РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   40

 

   гр. Пловдив,  12 януари 2015 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА

                                                                                                  

при секретаря М.Ч., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3202 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от  Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Л.“ ООД, гр. ****, представлявано от М.М. срещу Ревизионен акт /РА/ № 161301493/28.06.2013г., Н.А. А. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1014/26.09.2013 г. на Директора на Д”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в размер на 15738,55лв., ведно с прилежащите лихви за забава.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт и се претендира неговата отмяна от Съда. Жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, че спорните фактури не обективират реално извършени доставки. Подробни мотиви са изложени в депозираните писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

         Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт, като се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение и направените разноски.

Административен съд – Пловдив, ХІ състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:                 

Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1205253/02.11.2012 г. /л. 376/, издадена от Л.П.Ц. – Началник сектор ”Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив и е с обхват данък върху добавената стойност за периода 01.01.2007 г. – 30.09.2012 г. Определен е краен срок за приключване на ревизионното производство до три месеца от датата на връчване на заповедта (09.01.2013г.).  Със ЗВР № 1300907/26.02.2013 г. и № 1301493/26.03.2013 г., срокът за приключване на  ревизионното производство е удължен съответно до 26.03.2013г. и до 26.04.2013г.

В законоустановените срокове е съставен Ревизионен доклад № 1301493/10.05.2013 г. /л. 98 и сл./. Въз основа на съставения ревизионен доклад и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1301493/14.05.2013 г./л. 39/ е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № 161301493/28.06.2013г.     

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл. 112 и съответно чл. 119 от ДОПК, по делото е приложена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и приложение № 1 към нея.

1. С РА на осн. чл. чл.71, т.1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 1154,93лв. по фактура № 10000000004/28.02.2007г., издадена от „Ройт” ЕООД. Ревизията установява, че същата е отразена от ревизираното лице в дневника му за покупки, както през м.02/2007г., така и през м.04/2007г., т.е. по една и съща фактура се претендира два пъти данъчен кредит в размер на 1154,93лв., което е незаконосъобразно и противоречи на нормата на чл.71, т.1 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано за данъчен период м. април 2007 г.

2. В хода на ревизията е установено, че основна дейност на лицето е търговия на едро с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

 С РА на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС вр. чл.68, ал.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит е в размер на 14583,62лв. по фактури издадени през м.11/2009г. от „Астроелектролукс” ЕООД /”Коеви” ООД/, през м.05, 08 и 10/2010г. от „Даппер 1995” ЕООД и през м.08, 09/2011г. и м.02/2012г. от  „Даппер 2010” ЕООД. Предмет на доставките са стоки, свързани с дейността на дружеството.

В хода на ревизионното производство на доставчиците са извършени   насрещни проверки, в хода на които от същите не са представени исканите от тях документи и писмени обяснения, в отговор на отправени ИПДПОТЛ. За връчване на последните е приложена процедурата по чл.32 от ДОПК, предвид факта, че представляващите фирмите или техни упълномощени представители не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция.

От „Л.” ООД са представени: писмени обяснения според които „Коеви” ООД разполага с обект в гр. ****, представляващ денонощен магазин – хранителни стоки и склад, а стоката е закупена от С.К.Л., гр. **** ЕГН **********. От „Даппер – 1995” ЕООД и „Даппер – 2010” ЕООД е закупувана мая. Стоката е доставяна с техен транспорт (разносна търговия) от служители на фирмата. Според обясненията плащането е извършвано в брой, а стоките са продадени на клиенти на едро и дребно.

На 22.04.2013г. в деловодството на ТД на НАП гр. Пловдив – офис гр. Пазарджик е постъпила Декларация от Ф.Ф.И., представляващ „Даппер – 1995” ЕООД към момента, за който се отнася ревизията, както и Декларация от Р.М.А., представляващ „Даппер – 2010” ЕООД, към момента, за който се отнася ревизията.

С представените Декларации, бившите управители и представляващи „Даппер – 1995” ООД и „Даппер – 2010” ЕООД декларират едни и същи обстоятелства, а именно: „На фирма „Л.” ООД са издадени процесните фактурите с предмет на доставката – мая. Стоката е доставена с наш транспорт (разносна търговия)  до склад на фирма „Л.” ООД в гр. Пловдив, складова база Ритон. Стоката е получена от М.М. и А.Г..

Съгласно декларациите, през процесните периоди дружествата са осъществявали търговската си дейност от собствена складова база (хладилни камери) в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе” 12 и собствен транспорт  за разносна търговия. Не са представени съпътстващи доставките документи. Управителят на „Даппер-1995“ООД е приложил Протокол от Окръжна прокуратура гр. Пловдив за претърсване и изземване.

Според цитирания в декларацията Протокол, на 21.04.2012г. е извършено претърсване в офиса на фирмата (не е посочено наименование и др.идентификационни данни на тази фирма), намиращ се в гр. Пловдив, **** (жилище, работно място, отделни помещения), при което са намерени, описани и иззети – предадени от лицето А.Н.П. – „търсените предмети, книжа и компютърни системи,  в които се съдържат компютърни информационни данни и които могат да имат значение за досъдебно производство № 84/12г. по описа на ОСО при Окръжна Прокуратура гр.Пловдив” съгласно изготвен опис.

В протокола не фигурират иззети вещи и документи на фирма „Даппер – 1995” ООД.  Иззети са вещи и документи на фирмите: „РИД Сълюшънс” ЕООД, „Булгар Продукт - 2002” ООД, „ВИПД – БГ” ООД, „Вергов” ЕООД, „Шерифов” ЕООД и други фирми, но не и на  „Даппер – 1995” ООД и „Даппер – 2010” ЕООД. 

Проверка в регистрите на НАП установява, че „Даппер – 1995” ООД е дерегистрирано по ЗДДС на 13.11.2012г.  по инициатива на орган по приходите,  „Даппер - 2010” ЕООД - на 15.08.2012г., „Астроелектролукс” ЕООД - на 31.08.2010г.

Съгласно декларираните от доставчиците по реда на чл. 62 от КТ трудови договори и данни за наета/собствена складова база - към момента на издаване на процесните фактури от „Даппер – 1995” ООД и „Даппер – 2010” ЕООД, те са разполагали с обект  – Склад в гр. Пловдив, ул. ****, както и с персонал, заемал длъжности – шофьор, продавач консултант и технически секретар.

Въз основа на това, решаващия административен орган е приел, че „Даппер – 1995” ООД и „Даппер – 2010” ЕООД за периода на доставките са разполагали със склад и са имали назначени лица по трудов договор, но е прието, че това само по себе си не може да бъде достатъчно доказателство за осъществяване на доставките.

В регистъра на НАП, „Астроелектролукс” ЕООД („Коеви” ООД) не  е декларирало данни за лица, заети по трудови правоотношения с действащи трудови договори през месец ноември 2009г., месецът на издаване на процесната фактура.  На 01.06.2009г. от фирмата са прекратени последните три трудови договори.

3. Съгласно писмо на Началника на ОД на МВР Пловдив, Отдел „ОП“, Сектор „ПП“ от 16.12.2013 г. /л.689/ по данни от АИС КАТ – Регистрация: „Даппер-2010“ ЕООД няма регистрирани МПС; „Даппер-1995“ ООД има регистрирани три товарни автомобила и един лек – с посочени в справката регистрационни номера и марка; „Астроелектролукс“ ЕООД – няма регистрирани МПС.

С писмо от 07.01.2014 г. кмета на район „Източен“ Пловдив /л.691/ удостоверява, че за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2012 г. „Даппер-2010“ ЕООД, „Даппер-1995“ ЕООД и „Астроелектролукс“ ЕООД нямат регистрирани търговски обекти за собственост или наети такива в район „Източен“ – Пловдив.

С писмо от 08.01.2014 г. /л.694/кмета на район „Тракия“ Пловдив удостоверява, че „Коеви“ ООД има регистрирани 2 търговски обекта в района. Към писмото са представени два броя удостоверения за регистрация на търговски обект и заявленията въз основа на които е извършена самата регистрация.

Съгласно писмо от с изх. № от 15.01.2014 г. на директора на Д „МДТ“ при Община Пловдив „Даппер-1995“ ЕООД е декларирал с декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ от 11.04.2003 г. и от 30.06.2010 г. недвижим имот в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, представляваща земя от 6870кв.м.(застроена площ 978 кв.м.). Представени са и заверени копия на самите декларации по ЗМДТ. За „ДАППЕР-2010“ ЕООД е посочено, че няма данни за декларирани недвижими имоти.

От представения по делото ПИНП 04-06-1253760-2/27.12.2012 г./л. 751/ се установява, че „по данни от ПП „VAT11“ „ДАППЕР-2010“ ЕООД е включил в дневниците за продажби за д. период м. февруари 2011 г.-м. февруари 2012г.  общо 12 фактури, включително с предмет на доставка мая, с получател „ДАППЕР-2010“ ЕООД“. Видно от посочените в самия ПИНП фактури и искането въз основа на което е направена самата проверка очевидно се касае за фактури с получател „ИВМИА 8“ ЕООД, а в обстоятелствената част на протокола (цитираната в предходното изречение) е допусната техническа грешка.

На „ДАППЕР-2010“ ЕООД е извършвана ревизия приключила с издаването на РА № 2121204080/15.12.2012 г. /л.803 и сл./ и с обхват задължения по ЗДДС за периода 01.10.2011г. – 30.04.2012г. – влязъл в сила на 21.02.2013 г. съгласно писмо на ТД на НАП София, офис Илинден – изх. № РД-50-528#1/29.01.2014г. /л. 741 от делото/.

Процесните фактури са издадени от този доставчик през м. август и септември 2011г. и м. февруари 2012 г. С РА за всеки един данъчен период са установени допълнителни данъчни задължения в големи размери. В РД въз основа на който е издаден РА е направена констатация, че с оглед непредставянето на счетоводна отчетност от страна на дружеството и на съпътстващи декларираните доставки документи, декларираните от дружеството доставки по които той се явява доставчик не са реално извършени, но начисления от „ДАППЕР-2010“ ЕООД ДДС въпреки това е дължим на осн. чл. 85 от ЗДДС.

В съдебно заседание от 03.02.2014г. е разпитан свидетелят Р.М.А. – управител и съдружник в „ДАППЕР 1995“ и „ДАППЕР 2010“ през ревизирания период. В показанията си свидетелят твърди, че са доставяли мая на „Л.“ ООД. Дружествата са разполагали с микробуси и складова база в гр. Пловдив, бул. **** – хладилни камери. Дружествата според показанията на свидетеля са били дистрибутори на ПАК МАЯ.

На „ДАППЕР-1995“ ЕООД е извършвана ревизия приключила с издаването на РА № 161105463/30.12.2011 г./л.861 и сл./ и с обхват – установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.12.2005 г. – 31.05.2011 г. (процесните фактури са издадени от този доставчик през м. 05,08 и м. 10 2010 г.) За ревизирания период са установени допълнително задължения по ЗДДС общо в размер на 227726,73 лв. като вместо декларирания от лицето за целия период като размер на дължимия ДДС от 33596,85лв., ревизията е установила, че резултата за целия период е ДДС за внасяне в размер на 260366,79лв. В РА и РД не се съдържат констатации за извършените от лицето доставки и издадени фактури.

С молба вх. № 7194/03.04.2014 г. от процесуалния представител на ответника са представени заверени копия от СД и дневниците за покупките и продажбите на „ДАППЕР-1995“ ЕООД и „ДАППЕР-2010“ ЕООД, съответно за периода март-октомври 2010 г. и юни 2011 г. – февруари 2012 г.

