РЕШЕНИЕ

№ 230

гр. Пловдив, 22.01.2014 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на шести декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря  Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3163  по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Жалбоподателят М.И.С.,  ЕГН **********, с адрес ***, обжалва Решение № 393/20.09.2013г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, с което се потвърждава Акт за установяване на задължения № 7530/24.07.2013г., издаден от Д. Е. Щ.- Г. на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата  и в представената писмена защита / лист 45/ по делото се навеждат  доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение , като се акцентира, че в експертното решение е записано: срок на инвалидност 01.12.2012г., тоест за цялата отчетна година – 2012г. има експертно решение и няма задължения да плаща данък при данъчна основа,  по - малка от 7920 лв.  Претендират се направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив,  редовно уведомена, не встъпва в процеса и не изразява становище по съществото на спора.

Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

 

Разгледана по същество, жалбата е  основателна, предвид следните аргументи:

 

 Към жалбата са приложени / л.4-39/  заверено копие от обжалваното решение, Експертно решение № 3109/15.12.2009г. на ТЕЛК към МБАЛ “ Проф. Д-р С. К.” гр.Стара Загора, Разпореждане за отпускане /изменение/ на пенсия № ********** от 2012г.  и Разпореждане № ********** от 01.04.2013г. на НОИ – Стара Загора.

На л.22 е представено и процесният акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/  № 7530/ 29,04,2013г. От анализа на същото съдът установи, че след преценка на установените несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане административния орган  е установил, че М.И.С. с ЕГН ********** е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 60010325 / 29.04.2013г. , като е попълнил и приложение №3, касаещо доходи от друга стопанска дейност, Таблица № 6 касаеща  Доходи от упражняване на свободна професия - адвокат и място на извършване на дейността в гр. Стара Загора, бул. "Митрополит Методи Кусев" № 33. Установено е че М.С. е декларирал  доход в размер на 3912,00 лв., нормативно признати разходи за дейността /25%/ в размер на 978,00 лв.,  облагаем доход по част I на Приложение 3 в размер на 2934,00 лв.

Установено е че задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, декларирани от С. са в размер на 1224,72 лв. , а вноските за фондовете на ДОО, внесени през годината са 821,52 лв., а вноските за ЗО, внесени през годината са в размер на 403,20 лв. Органа е установил сумата от годишни данъчни основи-1709,28 лв., общ размер на данъчните облекчения ,с които се намалява сумата на годишната данъчни основи-1709,28 лв., обща годишна данъчна основа- 00,00 лв., данък върху общата годишна данъчна основа, декларирана  от жалбоподателя – 00,00 лв.

Установено е,  че е налице подадена справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., както и че  М.И.С. има издадено експертно решение на ТЕЛК № 0059/09.01.2009 г. с 52 % намалена трудоспособност и срок на инвалидността до 01.01.2010 г.

Прието е че , съгласно &10 а ал.3 на Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ лицето не разполага с валидно решение на ТЕЛК за данъчни цели, тъй като в срока на инвалидност 01.01.2010г. няма навършена възраст за придобиване право           на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, поради което няма и право на данъчно облекчение в размер на 1709,28 лв.  Въз основа на горното административния орган е установил задължения за довнасяне в размер общо на 170,00лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 4,02 лв.

В оспореното Решение № 393/20.09.2013г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив е прието, че жалбоподателят не е приложил към декларацията си валидно решение на ТЕЛК за 2012г., поради което изчисленият като дължим данък е правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание на 06.12.2013г.  жалбоподателят заяви, че с жалбата си е представил по делото и експертно решение за 2012г. на лист 6 по делото.

Съдът обсъди приетото по делото и неоспорено от ответника писмено доказателство на л. 6  от което се установява ,че жалбоподателят е притежавал  годно ЕР на ТЕЛК със срок на инвалидност до 01,12,2012г.

Съдът счита, че след като  през 2010 и 2011г. на жалбоподателя са признати правата по представеното ЕР на ТЕЛК № 0059 от 09.01.2009 г. на административния орган е било известно  съдържанието  на горното решение, тъй като то безспорно е било приложена в преписката за лицето, още към 2010г.

Установеното по горе налага пълната отмяна на оспореното Решение № 393/20.09.2013г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив  с което  е потвърден АУЗД в който са  установени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 170,00лв. и лихви за просрочия към тях в размер на 4,02 лв.

Установеното по-горе налага отмяна  на оспорения административен акт, като при посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски, но такива не се установиха.

Ето защо и на основание чл. 160 , ал. 1 от ДОПК Пловдивски административен съд, V –и  състав:

Р      Е      Ш      И :

ОТМЕНЯ по  жалба на М.И.С.,  ЕГН **********, с адрес *** Решение № 393/20.09.2013г. на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, с което се потвърждава Акт за установяване на задължения № 7530/24.07.2013г., издаден от Д. Е. Щ.- Грозева на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :