РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

194

20.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 3208 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на К.Г.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Димитровград, ул. Цар Борис І № 7, ет. 2, офис 3, адвокат М.К. срещу РА № 261301843/01.07.2013 г., потвърден с Решение № 976/18.09.2013 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че не са налични констатации и предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл.122, от ДОПК. Извършеният анализ на обстоятелствата по  чл.122, ал.2  е извършен непълно и немотивирано. По отношение на констатациите отнасящи се до наличните парични средства от предходни години и получени доходи през ревизирания период твърди, че органите по приходите не са взели в предвид доходите й от селскостопанска дейност през 2001г., от върнатите й заеми в предходни периоди преди ревизирания, спестените парични средства в размер на 9 500,00 лв., получено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Д “ОДОП”-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила. С него са определени данъчни и осигурителни задължения както следва:

Данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, за 2006г.            128,73 лв.

Лихви                                                                            95,52 лв.

Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за 2007г.                  14 393,16 лв.

Лихви                                                                       8 499,71 лв.

Данък по чл.48 от ЗДДФЛ, за 2008г.                    1 169,30 лв.

Лихви                                                                          514,16 лв.

Вноски за ДОО                                                       5 923,78 лв.

Лихви                                                                       6 049,06 лв.

Вноски за ЗО                                                           2 029,77 лв.

Лихви                                                                       1 138,52 лв.

 

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

1. По ЗОДФЛ/отм./ и ЗДДФЛ 

 Ревизията обхваща периодите от 01.01.2006г. до 31.12.2008г. по задълженията за данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ и данък по чл.48 от ЗДДФЛ. К.Г.Н. е местно физическо лице по смисъла  на чл.6 от ЗОДФЛ /в сила до 31.12.2006 година/ и чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.1, чл.5, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗОДФЛ/в сила до 31.12.2006 година/ и чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ. Установено е, че за всички периоди лицето е получавало доходи по трудови правоотношения от ЕТ „ Никос – Николай Стоянов” с ЕИК *. За периода 01.01.2006г. – 31.12.2008г. лицето няма подадени ГДД по реда на ЗОДФЛ/отм./ и ЗДДФЛ.

За периода, включен в настоящата ревизия, семейството на К.Н. , по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ДОПК се състои от нея и Н.С.Н. – съпруг.

                   При извършване на ревизията във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ЗЛ. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани  данни, сведения, документи и  обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му  за  периода 01.01.2006 г. – 31.12.2008г. С протокол № 1306762/31.01.2013 г. към ревизионното производство са присъединени събрани доказателства във връзка с извършена проверка на К.Н. за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № 1227076/10.10.2012г. и с Протокол № 1307584/27.05.2013г. са присъединени доказателства от приключило ревизионно производство и издаден РД № 1301846/27.05.2013г. на Н.С.Н..

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния акт, ревизиращият екип е преценил, че „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”, поради което е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Не е установен произхода на част от средствата за извършените разходи през ревизирания период.

Връчено е Уведомление по чл.124 , ал.1 от ДОПК, с което ревизираното лице е информирано, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2006 г., 2007г. и 2008 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от същия кодекс. От  К.Г.Н.  са изискани декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК, същите не са представени попълнени. От страна на органите по приходите е извършена съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи по години, за установяване на причините за несъответствието между тях, с оглед прилагането  на разпоредбата на чл.123 от ДОПК.

Изготвена е таблица с входящ и изходящ паричен поток, в която са намерили отражение като източници на парични средства: доходи от трудови правоотношения на К.Н., доход от продадени недвижими имоти през 2008г. общо в размер на 44386,60 лв. и изтеглени средства от банковите сметки на задълженото лице. Други доходи не са установени. Установено, че тя е внасяла парични средства по банковите си сметки, извършвала е разходи за закупуване на недвижими имоти, като е реализирала  минимални за периода доходи. Органите по приходите са констатирали, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага на 01.01.2006 г. са 0,00 лв. Тази сума е установена след извършен анализ от органа по приходите на представените документи и обяснения от ревизираното лице /подробно описани в РА и РД/.

  Събраните доказателства, показващи притежаваното имущество, парични средства, извършените разходи и т.н. са приложени към преписката.

Отчитайки относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и извършвайки съпоставка на паричните разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход по години, както следва:

 - за 2006 година   -       1 194,82 лв.

 - за 2007 година   -      66 557,31 лв.

 - за 2008 година   -      14 793,50 лв. 

За така посочените доходи с неустановен произход, органите по приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, които са приспаднали заедно с  вноските за  здравно осигуряване, които лицето е внесло. Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по 35 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 48 от ЗДДФЛ. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ,  във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е начислил лихви за невнесените в законоустановените срокове данъци.

Така органите по приходите са определили задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ и  чл. 48 от ЗДДФЛ, както и прилежащите лихви.

 

2. Относно констатациите по ЗОВ

 

За ревизирания период от 01.01.2006г. до 31.12.2008г. органите по приходите са установили наличието на обстоятелства по чл.   122, ал.1, т. 7 от ДОПК.  След извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е установен доход на жалбоподателката с недоказан произход 

- за 2006 година   -       1 194,82 лв.

 - за 2007 година   -      66 557,31 лв.

 - за 2008 година   -      14 793,50 лв. 

Ревизията е установила, че за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2008г. самоосигуряващото се лице не е  внасяло авансово осигурителни вноски за ДОО и  за НЗОК. На основание чл. 124а от ДОПК са установени задълженията за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице в горепосочените размери.

РА е обжалван надлежно по реда на чл. 152 от ДОПК.

Решаващият орган, след преценка на фактите и събраните доказателства, е достигнал до извод за правилни констатации, изложени в РА. Изцяло са споделени изводите на органите по приходите, като е прието, че са налице основанията за извършените установявания и допълнителни задължения за внасяне.

 

ІІ. В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е извършена ССчЕ и са разпитани свидетели.

 

1. С определение на съда от 03.12.2013 г. е допуснато извършването на ССчЕ, вещото лице по която да се произнесе по задачите формулирани в молба на жалбоподателката.

В констативната част от основното и допълнителното заключение на ССчЕ, прието като неоспорено по делото, видно от данните в таблиците, при извършената съпоставка и анализ на същите се прави извод за паричните потоци в процеснитке периоди в посочените варианти от страна на жалбоподателката. Изрично се отбелязва, че при изключване на претендираните от жалбоподателката допълнителни суми от 30 000 лв., респ. 60 000 лв. и върнатото капаро от 15 000 лв., резултатът на ревизиращия екип относно паричните потоци се потвърждава от извършената експертиза.

 

2. От снетите показания на свидетелката Ж.Г. се изяснява, че през месец юли 1999 г. същата е получила от жалбоподателката пари на заем – 12 000 долара, за да ги внесе в банка и да представи документ, че има пари в банка за обучението на сина си. Върнала парите на 10.08.2005 г., за което имала издадена разписка.

Свидетелката Д.Д., приятелка и съседка на жалбоподателката. Поради финансови затруднения през 2003 г. поискала от Н. в заем сумата от 10 000 лв. За получената сума бил сключен договор между жалбоподателката и дъщерята на свидетелката. Парите свидетелката върнала лично през месец януари 2007 г., за което имала издадена разписка.

 

ІІІ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

 

А. По ЗОДФЛ/отм./ и ЗДДФЛ  

 

От доказателствата събрани при ревизията и в хода на съдебното производство е видно, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл. 122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК. Въз основа на ревизионния акт и приложенията, представляващи неразделна част от него, се приема, че ревизиращият орган е спазил изискването на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направил нужния за целта анализ. Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 122 от ДОПК са посочени в констативната част на процесния ревизионен акт, с което са изпълнени изискванията на ал. 3 от същия член на ДОПК.

Недоказани останаха твърденията, че жалбоподателката е получавала парични средства от свидетелката Ж.Г. и от свидетелката Д.Д., представляващи върнати суми по предоставени в предходен период заеми от страна на Н..

Тук е мястото да се подчертае несъстоятелността на опитите на жалбоподателката да доказва предоставените, съответно върнати заеми, чрез събиране на свидетелски показания. Сумите, за които се претендира да са били предоставени от жалбоподателката са в значителни размери, дадени за продъжителен период от време, без да са уговаряни лихви и без да е представено надлежно обезпечение за върщането им. Всички приложени договори за заем, респ. разписки за връщането им следва да бъдат ценени в качеството им на частни документи. Без всякакво съмнение в случая се касае за частни писмени свидетелстващи документи, които като такива нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране /каквито са органите на приходната администрация/. Въпросните документи нямат нотариална заверка, като не се твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в чл. 145 от ГПК/отм./, респ. съответстващия му чл.181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че същите са съставени на посочените в тях дати. Поради изтъкнатите причини, обсъжданите договори и разписки не установяват по безспорен начин, че са съставени, респективно- съществували към посочените дати и че въз основа на тях жалбоподателката е получила въпросните парични средства. Съдът приема същите като съставени, с оглед защитната й теза, поради което не ги кредитира по отношение на обстоятелствата, отразени в тях, а също така не кредитира и коментираните по-горе свидетелски показания, предвид установените близки отношения между свидетелите и Н..

На следващо място, по отношение на сумата от 15 000 лв. представляваща според жалбоподателката върнато капаро от лицето Ж.К. не се събраха достоверни доказателства, предвид възражението за липсата на достоверна дата на представените частни документи, отправено от ответната страна.

При изготвянето на заключението по СсчЕ, вещото лице е включило посочените суми в приходната част на паричния поток на жалбоподателката. Предвид казаното по-горе, заключението не се кредитира в тази му част. От друга страна, заключетнието на ССчЕ потвърждава правилността на констатациите на ревизиращите органи, като разминаване се получава единствено при възприемане на наличието на твърдяните, но недоказани от страна на Н. начални салда за 01.01.2007 г. и при хипотетичното приемане на върнато капаро за 2008 г.

От гореизложените факти и обстоятелства е видно, че липсват събрани по делото доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации за всички периоди и по отношение определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ за 2006г. и по чл.48 от ЗДДФЛ за  2007 г. и 2008г.,  заедно със съответните лихви, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

 

Б. Относно констатациите по ЗОВ

 

Предвид изложеното по-горе и безспорното установяване на хипотезата по чл.122, ал.1, т. 7 от ДОПК, при спазване на специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК, е установен размерът на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода с неустановен произход. В случая и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 124а от ДОПК.

Осигурителният доход, върху който жалбоподателката дължи ЗОВ за ревизирания период е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за  тяхна сметка  и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход, на основание чл. чл. 6, ал. 8 от КСО и чл.40, ал.1, т. 2  от ЗЗО.

Следва да се потвърдят допълнително установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на самоосигуряващото се лице за процесните периоди. На основание чл.113, ал.1 от КСО, органът по приходите правилно е начислил дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.

Въз основа на изложеното дотук, от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

 

ІV. При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 248, 83 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и 83 ст./

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу РА № 261301843/01.07.2013 г., потвърден с Решение № 976/18.09.2013 г. на Директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА К.Г.Н., ЕГН **********,*** да заплати на  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 1 248, 83 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и 83 ст./, представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: