РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 20 януари 2014 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3248 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с 215, ал.1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на „Джорданс“ ЕООД и Г.Х.Г. *** против заповед № 13ОА2486 от 23.09.2013 г. на кмета на Община Пловдив, с която е наредено да се премахне рекламно-информационен елемент, представляващ несветеща реклама с размери 0,6 м х 3,20 м, с надпис „Паоло Ботичели“, поставен на фасадата на сграда с административен адрес: град Пловдив, ул.”Княз Александър І” № 6, над входа на терен частна собственост, с ползвател Г.Х.Г., ЕГН **********, собственик на „Джорданс“ ЕООД, с адрес: град Хасково, ул.“Отец Паисий“ № 38.

Според жалбоподателите оспорената заповед е нищожна и неправилна поради неспазване на формата, липса на мотиви и непосочване на фактическите и правните основания за издаването й. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли жалбата да се остави без уважение, тъй като заповедта е законосъобразна, правилна и мотивирана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата на „Джорданс“ ЕООД е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено чрез упълномощено лице (л.22 и 27 от делото) на 30.09.2013 г. Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.215, ал.1 ЗУТ, който подлежи на оспорване пред съд. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима.

Съдът намира, че жалбата на Г.Х.Г. като физическо лице се явява недопустима, тъй като същият не е адресат на заповедта, съответно не е заинтересовано лице, чиито права или законни интереси като физическо лице да са засегнати от процесната заповед. Посочването на името му в заповедта е като собственик на едноличното дружество с ограничена отговорност, което е неприцизно от страна на административния орган, доколкото Търговския закон не борави с такъв правен термин, но което от друга страна не представлява такова съществено нарушение на закона, което да обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Следвало е административният орган изрично да посочи качеството на Г.Х.Г. – управител и едноличен собственик на капитала на „Джорданс“ ЕООД. При всички случаи обаче адресат на заповедта не е физическото лице, поради което жалбата му като подадена при липса на правен интерес, т.е., на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.

От представената административна преписка е видно, че административното производство е инициирано от административния орган. На 29.07.2013 г. от инспектори на Пловдивски общински инспекторат е извършена проверка на място, за което е съставен констативен протокол серия А № 102149. Въз основа на този протокол на 09.08.2013 г. е съставен констативен акт № 13КА-13 за това, че на входната врата на фасадата на сградата, находяща се на ул.“Княз Александър І“ № 6, град Пловдив, е постановен рекламно-информационен елемент с надпис „Паоло Ботичели“, с размери 0,6 м х 3,2 м, без разрешение за поставяне. Констатирано е нарушение на чл.7, ал.1 от Наредбата за реда за издаване на разрешения и поставяне на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти общинска собственост и имоти на юридически и физически лица и чл.57, ал.1 ЗУТ, съответно че подлежи на премахване на основание чл.57, ал.2 ЗУТ.

На същата дата 09.08.2013 г. от представител на „Джорданс“ ЕООД е подадено заявление до кмета на Община Пловдив, че дружеството иска да постави на фасадата на наетия магазин в гр.Пловдив, ул.“Княз Александър І“ № 6, рекламен надпис на латиница „Паоло Ботичели“, с размери 3,20 м на 0,6 м, за което моли да бъде издаде разрешение. Към заявлението е приложено копие на договор за наем на процесния магазин от 11.06.2009 г. На 10.09.2013 г. Експертна комисия за рекламно-информационни елементи при Община Пловдив е разгледала заявлението на „Джорданс“ ЕООД и е преценено, че следва да бъдат представени допълнителни документи, за което управителя на дружеството е уведомен (л.69 от делото).

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че заповедта е законосъобразна и при нейното издаване не са допуснати такива съществени нарушения, които да обосновават отмяната й. При извършената служебна проверка на всички основания по чл.146 АПК и във връзка с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материално-правните норми, в съответствие с целта на закона, който предвижда, че поставянето на рекламно-информационни елементи се извършва въз основа на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

Възражението за нищожност на процесната заповед е неоснователно. Съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на рекламно-информационния елемент. В съответствие с това изискване процесната заповед е издадена именно от кмета на Община Пловдив, от компетентния за това орган, определен от закона. Стоящите след неговия подпис други подписи на лица от общинската администрация, които са съгласували издаването на оспорената заповед, са без правно значение за нейната законосъобразност. За преценката, дали оспореният административен акт е нищожен, правно значение има само и единствено наличието на подпис на компетентния за неговото издаване орган. Всички други подписи на лица, участвали в производството по издаване на индивидуален административен акт, са незадължителен елемент от неговото съдържание, следователно тяхната липса или несъответствие с посочените лица не може да повлияе върху валидността на акта.

Съдът намира, че в настоящия случай редът за поставяне на рекламно съоръжение не е спазен, защото не е представено разрешение за поставяне, каквото дружеството-жалбоподател не притежава, и този факт е безспорно установен. Както се посочва в жалбата и както това е видно от административната преписка, дружеството е подало искане за издаване на такова разрешение едва след проверката и издаването на констативния акт, въз основа на който е започнало производството по издаване на оспорената заповед. Дружеството-жалбоподател не е притежавало разрешение за поставяне на рекламно-информационен елемент нито към момента на проверката, нито към момента на издаване на оспорената заповед, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставката на хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ за издаване на процесната заповед.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за накърняване на правата им, тъй като общинската администрация провежда едновременно две взаимоизключващи се производства. Съдът намира, че спор между страните относно фактите няма, доколкото дружеството не твърди нещо различно от установеното от административния орган – поставено е рекламно съображение на фасадата на имот частна собственост, за който предварително не е било издадено разрешение за поставяне по реда, определен в нарочна наредба на общината. Започналото въз основа на заявление с вх.№ 13Ф6963 от 09.08.2013 г. производство е ново и различно от процесното, то е производство по издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение, съответно няма правно значение за законосъобразността на издадената вече заповед за премахване. Фактът, че евентуално ще бъде издадено разрешение за поставяне на рекламно-информационен елемент на същото място не може да промени констатацията, че такъв елемент е бил поставен без разрешение в един предходен момент, съответно не може да обоснове незаконосъобразност на заповедта за неговото премахване.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, против заповед № 13ОА2486 от 23.09.2013 г. на кмета на Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3248 по описа на Административен съд Пловдив в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джорданс“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Г.Х.Г., против заповед № 13ОА2486 от 23.09.2013 г. на кмета на Община Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, а в частта с характер на определение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: