Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75

 

Град Пловдив, 15.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 3187 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на П.Р.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х., ул. ***, против Ревизионен акт № 261301664/01.07.2013г., издаден от А. Б. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, офис Кърджали, потвърден с Решение № 1004 от 24.09.2013 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е определена дължима сума за довнасяне за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 628,37лв., с прилежащи лихви – 459,04лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 6 009,82лв., с прилежащи лихви – 3 549,03лв. и за 2008г. в размер на 21 014,74лв., с прилежащи лихви – 9 240,53лв. и задължения за здравно - осигурителни вноски /ЗО/ на самоосигуряващото се лице за 2006г.-2008г. в общ размер на 2 190,74лв., с прилежащи лихви - 1 177,59лв.

В жалбата се твърди, че издаденото решение е незаконосъобразно, необосновано и противоправно. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя – адв. Х. поддържа жалбата, ангажира доказателства и по същество иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП”, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на П.Р.М. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1206032/14.12.2012г., издадена от П. С. - Началник сектор дирекция “Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с обхватустановяване на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2006 година до 31.12.2006 година, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 година до 31.12.2008 година и задължения за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО/ за периода от 01.01.2006г.до 31.12.2008г. Срокът за извършване на ревизията е определен до два месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена на жалбоподателя  на 07.01. 2013г.

С последващи ЗВР № 1301058 от 06.03.2013г. и ЗВР № 1301664 от 05.04.2013г. срокът на ревизията е удължаван на два пъти и ревизията е трябвало да завърши до 07.05.2013г.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1301664 от 21.05.2013г. /л. 67 и сл./. Против констатациите в ревизионния доклад е подадено възражение вх. № Рев 308 от 17.06.2013г., с приложени към него писмени доказателства /л. 39 – 64/.

Ревизионен акт № 261301664/01.07.2013г. /л. 24 и сл./ е издаден от А. Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Кърджали, упълномощена със Заповед № К 1301664/22.05.2013 г. /лист 35/. В ревизионния акт компетентният орган е обсъдил направените възражения и е изложил съображения за тяхната неоснователност.

Цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

При ревизионното производство допълнително е начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., както и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, следствие на следните констатации на органите по приходите:

 

Ревизираното лице П.М., по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ /отм., в сила до 31.12.2006г./ и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ /в сила, считано от 01.01.2007г./ е данъчно задължено лице по ЗОДФЛ на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 /до 31.12.2006г./ и по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ /от 01.01.2007г./ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. С Протокол № 1304208 от 21.03.2013г. са присъединени доказателства по реда на ДОПК от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и от извършена ревизия на М. М./съпруга на жалбоподателя/.

П.М. притежава дялове или участия в следните дружества: „М.” ООД; „Бойлери М.” ООД; „Комбинирани фуражи М.” ООД; „ Птици М.” ООД. Установено е, че лицето не е декларирало получени доходи през всички ревизирани години от дружествата, т.е. е получавало приходи само от пенсия. Тъй като има сключен брак,  органите по приходите са взели предвид действащите през съответните периоди разпоредби от Семейния кодекс при изследване на имущественото състояние по периоди. Едновременно с извършване на ревизията на П.М. е извършена ревизия и на съпругата му М. М.. За ревизирания период М. М. не е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 50 от ЗДДФЛ, т.е. също е получавала само доходи от пенсия.

Реализирайки минимални приходи през годините, жалбоподателят и съпругата му са извършвали разходи за закупуване на недвижими имоти, внасяли са средства по банковите си сметки, погасявали са банкови кредити, извършвали са разходи за почивки. По години са направени следните вноски по банкови сметки: по срочен влог на жалбоподателя М. през м. 04.2007г. – 25 000лв. /х 12 500лв. за всеки от съпрузите/; по срочен влог на съпругата М. през м. 04.2007г. – 21 000лв. /х 10 500лв. за всеки от съпрузите; вноска по сметка в „Райфайзенбанк“ АД от жалбоподателя М. през м. 11.2008г. – 90 000лв. /х 45 000лв. за всеки от съпрузите/; вноска по сметка в „Райфайзенбанк“ АД от съпругата М. през м. 11.2008г. – 86 000лв. /х 43 000лв. за всеки от съпрузите/.

През ревизираните години са извършени и разходи за покупки на недвижими имоти, както следва: през 2006г. по НА № 35 от 19.06.2006г. е закупена земя на стойност 200лв. /х 100лв. за всеки от съпрузите/; през 2008г. е закупен недвижим имот по НА № 122 от 18.07.2008г. на стойност 23 084лв. /х 11 542лв. за всеки от съпрузите/ и недвижим имот по НА № 35 от 29.12.2008г. на стойност 212 000лв. /х 106 000лв. за всеки от съпрузите/.

През ревизираните години, освен доходи от пенсии, на семейство М. са признати като доказани следните доходи: от продажба на недвижим имот по НА № 59 от 20.08.2007г. за сумата от 167,70лв. За месеците 06, 07, 08 и 09.2008г. в паричния поток на съпругата са включени като доход суми с източник „върнати суми от „М.“ ООД“ на обща стойност 95 180лв. При ревизията не са признати като доход следните суми: печалби на ЕТ „М. - П.М.“ по ГДД, подадени през периода 1993г. – 1999г. в общ размер на 154 372лв.; получавана от лицето пенсия в размер на около 11 000лв.; лични спестявания от дългогодишен трудов стаж в размер на около 60 000лв.; върнат заем от Я. Й. Я. на 24.10.2008г. в размер на 52 700лв.; доход от продажба на предприятието на ЕТ „П.М.“ на „М.“ ООД за сумата от 90 000лв.

В хода на извършената ревизия органите по приходите  на база на горните данни са направили извод, че П.М. и съпругата му са извършвали разходи в големи размери, като същите не са доказали произхода на средствата за покриване на тези разходи. Според констатациите и анализа, който са направили органите по приходите,  жалбоподателят  не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените  разходи  в т.ч. за вноски по банковите сметки и покупка на недвижими имоти. Предвид това е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси, за 2006г., 2007г. и 2008г. и е установено, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за  определяне  на  данъчната основа и данъка, за тези години, по реда на ал. 2 от същата разпоредба. На жалбоподателя,  на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изпратено уведомление  и  са  предоставени за попълване декларации по чл.124,ал. 3 от ДОПК. Събраните доказателства, показващи притежаваното имущество, парични средства, извършените разходи и т.н., са приложени към преписката.  След   извършен  анализ на  относимите  обстоятелства   от ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи /средства/, ревизионният екип е определил облагаем доход за лицето, по години.                   

При съпоставките по години са взети предвид всички получени суми от семейството в т.ч. върнати суми от дружеството ”М.” ООД. Разходите са за издръжката на живота по данните на НСИ и за закупени недвижими имоти, внесени суми по банкови сметки. При съпоставката е извършено и компенсиране на недостига на парични средства на жалбоподателя с изчисления излишък на парични средства на съпругата му. Констатира се, че разходваните парични средства превишават приходите, като превишението за 2006г. е с 5 251лв., за 2007г. с 28 723,79лв., за 2008г. с 211 373,29лв.

При ревизията са изчислени авансови вноски за ЗО, както и такива за годишно изравняване, които по години са следните:

-за 2006г. авансови вноски в общ размер на 158,40лв., върху осигурителен доход в общ размер на 2 640лв. След приспадане на внесена сума в размер на 26,40лв. се получава сума за ЗО за довнасяне в размер на 132лв., с прилежащи лихви – 109,22лв;

- за 2007г. авансови вноски в общ размер на 158,40лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 111,24лв. и изравнителни вноски в размер на 674,46лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 398,29лв., изчислени върху осигурителен доход от 11 241,03лв. /16 800лв. максимален осигурителен доход – 2 640лв. осигурителен доход, върху който са определени авансови вноски за ЗО – 2 918,97лв. данъчна основа, върху която лицето е осигурено като пенсионер/;

- за 2008г. авансови вноски в общ размер на 172,80лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 95,78лв. и изравнителни вноски в размер на 1 053,08лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 463,06лв., изчислени върху осигурителен доход от 17 551,32лв. /24 000лв. максимален осигурителен доход – 2 880лв. осигурителен доход, върху който са определени авансови вноски за ЗО – 3 568,68лв. данъчна основа, върху която лицето е осигурено като пенсионер/.

Авансовите вноски за ЗО са определени като дължими, тъй като е констатирано, че през ревизирания период П.М. е извършвал дейност като съдружник и управител в „М.” ООД. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност в дружеството, дължи здравно - осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Тъй като М. е направил дължимите вноски за месец януари и месец февруари 2006г., същите са приспаднати от общия размер на задължението за ЗО за 2006г.

Осигурителните вноски за ЗО за годишно изравняване за 2007г. и 2008г. са определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, като ревизиращият екип е установил окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и доходът с неустановен произход, равен на максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответните години. При определяне на задълженията на жалбоподателя за ЗО за довнасяне е взет предвид доходът, върху който лицето е осигурено за сметка на държавния бюджет, върху размера на пенсията, като допълнително установените задължения са само върху останалата част до максималния месечен размер на осигурителния доход.

Жалбоподателят възразява срещу така определените задължения със следните мотиви:  

Незаконосъобразно е определено нулево парично салдо към 2006г., като неправилно при ревизията не са взети предвид твърденията, че е притежавал спестявания, както и получени суми от продажбата на предприятието му едноличен търговец през 2000г.,  изплатени от дружеството „М.“ ООД през 2001г., както обложени доходи от дейността му като едноличен търговец в периода от 1993г. до 1999г. Неправомерно в паричния поток не са включени доходите от получавани от него пенсии, като е прието, че няма данни за изтеглянето им от банковите сметки.

В подкрепа на твърденията си, при съдебното обжалване се представят писмени доказателства и се ангажира съдебно – счетоводна експертиза. Към доказателствения материал по делото са приобщени следните писмени доказателства, касаещи жалбоподателя и неговата съпруга М. М.: договор за залог върху парични средства от 18.11.2008г., сключен с М. М. (л. 533 – 535); договор за залог върху парични средства от 18.11.2008г., сключен с П.М. (л. 536 – 540); договор за банков кредит от 18.11.2008г., сключен с „М.“ ООД, П.М. и Н. М. (л. 541 – 546); протокол от общото събрание на „М.“ ООД, проведено на 03.09.2008г. (л. 547); декларации и разписки за предоставени на М. заемни средства, съответно върнати от тях, от следните лица – Р. Ю. за сумата от 40 000лв. (л. 548 – 550); В. С. М. за сумата от 10 000лв. (л. 551–553); Д. С. М. за сумата от 10 000лв. (л.554 – 556); В. П. В. за сумата от 10 000лв. (л. 557 – 559); А. П. М. за сумата от 10 000лв. (л. 560 – 562); Д. М. Д. за сумата от 10 000лв. (л. 563 – 565); И. Я. И. за сумата от 10 000лв. (л. 566 – 568); М. Й. Д. за сумата от 10 000лв. (л. 569 – 571); Я. Й. Я. за сумата от 10 000лв. (л. 572 – 574); И. К. И. за сумата от 10 000лв. (л.575–577); Д. И. И. за сумата от 24 000лв. (л.578 – 580); К. К. Ж. за сумата от 22 000лв. (л. 581 – 583); декларация от съпругата М. М. за придобита от нея печалба като регистриран земеделски производител от 1998г. до 2000г. в размер на 135 000лв., част от която предоставена на „М.“ ООД и върната през 2008г. (л. 584); удостоверения за получаваните пенсии от М. М. (л. 585) и П.М. (л. 586); писмо изх. № 422Н1 от 28.01.2014г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, съдържащо информация, че М. М. и П.М. не са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г. (л. 594); писмо изх. № ВхК – 1518#1 от 11.04.2014г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, съдържащо информация, че П.М. не е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001г. и 2002г. (л. 620). По настоящото дело е изпратено за послужване адм. дело № 1837 от 2001г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдържащо оригинални екземпляри на решение от 10.04.2002г. на ПОС, отменено с решение № 335 от 16.01.2003г. на ВАС, с което е отменен ДРА № 288 – ДР от 12.10.2001г. за извършена ревизия на „М.“ ООД.

По делото са приети основно и две допълнителни заключения по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изпълнени от вещото лице П.Т., като по отношение на основното заключение е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за необоснованост на експертните изводи, без проверка на счетоводните записвания за 2001г. в „М.“ ООД относно сумите по 3-те РКО.

Съобразно констатациите в основното заключение по ССчЕ, за периода от 1993г. до 1999г. включително декларираните печалби от ЕТ „П.М.“, след облагането им с данъци, възлизат на 21 239,25лв. (деноминирани). С договор за прехвърляне на предприятието на ЕТ „М. – П.М.“ от 11.01.2000г. на дружеството „М.“ ООД възмездно е прехвърлена фирмата като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по баланса на ЕТ към 31.12.1999г. С анекс към от 21.12.2000г. към посочения договор стойността на предприятието е определена на 90 000лв. и е определен срок на заплащането й от 2 години от датата на сключване на договора. Сумата от 90 000лв. е заплатена на П.М. в брой, с разходни касови ордери (РКО) №№ 1 от 08.01.2001г. -  15 000лв.; 2 от 12.04.2001г. – 47 000лв. и 91 от 28.09.2001г. Общият размер на получаваните от жалбоподателя пенсии за целия ревизиран период възлиза на 9 075,51лв.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че изготвеното заключение се основава само на документите, приложени по делото. Не е извършвана проверка в счетоводството на „М.“ ООД, но според вещото лице по данните в РКО има изплатени суми по касов път и счетоводната операция, взета от дружеството, следва да бъде такава, касаеща движението на парите.

Съгласно констатациите в първото допълнително заключение по ССчЕ вх.№8788 от 28.04.2014г. се формира паричен поток на жалбоподателя за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2005г., като в приходната му част се включат сумите в размер на 21 249,25лв. – нетни печалби за дейността като ЕТ и в размер на 90 000лв. от продажбата на предприятието на ЕТ „М. – П.М.“, а в разходната му част – разходите за издръжка на лицето по данни на НСИ за съответната година. При този начин на изчисление вещото лице е констатирало остатък на парични средства към 31.12.2005г. в размер на 86 573,25лв., които следва да се приемат за начално салдо към 01.01.2006г. При включване във входящия паричен поток на доходите от получаваните от жалбоподателя пенсии (таблица на л. 618) вещото лице е констатирало, че за 2006г. и 2007г. не е налице недостиг на парични средства, съответно не се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски за ЗО, ведно с прилежащите лихви. За 2008г. е налице недостиг на парични средства в размер на 148 473,44лв., върху които е дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 14 847,34лв., с прилежащи лихви – 6 528,62лв. и задължителни осигурителни вноски за ЗО в размер на 1 225,88лв.

При разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че при отговора на поставените му задачи е съобразило представените по делото „договор за кредит с „Райфайзенбанк“ АД“, който е отпуснат срещу парични средства депозит. Налице са разписки, от които е видно, че паричните средства по депозита са набрани чрез заеми от различни лица, които съответно са вложени в банката за две години. След изтичане на двете години сумите са върнати на заемодателите с лихва. Сумата, която е набрана по този начин, съвпада със сумата по депозита, която е послужила като обезпечение на една част от кредита, а останалата част е внесена от М. М.. Основанието на притежаваната сума е доход като земеделски производител, която обаче е включена само в разходната, но не и в приходната част на паричния поток. Според вещото лице, тъй като се касае за доход с установен източник, сумата следва да бъде включена веднъж в приходната и веднъж в разходната част на паричния поток, в размер по на ½ за П.М. и М. М..

Съгласно констатациите във второто допълнително заключение по ССчЕ осчетоводяването на задължението на „М.“ ООД, преобретател на търговското предприятие на ЕТ „М. – П.М.“ в размер на 258 697,57лв. по дебита на сметка 499 „Други кредитори“ е израз на задължението му към физическото лице П.М.. По този начин жалбоподателят ще реализира доход от тази сделка, който е облагаем по смисъла на ЗОДФЛ (отм.). При съобразяване с това обстоятелство, вещото лице е включило в приходната част на паричния поток за периода от 2000г. до 2005г. сумата от 258 697,57лв. за възмездното прехвърляне на фирмата на ЕТ „М. – П.М.“ по баланса на „М.“ ООД към 31.12.1999г., както и сумата от 21 249,25лв. стойност на чистия приход от ЕТ „М. – П.М.“ за периода от 1993г. до 1999г. При този начин на изчисление се получава остатък на парични средства към 31.12.2005г. в размер на 255 270,82лв., който представлява начално салдо към 01.01.2006г. При съобразяване на това начално салдо на парични средства, както и при включване в приходната част на паричния поток на доходите от пенсии за периода от 2006г. до 2008г. се получава остатък на парични средства, съответно недължимост на данъци и задължителни осигурителни вноски за ЗО, ведно с прилежащите лихви.

В разпита си в съдебното заседание по повод приемане на заключението вещото лице е пояснило, че съгласно решението на ВАС, в счетоводството на „М.“ ООД, по сметка 499 „Други кредитори“ е осчетоводена сумата от 258 697,57лв., но липсват данни за нейното изплащане на П.М.. Според експерта, налице са данни за изплащане на сумата от 90 000лв. с представените по делото РКО, но не може да се отговори на въпроса за счетоводното й отражение в „М.“ ООД, предвид „дефект“ на счетоводния продукт за минали периоди.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По отношение твърдението за неправомерно невключване във входящия паричен поток на сумите от около 60 000лв. с източник „спестявания от дългогодишен трудов стаж“ настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. По делото се правят само и единствено декларативни твърдения във връзка с направени спестявания, но се посочва само приблизителен размер, без друга конкретизация. В тази връзка, следва да се има предвид, че се касае за евентуални парични суми, придобити в период отдалечен времево от ревизирания такъв, като няма никакви данни как са съхранявани. Следва да се има предвид, че на 05.07.1999г. българският лев е деноминиран и съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за деноминация на лева, банкнотите, пуснати в обръщение до 05.07.1999г., са в обръщение до 31.12.1999г. Изцяло в тежест на жалбоподателя е оборване твърдението на органите по приходите за неналичност на тези парични средства, каквито доказателства не са ангажирани по делото.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и твърдението за невключване в паричния поток на нетните печалби от дейността като ЕТ „М. – П.М.“ за периода от 1993г. до 1999г. Аналогично на другите твърдяни като налични средства не се доказва начина на съхранение на паричните средства за период от 6 години (от 2000г. до 2006г.) и оставането им в непроменен размер през годините, доколкото все пак са налице и разходи на М., напр. за издръжка. Наред с това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че т.нар. „печалби“ на едноличния търговец представляват резултативни величини, т.е. разлика между реализираните от него доходи през годината от икономическата му дейност, намалени с направените разходи за дейността. За да се приемат за разполагаеми от физическото лице М., собственик на ЕТ, следва да бъдат представени несъмнени доказателства за изплащане в брой на парични средства по години и то при условие, че в касата на ЕТ има парични средства в съответния размер. Такива доказателства не са представени по делото, предвид на което и не се кредитират заключенията по допуснатата ССчЕ във вариантите, в които в началното салдо на разполагаеми парични средства към 01.01.2006г. е включена сумарната сума на нетните печалби на ЕТ „М. – П.М.“ за периода от 1993г. до 1999г. в размер на 21 249,25лв.

Не следва в паричния поток да бъде включвана и сумата в размер на 90 000лв. с източник продажба на търговското предприятие на ЕТ „М. – П.М.“ на „М.“ ООД. Твърдението си за получаване на сумата жалбоподателят обосновава с издаването на три касови ордера от 2001г., въз основа на анекс към договора за прехвърляне на търговското предприятие. В тази връзка, следва да бъдат съобразени следните аргументи: сделката по прехвърляне на търговското предприятие е била предмет на извършена ревизия на приобретателя „М.“ ООД, приключила с ДРА № 288 – ДР от 12.10.2001г., който е обжалван по административен, съответно съдебен ред (видно от предоставеното за послужване по настоящото дело адм. дело № 1837 от 2001г. по описа на Пловдивски окръжен съд, административно отделение). В резултат на проведеното съдебно обжалване, с решение № 335 от 16.01.2003г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 6824 от 2002г. В мотивите си касационният състав е приел, че „осчетоводяването на задължението на дружеството в размер на 258 697,57лв. по счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ е израз на задължението му към физическото лице П.М.. По този начин, последният ще реализира доход от продажбата на предприятието си като едноличен търговец „М. – П.М.“, който доход е облагаем по ЗОДФЛ“ (действал към момента на постановяване на решението, отменен към настоящия момент). Това означава, че в момента на получаване на посочената по-горе сума, жалбоподателят е следвало да я декларира като облагаем доход в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), доколкото по силата на закона същият не е изрично посочен в необлагаемите доходи. Видно от събраните по делото доказателства е, че независимо, че в счетоводството на приобретателя е посочена по-висока сума, страните по сделката се договарят на прехвърлителя да бъде изплатена такава в по-нисък размер, а именно – 90 000лв. Сумата представлява облагаем доход, подлежащ на деклариране, и в случай, че се приема за достоверни твърденията на жалбоподателя за изплащането й именно чрез приложените по делото 3 броя разходни касови ордери, отново остава неясно защо не е подадена ГДД за получения доход през 2001г. Неподаването на такава декларация е най-малкото индиция за неправомерно поведение на лицето, което при настоящото производство прави опити да се ползва именно от това си неправомерно поведение.

На следващо място, подобно на печалбите от дейността като ЕТ, за да се приеме за разполагаема посочената сума, следва по несъмнен начин да бъде доказан фактът на фактическото й получаване. В тази връзка, по делото се ангажират само и единствено три броя РКО от 2001г. за изплащането й, както и осчетоводяването на различна като размер сума по кредита на сметка 499 „Други кредитори“ на „М.“ ООД. В разпита си по приемане на заключенията вещото лице е уточнило, че след като сумата е осчетоводена като задължение на дружеството към физическото лице и след като са издадени разходни касови ордери, то същата може да се приеме за изплатена. Съдът намира, че изводите на вещото лице представляват само предположения, доколкото не е извършена проверка в счетоводството на „М.“ ООД, за да се твърди, че е взета „съответната счетоводна операция по движението на парите“. При съобразяване с действащия към 2001г. Национален сметкоплан, задължителен за лицата, при изплащане за осчетоводено задължение към кредитор на дружеството следва да бъде взета счетоводната операция дебит сметка 499 „Други кредитори“/кредит сметка 501 „Каса в лева“ и то при условие, че има достатъчна наличност на парични средства. По делото не са ангажирани доказателства нито за наличността на парични средства в касата на „М.“ ООД към момента на издаване на трите РКО, нито за взета счетоводна операция като посочената по-горе. Предвид на това, както и предвид факта на непосочване на облагаемия доход от продажба на предприятието на ЕТ от физическото лице П.М. в ГДД за 2001г. е достатъчно за да бъде направен извод за недоказано получаване на паричната сума и неопровергаване констатациите на органите по приходите. В тази си част, заключенията на вещото лице по ССчЕ са необосновани и не следва да бъдат кредитирани.

На следващо място, се прави възражение за необосновано невключване в паричния поток на получаваните от М. пенсии за целия ревизиран период на стойност „около 11 000лв.“. По делото не са спорни обстоятелствата на изплащането на този доход по банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД, както и неизвършени тегления в брой от тази сметка. Житейски логично е да се предположи, че получаваните парични суми от пенсията са послужили за разплащане на консумативни разходи (ел. енергия, вода и др.), но доколкото не са налице несъмнени доказателства и съдебното решение не може да почива на предположения, съдът приема за неопровергана констатацията на органите по приходите, че доходът от получаваната пенсия не представлява разполагаема парична сума, доколкото е постъпвал по банкова сметка ***.

В жалбата не се прави изрично възражение, но по делото се ангажират доказателства, че внесените по банковите сметки на П.М. и М. М. през месец ноември 2008г. парични средства съответно в размер на 90 000лв. и 86 000лв. са с източник получени в заем суми от различни лица. Следва да бъде отбелязано, че твърдението за получени в заем парични средства, които да бъдат внесени в банковите сметки на лицата в „Райфайзенбанк“ АД като обезпечение за отпускане на банков кредит на „М.“ ООД са различни от твърденията за произхода на същите парични суми, направени при ревизията.

Видно от съдържанието на писмените обяснения на жалбоподателя на л. 175 по делото е, че сумата от 90 000лв., която е внесена през 2008г. на влог в „Райфайзенбанк“ АД, е получена от съпругата му, която през периода 1997г. – 2000г. се е занимавала със зеленчукопроизводство и е реализирала доходи от тази дейност. Видно от съдържанието на писмените обяснения на съпругата М. М. на л. 130 по делото е, че сумата от 86 000лв., внесена като депозит в „Райфайзенбанк“ АД е с произход възстановени средства от „М.“ ООД в общ размер на 95 180,65лв. през 2008г. М. декларира, че за периода от 1997г. до 2000г. се е занимавала със зеленчукопроизводство и от продажбата на продукция през 2000г. е получила „чиста“ печалба в размер на 89 180лв. В обясненията на дружеството се потвърждава факта на предаване и връщане на парична сума в размер на 95 180лв. и това обстоятелство е съобразено от ревизиращите органи по приходите, чрез включване на паричната сума във входящия поток на М. за 2008г. (2 000лв. през месец юни, 10 000лв. през месец юли, 55 000лв. през месец август и 28 180лв. през месец септември).

Съдът намира, че посредством представените едва в хода на съдебното обжалване писмени доказателства за дадени в заем суми на семейство М. не се опровергава констатацията на неустановен произход на паричните средства в размер на 90 000лв., внесени по банковата сметка на жалбоподателя. Касае се за частни документи с недостоверна дата (разписки за връщане на сумите през 2011г.), както и за нотариално заверени изявления на „предалите“ паричните суми лица, направени през месец ноември 2013г., т.е. след приключване на ревизионното производство и производството по административно обжалване на ревизионния акт. Непредставянето на съответните доказателства при предхождащата ревизията проверка, както и при ревизията са препятствали органите по приходите да направят насрещни проверки на заемодателите с цел доказване възможността им за предоставяне в заем на посочените в декларациите парични суми.

Съдът намира, че правилно при ревизията за 2006г., 2007г. и 2008г. е установено наличието на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. На база установеното наличие на посоченото обстоятелство, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци и здравноосигурителни вноски. На основание събраните доказателства и извършения анализ на обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са установили облагаем доход по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

В жалбата не се сочат конкретни възражения против задълженията за задължителни осигурителни вноски за ЗО – авансови и за годишно изравняване. По отношение авансовите вноски за ЗО не се оспорва качеството на жалбоподателя на съдружник и управител в „М.“ ООД, поради което и на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО следва да внася вноски за ЗО. Вноските за годишно изравняване за 2007г. и 2008г. са определени по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК, доколкото е констатиран доход с неустановен произход. Нормата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г., регламентира приложението на чл.122 – 124 от ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че тя не определя възникването, съдържанието, изменение, погасяването или прекратяването на субективните права и задължения за осигурителни вноски, а оправомощава органът по приходите да определя и задължения за задължителни осигурителни вноски при провеждане на особеното ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуални правила, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането си в сила тя е приложима както към неприключилите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила.

Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 124а от ДОПК дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК по отношение на данъчни периоди преди влизането й в сила, като единственото условие ревизионното производство за тези задължения да е било висящо или да е образувано след влизането й в сила на 15.02.2011г. В конкретния случай ревизия е образувана въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1206032 от 14.12.2012г., като в предмета на ревизията по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК са включени и установяване на вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2008г.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание  чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника по делото Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, за  осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 1 858,10лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и десет стотинки), определена съобразно чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Х., ул. ***, против Ревизионен акт № 261301664/01.07.2013г., издаден от А. Б. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, офис Кърджали, потвърден с Решение № 1004 от 24.09.2013 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е определена дължима сума за довнасяне за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 628,37лв., с прилежащи лихви – 459,04лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 6 009,82лв., с прилежащи лихви – 3 549,03лв. и за 2008г. в размер на 21 014,74лв., с прилежащи лихви – 9 240,53лв. и задължения за здравно - осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2006г. -2008г. в общ размер на 2 190,74лв., с прилежащи лихви - 1 177,59лв.

ОСЪЖДА П.Р.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х., ул. *** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 858,10лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и десет стотинки) за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: