РЕШЕНИЕ

 

 107

 

гр. Пловдив, 13.01.2014год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и тринадесетата година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ

ГЕОРГИ ПАСКОВ

          

         при секретаря Р.П. и с участието на прокурор Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдия Пасков кнахд № 3194 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания. С Решение № 215 от 19.08.2013г., постановено по НАХД №  324/2013г. по описа на Асеновградски районен съд, 3 –ти наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление № 451/03.05.2011г. издадено от Началника на РУ „Полиция” Асеновград, при ОД на МВР-Пловдив,  с което на Д.К.Д., с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е  наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл.315, ал.1,т.1 от КЗ вр. чл.100, ал.1,т.3 от ЗДвП.

 

Касаторът – Д.К.Д., чрез процесуалния си представител обжалва решението на РС в законоустановения срок, като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му, респективно искането е да се отмени изцяло обжалваното НП.

Ответникът – не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима.

Касационната жалба е основателна, поради следното:

Въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

На 08.04.2011г., при извършена проверка в с.Катуница, обл. Пловдивска, до моста на р.Чая, по път ІV-80052 касаторът е  управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК№ Х 63 14 ВА без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за годината. Прието било че е нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1,т.1 от КЗ вр. чл.100, ал.1,т.3 от ЗДвП, като въз основа  на съставения АУАН, е издадено атакуваното наказателно постановление.

Основното възражение на касатора е, че деянието е погасено по давност.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира този довод поради следното:

По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно - наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността, а съгласно Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК - се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН, то безспорно, при липса на съответна уредба в ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно - наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение, следва този институт да намери приложение и в административно - наказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност, уреден в нормата на чл.82 от ЗАНН, регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма изрична уредба в ЗАНН и съответно, както се посочи, по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност, уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче, във връзка с правилата и изричните срокове, установени в чл. 34 от ЗАНН. Този нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН, за да се прилагат правилата на НК за общите срокове/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. В случая отговорността на водача е била ангажирана на основание ЗДвП за извършено нарушение на същия закон на 08.04.2011г. като, срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, във вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който така изчислен е една година и половина, следва да се счете за изтекъл още в края на 08.09.2012 г., тоест още преди наказателното постановление да е било връчено на нарушителя.  Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.34, ал.1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено. 

Предвид горното съдът намира обжалваното решение за незаконосъобразно, поради кеето същото следва да се отмени, респективно следва да се отмени и обжалваноото пред АРС НП.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

РЕШИ:

         ОТМЕНЯ Решение № 215 от 19.08.2013г., постановено по НАХД №  324/2013г. по описа на Асеновградски районен съд и вместо него постанови

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 451/03.05.2011г. издадено от Началника на РУ „Полиция” Асеновград, при ОД на МВР-Пловдив,  с което на Д.К.Д., с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е  наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за нарушение по чл.315, ал.1,т.1 от КЗ вр. чл.100, ал.1,т.3 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :