Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    161           Година  2014, 16.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

на 16.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                   ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                        ЙОРДАН РУСЕВ     

 

при секретаря: Т.К. и при присъствието на прокурора: ГЕОРГИ ДИМИТРОВА,като разгледа докладваното от СЪДИЯ Т. КОМСАЛОВА КНАХД дело номер 3236 по описа за 2013 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба на РЗИ – гр.Пловдив, чрез процесуалния представител юрк.Томова, против Ре­ше­ние № 1983 от 18.07.13г. постановено по НАХД № 3480/2013г. по описа на Районен съд– Пловдив, ХХ н. със­тав, с което е от­менено На­­казателно постановление /НП/ № Х-Б-166 от 15.05.2013г. на Дирек­то­ра на РЗИ – Пловдив, с което на П.Б.В. е наложено админи­ст­ра­­­тивно наказание “ГЛОБА” в размер на 500 лева на основание чл.218 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за извършено нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния Съд е незаконосъобразно и неправилно, като излага доводи, че от страна на пър­воинстан­цион­ния съд неправилно е прието, че случая не може да се санкцио­ни­ра конкретното лице, тъй като същият не е осъществил състав на нарушението по чл.56 ал.1 от ЗЗ. Счита се, че след като същият е натоварен да следи за спаз­ва­не изискването, т.е. да не допуска нарушение забрана за тютюнопушене в сто­па­нисвания от работодателя му обект, то той е субект на административно нака­за­телната отговорност по чл.218 ал.1 от ЗЗ. Допълнителен довод за това се черпи и от нормата на чл.218 ал.2 от ЗЗ предвиждаща санкция и за юридическите лица и търговците при констатирано нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ. С оглед на из­ложе­но­то моли реше­нието да бъде отменено като не­зако­но­съ­­образно и вместо то­ва се постанови потвърждаване на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – П.В., е депозирал нарочна писмена молба, в който се излагат аргументи за неоснователност на касационата жалба и се настоява за оставяне в сила на съдебния акт.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и моли да се потвърди обж­алваното решение.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

С процесното НП на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ, на В. е наложена гло­ба за извършено административно нару­ше­ние по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ за това, че при извършена проверка на 13.04.2013г. в 22,48 часа от длъжностни лица на РЗИ-Плов­див в кафе-аперитив “Вижън” – закрито обществено място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ, находящо се в гр.Пловдив, бур.”6-ти Септември”№117, се устано­ви­ло, че на масите в залата за консумация са поставени стъклени допълнителни ча­ши, пълни с вода и фасове, които се ползват за пепелници и има шест лица, които пу­шат тютюневи изделия – фабрично произведени цигари /конкретно индивидуа­ли­зирани/. Към момента на проверката е била представена заповед № 1/01.12. 2012г., според която ответникът В. отговаря за спазването на изискванията за забрана на тютюнопушенето в обекта, като същият в момента на проверката е бил на работа.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се установява от съб­ра­ните по делото писмени и гласни доказателства. Същата не е спорна между стра­ните, поради което се възприема и от настоящия касационен състав. При пра­вилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилен извод относно приложението на материалния закон. Съображенията за това са след­ните: 

Така както е описано, процесното нарушение по никакъв начин не би могло да бъде свързано със соченото като нарушител лице. 

Разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗЗ, забранява тютюнопушенето в закри­ти­те обществени места, като със санкционната норма на чл.218 ал.1 от ЗЗ се налагат гло­би на нарушилите чл. 56 от ЗЗ. Във всички случаи това са самите лица, които посредством конкретно действие - осъществяване на тютюнопушене в закритите об­ществени места, на­ру­шават разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗЗ.

В този смисъл по делото липсват категорични доказателства В. със свои действия да е осъществил съставът на нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ.

При това положение и доколкото Законът за здравето не предвижда анга­жи­ране на ад­ми­нистративнонаказателна отговорност за допустителство /а явно това е възприетото противоправно поведие, осъществено от В., по начина по кой­то е описано нарушението в АУАН и издаденото въз основа на него НП /, с оглед раз­­поредбата на чл.10 от ЗАНН, така издаденото НП се явява изцяло неказоносъ­об­разно поради ан­га­жиране административно-наказателната отговорност за пове­де­ние, ко­е­то не покрива състав на административно нарушение.

До друг извод не може да се стигне и по аргумент от чл.218 ал.2 от ЗЗ.

При това положение не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1, т. 1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съ­от­ветстващо на материалния закон, макар и по аргументите, изложени от тази ин­с­танция, и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъ­де оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Ре­ше­ние № 1983/18.07.13г. постановено по НАХД № 3480/2013г. по описа на Районен съд– Пловдив, ХХ н. със­тав .

          Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: