Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2    Година  2014, 02.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 02.12.2013 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:СЪБИНА СТОЙКОВА

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3243 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от К.М.М. *** срещу решение №288/30.09.2013г. на Директор РУ“СО” – Пловдив, с кое­то е потвърдено разпореждане №**********, взето с Протокол №ПР-928/27.05. 2013г. на Ръководител “ПО” при същото поделение на НОИ, с което е отказано да се отпусне наследствена пенсия по подадено от М. заявление вх.№МП-16378/28.02.2013г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­раз­ност, поради което настояват за отмяната му.

Ответникът по жалбата Директор РУ“СО” – Пловдив намира същата за неос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че с цитираното заявление от 28.02.2013г. оспорващият поискал от пенсионния орган при РУ“СО” – Пловдив отпускането на наследствена пенсия от баща си – М. К. М., поч. 30.05.2011г. като пенсионер.

С разпореждане на Ръководител “Пенсионен отдел” от 27.05.2013г. иска­на­та пенсия била отказана, тъй като било прието, че не са налице кумулативно предпоставките на чл.82 ал.1 КСО в приложимата и редакция, а именно лицето към датата на инвалидизирането си и към датата на подаване на заявлението си не отговаря на изискуемата се възраст, а към първата дата не е бил и учащ.

Тези изводи били изцяло възприети и от ответника при осъщественото за­дължително административно обжалване, което обосновало и извода на пос­ледния за отхвърляне жалбата на М..

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съглласно приложимата редакция на новелата на чл.82 ал.1 КСО Деца­та имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от на­вършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инва­лидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.”

В случая от находящите се в пенсионната преписка писмени доказа­телст­ва безспорно се установява, че оспорващият е инвалидизиран съгласно първото му освидетелстване с ЕР №0300 на ТЕЛК – спец. псих. при МБАЛ “Пловдив” от 03.02.2006г., като в експертното решение е посочена и приета да­та на инвалидизацията – 23.12.2005г./датата на медицинския протокол/.

Към посочената дата М. е имал навършени 22 години, но липсват данни/а и твърдения/ същият по това време да е бил учащ.

Последното в случая е съществено, тъй като за да може оспорващият да се възползва от цитираната разпоредба на Кодекса е необходимо същият, бидейки на възраст след 18 години и до 26 години, по това време да е бил учащ.

Твърденията на М. в жалбата му до съда са, че от една страна фор­мално и несъответно на история на заболяването му за момент на ивалидиза­цията му неправилно е приета датата 23.12.2005г., а от друга че всъщност при­чините за инвалидизирането му са и причина за загубата на качеството “учащ”.

Настоящият състав намира доводите на М. за необосновани.

Действително при първото освидетелстване на лицето с решението от 2006г. на специализирания състав на ТЕЛК по психични болести е посочено при обсъждането, че М. има завършен 10 клас и още от 2000г. като ученик се оплаквал от главоболие, отпадналост, сърцебиене, а през 2003г. е бил приет на лечение на първи път в Психиатричен диспансер – Пловдив. Едва след нас­тъпило съществено влошаване през пролетта на 2005г. и по съдебен ред М. бил настанел през месец септември същата година на принудително лече­ние в същия Диспансер.

При тази фактическа обстановка безспорно липсват надлежни писмени до­кументи, които да обосноват извод, че от една страна инвалидизация е нас­тъпила преди 23.12.2005г., тъй като за нейното установява е налице съответен ред, предвиден в  Закона за здравето.

В случая датата на инвалидизирането се определя от съответния орган на медицинската експертиза и след като в случая е налице влязъл в сила ад­министративен акт – експертно решение №0300/03.02.2006г. на ТЕЛК, в който е определена тази дата, то при произнасянето по искането за отпускане за нас­ледст­вена пенсия от родител административният орган е бил длъжен да се съоб­рази с това решение, тъй като съгласно чл.113 ал.3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, ор­гани и организации в страната. Ново произнасяне по въпроса за датата на ин­валидизирането на К.М. би могло да се осъществи само по реда на чл.112 от Закона за здравето, при положение, че се установи допустим способ за такова произнасяне.

Освен изложеното в случая М. е подал на 17.02.2006г. и му е отпус­на­та именно по представеното решение на ТЕЛК с посочена дата на ивали­диза­ция – социална пенсия за инвалидност.

Или към релевантния момент няма твърдения, а и надлежни доказа­телст­ва, М. да е бил учащ – само в която хипотеза и след 18-годишна въз­раст и до навършване на 26-години, при настъпила междувременно инвали­дизация, може да се претендира с основание отпускането на този вид пенсия, тъй като изискването на закона е “съответно” за времето след 18-годишната възраст на децата. Т.е. правото произтича от основната хипотеза за отпускане на наследствена пенсия на лица, навършили пълнолетие и в този смисъл то е “съответно” на нея.

С оглед на изложеното жалбата срещу решението на ответника се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят ще следва да заплати сумата от 150 лева разноски на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.М. *** срещу решение №288/30.09.2013г. на Директор РУ “СО” – Пловдив, с кое­то е потвърдено разпореждане №**********, взето с Протокол №ПР-928/ 27.05.2013г. на Ръководител “ПО” при същото поделение на НОИ, с което е от­ка­за­но да се отпусне наследствена пенсия по подадено от М. заявление вх. №МП-16378/28.02.2013г., като НЕОС­НОВА­ТЕЛНА.

  ОСЪЖДА К.М.Манов *** да зап­лати на ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Плов­див, ул.“Лю­бен Каравелов”№7 су­ма­та от 150/сто и пет­де­сет/лева раз­носки по дело­то.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :