - изложено е един­­ствено и само, че при съпоставка на документите, представени в Митница Пловдив при митническото оформяне на стоката, се установява разминаване в условията на доставката и размера на стойността на стоките. Всъщност, дори и да е налице такова несъответствие, единствено не­го­вото маркиране не съставлява изпълнение на импера­тив­ното изискване за мотивираност на та­зи категория актове. В крайна S не са изложени каквито и да е съображения за това какво е дало основание да се приеме, че представените от Турската митница частни документи във връзка с износа /цитирани по-горе/ са достоверни и всъщност установяват именно реално договорената и подлежаща на плащане цена. Не е извършен какъвто и да било анализ на останалите доказа­тел­ства, включително и в тяхната съвкупност, нито е обосновано разминаването в данните по ЕАД № 10341300ЕХ462204 от 28.09.2010г. с тези по всички останали документи-опаковъчен лист, фактури,които от своя страна съответстват на другата представена митническа декларация и в този смисъл на последната би трябвало да се придаде по-голяма доказателствена стойност.

Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като ли­­шава контролиращата го съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. То­зи факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното Решение като не­за­коносъобразно, без да се разглежда спора по същество.

Оспореният административен акт е постановен и при неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република Бъл­­га­рия.

Съответно чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета /който е пряко прило­жимо право/ е категоричен, че “Митническата стойност на внасяни стоки е дого­вор­ната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на пла­ща­не цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митничес­ката територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с раз­­поредбите на членове 32 и 33, при условие че:

а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на пол­зване на стоките от купувача, различни от ограниченията, които:

— са наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Общността,

— засягат географската област, в която стоките могат да бъдат препрода­ва­ни, или

— не засягат значително стойността на стоките;

б) продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чия­то стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

в) нито една част от прихода от всяка последваща препродажба, послед­ва­що отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на стоките от купува­ча не се връща пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е въз­мож­на подходяща корекция по силата на член 32; и

г) купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица — договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2”.

Тоест, митническата стойност се определя по реда на чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 (съответно чл.35 от ЗМ), в случаите кога­то, въз основа на предста­ве­ните от вносителя доказателства (търговска фактура, износни митнически дек­ла­рации), договорената стойност (платената или действи­тел­но дължимата цена) може да се установи по безспорен начин и по реда на чл. 30 от същия Регламент в ос­таналите случаи.

В представения договор от 08.01.2010 г. (л. 22) между българското и турското дружество няма изрично уговорена цена, тъй като се касае за договор с продължително във времето действие, като страните не са се ангажирали с кон­кретни уговорки относно цената на продаваните стоки. Посочено е в чл. 7 на същия договор, че според договореност между страните, при заплащането на про­дукцията за база ще се взема изпратената от Д.К.“ фактура, като ЗАПЛАЩАНЕТО заплащането ще става в срок 14 дни от датата на пристигане на оригиналната фактура, т.е. самият срок на плащането е обвързан именно с получаване на оригинала от тази фактура от С.. Отделно е уговорено, че доставката е при условие СРТ. Другият представен по делото договор е неотносим към спора,доколкото датата на сключването му следва датата на процесния внос.

По делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (митнически декларации), изхождащи от изпращача на сто­ките по ЕАД, с посочени раз­лич­ни условия на доставката, различна стойност на стоките в тях и фактури с различни номера .

Наличните по делото две коренно различни по съдържание ЕАД за из­но­са са с едни и същи номера, като съще­ст­ве­ните разлики са относно цената – в едната декларация е посочена декларираната от С. стойност в размер на 9 108 евро, а в другата – възприетата от Митница Пловдив такава – в размер на 19 416 евро, (л.92 и л.95) . Съответно,в първата е посочено “СТР – PLOVDIV”, а във втората – „ЕХW ISTANBUL. Тук следва да се съобрази и об­с­тоятелството, че условието на доставката – СТР е изрично уговорено в самия до­го­­вор, като липсват доказателства тази клауза да е променяна, което отново подлага на основателно съмнение изводите на административния орган, че именно депозира­ни­­те пред Турската митница документи, отразяват реалните условия по конк­ре­т­­ната доставка.

В представените по делото и придружава­щи стоката документи ATR е описана фактурата, депозирана от оспорващия при пос­тавяне на стоките под режим допускане за свободно обращение.

Из­п­ра­тената от турските власти декларация по своята правна същност представлява частен документ по смисъла на закона (неносеща подписа на представител на дружеството жалбоподател). Като частен до­ку­мент, същата няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, по­ра­ди което и отразените в нея факти и обстоятелства, при оспорването й, подле­жат на общо доказване от страната, която ги е представила и се ползва от тях – в случая Митница Пловдив.

Същата ЕАД,представена от турските власти, противоречи на клаузите по договора между С. и неговия доставчик, противоречи и на останалите доказателства по делото, поради което този документ не може да се приеме като такъв, доказващ дого­вор­на стойност на стоките, която да е реално платена или така­ва, подлежаща на пла­щане.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че по ос­нов­ния спорен и релевантен по де­лото въпрос – преценката относно реално пла­те­ната или подлежащата на пла­ща­не цена на внесените стоки, ответникът, при лежаща върху него доказателствена тежест да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си- съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, не е провел пълно доказване така, че  по категоричен и непротиворечив начин да установят факта, че договоре­на­та и подлежаща на плащане цена по разглежданата доставка се различава от декларираната такава от вносителя. По делото също така липсват доказателства, както и твърдения за осъщест­вени други плащания от страна на българското дружество към съконтрахента му – тур­ското дружество, освен установеното плащане по фактурата, представена с мит­ническата декларация при вноса. Няма доказателства, нито твърдения за осъ­ще­ствени плащания от българското дружество към турското дружество в размер на разликата над 9 108 евро. В от­говора на турската митническа администрация също не се съдържат данни в тази насока и до­колкото този отговор представлява официален документ, така представеното писмо, следва да се цени наред с останалите събрани по делото доказателства.

Крайният извод е, че липсват доказателства посочената цена в износната деклара­ция, представена от турските власти, да е реално платена или да е подлежаща на плащане цена за стоката.

Ето защо няма ос­нование да се приеме, че декларираната в износната декларация от Република Турция, представена от турската митница, е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната цена на стоката при вноса й в България. По­ради определени икономически, фискални или други причини, декларираната при износа цена на стоката може да бъде умишлено завишена.

По тези именно съображения съдът приема, че незаконосъобразно органите на митническата администрация са определили нова митническа стойност на стока “шампоан марка „Ипек““, като на „с. е определен ДДС за доплащане в размер на 4291,94 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва на основание чл. 232, параграф 1, б. “б” от Регламента. Това налага оспореният административен акт да бъде отменен.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът Митница – Пловдив следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направе­ните по делото разноски,които съгласно представеният списък на разноските са общо в размер на 653лв.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение  № 1007 от 26.09.2013 год. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0149691/20100929  е определена нова митническа стойност на стока под режим „допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стоки“ - “шампоан марка „Ипекс“ 2300 кашона, 27 600 бр., като на ***** е определен ДДС за доплащане в размер на 4291,94 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението.

 

ОСЪЖДА Митница – Пловдив да заплати на *****сумата от 653 /шестстотин петдесет и три/ лева разноски по делото. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР:/П/