4. В съдебно заседание от 18.09.2014 г. е прието без възражения от страните заключението на вещото лице М.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата е изготвена след проверка в счетоводството на жалбоподателя и на представените по делото документи.

Вещото лице е установило, че всяка от процесните фактури е надлежно осчетоводена в счетоводството на „Л.“ ООД. Стоките по фактурите са заприходени по сметка 304, начислен е данъчния кредит по доставките по сметка 4531 и е кредитирана сметка 401 Доставчици. Разплащането по фактурите е извършено в брой като за целта е издаден касов бон. Фактурите са отразени в СД по ЗДДС на всеки от доставчиците.

Освен количествата мая по процесните фактури по сметка 304 жалбоподателят е заприходил и количества закупувани от други доставчици, поради което вещото лице не е установило, точно кои са дружествата последващи получатели на маята по процесните фактури. В обстоятелствената част на заключението са посочени салдата на сметка 304 в началото и края на отделните периоди, както и дружествата на които са продавани количества мая и издадените им от „Л.“ ООД фактури.

През ревизирания период експертизата е установила, че „ДАПЕР-2010“ ЕООД е имал наети петима шофьори, един технически секретар, един продавач-консултант и един машинен оператор. „ДАПЕР-1995“ ЕООД е имал наети работници, както следва: трима шофьора, три управителни търговия на едро, един технически секретар, двама продавач-консултанти. „Астроелекролукс“ ЕООД („КОЕВИ“ ООД) към м. ноември 2009 г., когато е издадена процесната фактура, дружеството не е разполагало с наети по трудово правоотношение работници.

Въз основа на представените по делото СД и дневници за покупки и продажби, вещото лице е установило, че „ДАППЕР-2010“ ЕООД е декларирало през процесните периоди – м. юни-септември 2011 г. ВОП на мая от Румъния – общо 17 ВОП. ВОП на мая от Румъния за д. периоди м. март 2010 г. – октомври 2010 г. са декларирани и от „ДАППЕР-1995“ ЕООД.

Относно фактура № 10…04/28.02.2007 г. издадена от „РОЙТ“ ЕООД вещото лице е установило, че веднъж фактурата е включена в дневника за покупките за м. февруари и повторно – за м. април с № 4 и дата 01.04.2007 г.

С молба вх. № 16802/16.09.2014г. /л.1094/ са представени по делото документите въз основа на които е изготвено заключението.

Издадения на „АСТРОЕЛЕКТРОЛУКС“ ЕООД РА № 161000802/21.05.2010 г./л. 1056/ не касае д. период м. ноември 2009 г., когато са издадени процесните фактури от този доставчик.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА:

5. Възникването на право на приспадане на данъчен кредит законодателят свързва с наличието на облагаема доставка между регистрирани по ЗДДС лица. Самото упражняване на правото е поставено в зависимост от изпълнението на редица формални условия, включително притежаване на данъчен документ. Така в чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 , в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател

За упражненото през м. април 2007 г. право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1154,93лв. – с посочено в СД основание № 10..04/28.02.2007 г. издадена от „РОЙТ“ ЕООД, лицето не притежава данъчен документ по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит по посочената като основание фактура е упражнено веднъж с включването й в СД за м. февруари 2007 г., поради претендираното повторно през м. април право на приспадане е неправомерно. Повторното включване на същата фактура в СД за м. април 2007 г. се установява, както от представените по делото СД, така и от заключението на вещото лице по приетата ССЕ. Последната като неоспорена от страните, обективна и подкрепяща се от събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло.

От изложеното до тук следва, че РА е законосъобразен в частта, с която на „Л.“ ООД за д. период м. април 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1151,92лв.

6. За да се признае на получателя по обла­га­е­ма доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпъл­нено някое от условията посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване пред­поставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­поставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици – „ДАППЕР-1995“ ЕООД, „ДАППЕР-2010“ ЕООД и „Астроелектролукс“ ЕООД /“Коеви“ ООД/, кои­то са издали процесните фактури, отразили са ги в дневниците за продажби и справките-декларации и са начислили данъка по сми­съла на чл. 86 от ЗДДС. Спорната предпоставка за възникване пра­вото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 от ЗДДС за процесните фактури, извън  отказаното право на данъчен кредит за м. април 2007 г. в размер на 1154,93лв., е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС.

По аргумент от чл. 154 от ГПК в тежест на жалбоподателя, като лице черпещо изгодни за себе си правни последици – претендираното право на данъчен кредит, е да докаже реалността на процесните доставки.

За доказване реалността на доставките още в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил фактури и писмени обяснения относно механизма на получаване на стоките и тяхната последваща реализация. Наред с това са представени счетоводни документи, включително доказателства за извършени плащания – така и вещото лице по приетата ССЕ.

Относно транспорта е посочено, че той е извършван от доставчиците, които се занимавали с разносна търговия.

Отказът на данъчен кредит по същество е обоснован с липсата на транспортни документи и приемо-предавателни протоколи, както и с издадените на самите доставчици ревизионни актове, с които са им установени задължения в големи размери.

Според легалното определение на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка по сми­съла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, респективно по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал.1 от закона, данъчно съ­битие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон ли­ца, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прех­върлена или услугата е извършена.

Доставките по процесните фактури касаят доставка на мая – по издадените от „ДАППЕР-2010“ ЕООД и „ДАППЕР-1995“ ЕООД, и битови стоки – по издадените от „КОЕВИ“ ООД фактури.

В хода на ревизията, а и от заключението на вещото лице по ССЕ се констатира, че жалбоподателят е осчетоводил процесните доставки и плащанията във връзка с тях, както и последващата им реализация, включително начисляване на ДДС и приходи в тази връзка.

По същество посредством издадените фактури и надлежното им осчетоводяване, включително на извършените плащания, всеки от тях потвърждава реалността на процесните доставки.

От приложените по делото доказателства, а и от съдържащите се в самия РА констатации, се установява, че по същество доставчиците са разполагали с кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, като същите са с предмет на дейност – търговия с изкуствени торове. В хода на съдебното производство бяха ангажирани доказателства за регистрирани от всеки един от доставчиците търговски обекти на територията на гр. Пловдив и областта, както и регистрирани фискални касови апарати за тези обекти. Неспорна е и кадровата обезпеченост на ДАППЕР-2010“ ЕООД и „ДАППЕР-1995“ ЕООД. Действително към м. ноември 2009г. „КОЕВИ“ ООД не е разполагало с назначени по трудово правоотношение лица, но това обстоятелства, с оглед безспорно установената по делото търговска дейност на дружеството до м. юни 2009 г. в супермаркет и магазин за хранене, не могат да обосноват липса на реалност на доставката. Дружеството към м. юни 2009 г. е разполагало с работници и търговски обекти – супремаркет и хранителен магазин, а стоките предмет на процесните фактури са от вид, очевидно свързан с дейността на самите търговски обекти. Тоест мислима е дори хипотезата, че с процесните фактури са реализираните останалите на дружеството стокови наличности с оглед прекратяване на трудовите правоотношения към м. юни 2009 г., а от тук и спиране на търговската дейност в самите търговски обекти.

Твърдението на жалбоподателя, че доставките от „ДАППЕР-2010“ ЕООД и „ДАППЕР-1995“ ЕООД са извършени с техен транспорт се доказва от събраните по делото доказателства. Двете дружества към датата на издаване на процесните фактури са разполагали с персонал необходим за осъществяване на самите доставки и то именно по описания от жалбоподателя начин – с транспорт на доставчика. Дружествата са имали назначени лица по трудово правоотношение, включително на длъжности шофьор и продавач-консултант. От получената справка от МВР се установява, че „ДАППЕР-1995“ ООД разполага и с необходимите собствени МПС за извършване на доставки със собствен транспорт. Касае се за доставки осъществявани в рамките на гр. Пловдив и областта, на стоки които не изискват специализиран транспорт, от дружества които се занимават включително с разносна търговия (така и свидетелските показания), поради което не би могъл да се направи и извод, че следва жалбоподателят да разполага с какъвто и да било транспортен документ.

При тези доказателства и характер на доставките, включително за надлежно осчетоводените ДДС и приходи от последващата реализация на стоките от жалбоподателя, правото на данъчен кредит не би могло да бъде отказано с наличието на издадени на преките доставчици РА, с които са установени задължения в големи размери, или с липсата на транспортни документи, при положение, че се касае за доставки в рамките на гр. Пловдив и областта, и то на стоки не изискващи специализиран транспорт.

В случая и според този състав на съда е установено прехвърляне правото на собственост вър­ху сто­ките от доставчика на жалбоподателя, което със­тавлява дос­­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено съответно в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС.

В крайна сметка съ­щественото е, че е издадена фактура, коя­то отговаря на вси­ч­ки изисквания на ЗСч, поради което е следва да се приеме, че се ползва с предви­де­на­та в същия до­казателствена сила, и която преценена в съ­вкупност с останалия съ­б­ран по делото доказателствен материал – извършени плащания, надлежно осчетоводяване на фактурите при жалбоподателя, отразяването им от доставчиците, наличието при последните на обекти за осъществяване на търговска дейност (складови бази и супермаркет), сключени трудови договори.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­ту­ри с предмет на доставката хранителни стоки и мая,  удостоверяват осъщест­ве­ни облагаеми доставки по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни до­ку­мен­ти, и осчетоводени на ба­за същите, вложени впоследствие осъществяваната дейност, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило да­нъч­но събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно въз­никнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно поста­но­вения отказ на същото на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

За да достигне до този извод съдът и като съобрази относимата прак­ти­ка­та на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че 1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и 2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, по­ра­ди което  “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така и прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация. Не е във възможностите и не представлява задължения на получателя по една облагаема доставка да следи доставчика си относно неговата материална и техническа обезпеченост или за произхода на последните. Още повече, че дружествата издали процесните фактури са разполагали с декларирани складови бази и търговски обекти от които са осъществявали дейността си, както и с наети лица по трудово правоотношение на длъжности търговски консултант и шофьор. По същество правото на данъчен кредит на жалбоподателя е мотивиран основно с отказания право на приспадане на ДДС на неговите преки доставчици по издадени им фактури от предходни доставчици и определени с издадените им РА данъчни задължения в големи размери. Това обстоятелство обаче не е достатъчна да обоснове участието на жалбоподателя в данъчна измама.

Отделно от това в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури, издадени от  „ДАППЕР 2010“ ЕООД, „ДАППЕР 1995“ ООД и „КОЕВИ“ ООД,   удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

         При посочения изход на спора и изрично направените от страните искания за присъждане на сторените по делото разноски, такива следва да им бъдат присъдени съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Така на жалбоподателят се следват разноски в размер на 1250 лв., а на Дирекция „ОДОП“ Пловдив – 310лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът,

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № 161301493/28.06.2013г., Н.А. А. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1014/26.09.2013 г. на Директора на Д”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на „Л.“ ООД не е признат данъчен кредит в размер общо на 14583,62лв. по издадени от„ДАППЕР 2010“ ЕООД, „ДАППЕР 1995“ ООД и „КОЕВИ“ ООД фактури, ведно с прилежащите лихви за забава.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „Л.“ ООД с ЕИК ****  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите 310 лв. /триста и десет лева/, разноски по съразмерност.

         ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Л.“ ООД с ЕИК **** по съразмерност разноски в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :