Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2014, 03.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

  на 03.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3162 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Производство по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по повод на жалба на В.М. Л., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуал­ния й представител адв.Ант.Р.,***, против Решение № 389 от 16.09.2013г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което като процесуално недопустима е оставена без разглеждане жал­ба вх.№ 1732/2005/000019 от 03.09.2013г. на Офис гр.Пазарджик на ТД на НАП – гр.Пловдив /вх. № 94-00-10289 от 04.09.2013г. на ТД на НАП – гр.Пловдив/ против Разпорежда­не изх. № 1732/2005/000018 от 23.08.2013г., издадено от Ц.М. – публи­чен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив – Офис гр.Пазарджик.

Недоволен от така издаденото Решение, жалбоподателят счита, че актът е неп­равилен и незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В жалбата се излагат ар­­гументи против възприетото от ответника обстоятелство, че с жалбата до него не­допустима за разглеждане поради липсата на правен интерес – последният се обосновава на първо място с факта, че всъщност публичния изпълнител не се е произнесъл по искането с което е бил сезиран, а именно да отмени наложените обез­печителни мерки върху имуществото на оспорващата /без да е конкретизиран актът, с който е сторено това, вида на същите и конкретното имущество, спрямо което са предприети/; на второ – с обстоятелството, че публичния изпълнител се е произнесъл преди да е влязло в сила Решение № 348 от 15.08.2013г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, въпросът за чиято законосъобразност е отнесен в съд; на трето – с това, че всъщност самият акт на публичния изпълнител не бил благоп­ри­я­тен за лицето, тъй като разпореденото по същество било лишено от юридически смисъл и на четвърто – че липсата на правен интерес не може да се изведе и от об­с­тоятелството, че понастоящем Лазаркова не била собственик на “автомобила” /от­но­во без да е индивидидуализирана същата вещ/, тъй като въпреки това за нея бил на лице правен интерес от вдигането на запора върху същия. Предвид изложеното се иска отмяна на атакуваното решение на ответника. Претендират се разноски

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез про­це­су­алния си представител счита същата за неоснователна, поради което настоява за от­хвърлянето и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след ка­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

На първо място съдът намира, че жа­л­бата е проце­суално допустима, като по­да­дена против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, от лице имащо правен инте­рес от това и в пред­ви­дения в закона срок.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна, поради сле­д­ните аргументи.

Така видно от изпратената по делото административна преписка по повод жал­ба вх. № 1732/2005/000013 от 02.08.13г. на В. Л. против Раз­по­реж­дане изх. № 1732/2005/000013 от 23.07.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Офис Пазарджик, в което е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на публичните държавни вземания, установени с Постановление за събиране на публични държавни вземания № 99 от 22.08.2005г. на Началник Митница Пловдив, Директорът на ТД на НАП – Пловдив се е произнесъл с Решение №348 от 15.08.2013г., с което като неоснователна е отх­въ­р­­лена жалбата против казаното разпореждане, като отделно от това преписката е из­пратена по компетентност на публичния изпълнител за произнасяне досежно възражението за изтекла погасителна давност.

Именно по повод така постановения акт на горестоящия административен орган публичния изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Офис Пазарджик, е постановил и Разпореждане изх. № 1732/2005/000018 от 23.08.2013г., с което след като е счел че действително е изтекъл срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК е постано­ве­но следното: “погасявам по давност публични задължения, установени с Постанов­ле­ние за принудително събиране № 99 от 22.08.2005г. на Митница Пловдив, Глав­ни­ца: 2007 лева; лихва 2 911 лева и нелихвена част – 0,00 лева, по изпълнително де­ло № 1732/2005г. по описа на ТД на НАП – гр.Пловдив, на Национална агенция за приходите, гр.София, Офис гр.Пазарджик, на В.М.Л., длъж­ник по посоченото изпълнително дело”.

На основание чл.267 от ДОПК против това именно Разпореждане на публич­ния изпълнител, Лазаркова е сезирала Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив с жал­ба вх.№ 1732/2005/000019 от 03.09.2013г. на Офис гр.Пазарджик на ТД на НАП – гр. Пловдив /вх. № 94-00-10289 от 04.09.2013г. на ТД на НАП – гр.Пловдив/. Искането е би­ло за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на наложе­ни­те обезпечителни мерки, с което искане именно субектът твърди че е сезиран пуб­лич­ния изпълнител.

Последвало е постановяването на процесното Решение на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е прието, че жалбата е процесуално недопустима по­ра­ди липсата на правен интерес от оспорването на благоприятното за адресата му действие на публичния изпълнител, инкорпорирано в цитираното Разпореждане, по­ради което и на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК същата е била оставена без раз­глеждане.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна след­ното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.266 ал.1 ДОПК, и при спазени админист­ративно производствени правила за то­ва. Отделно от това съдът намира, че при постановяването му е приложен пра­вил­но и материалния закон.

Видно от съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран горестоящият ад­министративен орган, на оспорване са били подложени действията на публичния изпълнител по образуваното против В.М.Л. изпълнително дело, обективирани в Разпореждане изх. № 1732/2005/000018 от 23.08.2013г. на Ц.М., публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Офис Пазар­д­жик.

Това Разпореждане както неправилно се поддържа от оспорващата няма за предмет отмяната на каквито и да било обезпечителни мерки, предприети спрямо иму­щество на Лазаркова, а касае единствено и само възражението на длъжника по из­­пълнителното дело за погасяването по давност на публичните задължения, за съ­би­рането на които е образувано то.

Въпросът относно отмяната на наложените обезпечителни мерки е предмет на друго действие на публичния изпълнител, обективирано в Разпореждане изх. № 1732/2005/000013 от 23.07.2013г. на Цветанка Манева, публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Офис Пазарджик, жалбата против което е отхвърлена с Ре­ше­ние № 348 от 15.08.2013г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, въпросът за чиято законосъобразност именно в тази му част е отнесен към съда и е предмет на про­изводството по адм.дело №2769/2013г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив.

В този смисъл и неправилно оспроващият счита, че предмет на атакуваните в рам­ките на настоящия правен спор действия на приходната администрация са имен­­­но предприети спрямо имуществото на същия обезпечителни мерки.

Предмет на това съдебно производство е единствено и само законо­съ­об­раз­но­стта на Решение № 389 от 16.09.2013г. на Директора на ТД на гр.Пловдив /така чл.268 ал.1 във вр. с чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК/, и кон­к­ретно изводът възприет от то­зи административен орган, че жалбата против Разпо­реж­­дане изх. № 1732/2005/000018 от 23.08.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив, офис Па­зард­жик,е недопустима за разглеждане поради липса на пра­вен интерес за ос­пор­ва­щия. Всичко останало е извън предмета на спора, с кой­то е сезиран съда и в то­зи сми­съл е ирелевантно за неговото разрешаване.

Следва изрично да се посочи, че дори и законосъобразността на самото Раз­по­реж­­дане изх.№ 1732/2005/000018 от 23.08.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив, офис Пазарджик, също не стои на преценката на със­тава на съ­да в рамките на това административно дело.

Видно от административната преписка всъщност с Разпореждане изх.№ 1732 /2005/000018 от 23.08.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Плов­див, офис Пазарджик, е уважено изцяло възражението на длъж­ни­ка за из­текла по­га­си­тел­на давност по смисъла на чл.171 ал.2 от ДОПК по отно­ше­ние на пуб­личните за­дължения за събирането на които е образувано и изпълни­тел­ното де­ло.

Използването на изключително непрецизния диспозитив от страна на пуб­лич­ния изпълнител /органът по приходите не “погасява по давност” публичните задъл­же­ния, е “отписва погасените по давност публични задължения” на ос­но­ва­ние чл. 173 от ДОПК, съответно при наличието на всички кумулативни предпос­тав­­ки на ня­коя от хипотезите на чл.225 от ДОПК и надлежното му сезиране /каквото в случая липсва/ – прекратява и са­мото изпъл­ни­тел­но произ­вод­ство/, не може да доведе до друг из­вод, при положение че волята на административния орган за това е ясно из­ра­­зе­на и ще породи последиците на чл.173 от ДОПК.

При това положение на нещата очевидно е, че за Л. липсва какъвто и да е правен интерес от оспорване на това конкретно действие на пу­б­лич­ния изпъл­ни­тел, което още веднъж следва да се подчертае, че се свежда един­ствено и само до това компетентния орган да се произнесе като уважи и да предприеме съ­от­вет­ни­те дейст­вия по повод стореното от длъжника възражение за изтекла по­га­си­тел­­на дав­ност.

В този смисъл и правилно и законосъобразно горестоящият административен орган е определил и предмета на обжалване в производството пред него и предвид конкретната фактическа обстановка е приел, че жалбата с която е сезиран е про­це­суално недопустима за разглеждане по същество, поради липсата на правени инте­рес за оспорващия от атакуване на положителното за него действие на публичния изпълнител.

Следва само за пълнота да се посочи, че съобразно изложеното в жалбата на Л.против Решение № 348 от 15.08.2013г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив /л.76/ и формулирания петитум към съда, предмет на същата не е част­та на решението, с което въпросът относно основателността на възражението за из­текла погасителна давност е пратен по компетентност на публичния изпълнител. В този смисъл неоснователно е възражението, че последният се е произнесъл пре­ди да е влязъл в сила актът на горестоящия административен орган.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е зако­носъобразно, пос­та­новено в съответствие с процесуалните и материалноправните изис­квания на за­кона, поради което подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и ще след­ва да бъде отхвърлена.

Предвид изходът на правния спор и заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, на основание члл.161 от ДОПК Л. следва да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив сумата от 150 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М. Лазаркова, ЕГН **********,***, подадена чрез процесуалния й пред­с­та­­вител адв.Ант.Р.,***, против Ре­­шение № 389 от 16.09.2013г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, като НЕ­ОС­НО­­ВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА В.М. Л., ЕГН **********,***, да заплати на Териториална Дирекция на Националната Аген­ция по Приходите – гр.Пловдив, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева юрис­кон­сул­тско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :