РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

  РЕШЕНИЕ

 

 

№ .53

 

 

гр. Пловдив, 09.01. 2014 год.

 

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              

при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА и с участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл.съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а.х дело № 3289 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния представител юрисконсулт Невена Темелкова против Решение №  2329 от 29.08.2013 г. на Пловдивски районен съд,  постановено по н.а.х. дело № 2458 по описа на същия съд за 2013 год., с което е отменено наказателно постановление № 0088/19.02.2013г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на “Мобилтел” ЕАД, ЕИК *****,  със седалище и адрес на управление *******, на основание чл.336 от Закона за електронните съобщения е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ за административно нарушение по чл. 326а от Закона за електронните съобщения, вр. с чл. 31, ал.1 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга.

Поддържаните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален и процесуален закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК вр. чл. 63 от ЗАНН.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд  и потвърждаване на наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – „Мобилтел“ ЕАД чрез процесуалния си представител  застъпва становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като обосновано и законосъобразно. Подробни съображения се излагат в писмена защита, депозирана от процесуалния представител, в която се прави и  възражение, че е изтекъл срокът на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване за твърдяното нарушение по смисъла на чл.81, ал.3 от НК, във вр. с чл.34, ал.1 от ЗАНН.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив дава заключение, че  е жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките  на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите : 

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „Мобилтел“ ЕАД срещу Наказателно постановление №  0088/19.02.2013г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на дружеството, на основание чл.336 от Закона за електронните съобщения, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ за административно нарушение по чл. 326а от Закона за електронните съобщения, вр. с чл. 31, ал.1 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга/ФС/.

Същото е издадено въз основа на АУАН № С – 342 от 27.08.2012г., съставен от Олга Миткова Кръстева – старши инспектор в Главна дирекция “Контрол на съобщенията” в КРС.

7. С НП имуществената отговорност на оператора е била ангажирана поради следните обстоятелства :

На 08.05.2012 г. в гр. Пловдив, „Д.Ф.” ЕООД - абонат на мобилна услуга, предоставяна му от „Мобилтел” ЕАД /М-Тел/ чрез 39 броя телефонни номера, в това число и номер 0882901820, е подало в офис „Корпоративни клиенти” на Българска  телекомуникационна компания  АД /БТК/, находящ се в гр. ****** заявление с № VІVА00000025241 за пренасяне на 39 броя мобилни номера.

На 08.05.2012г приемащият доставчик БТК е изпратил заявлението за пренасяне до даряващия доставчик „Мобилтел” ЕАД, като същото е било получено надлежно от М -Тел на 08.05.2012г.

На 10.05.2012г. М - Тел е уведомило БТК, че отказва преносимост на заявените номера. Като причина за отказа е посочено „Заявлението е невалидно" /код 0007/.

Според приетото от административнонаказващия орган по отношение на заявения за пренасяне номер по силата на чл. 31 ал. 1 от ФС не са били налице основанията за отказ посочени в чл. 30, ал. 1 и ал.2 от Функционалните Спецификации за пренасяне на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга.

В заключение  наказващия орган е посочил, че поради това М - Тел ЕАД е следвало да осъществи процеса по пренасяне на посочените номера, съгласно определеното във ФС и като не е сторил това по отношение на тях, е нарушило чл. 31, ал.1 от ФС.

Наказателното постановление  е издадено при тази фактическа обстановка.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 326а от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 31, ал. 1 от ФС, като на основание чл.326 от ЗЕС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лв.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил като незаконосъобразно процесното наказателно постановление, като е приел, че нарушението чл. 326а от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл. 31, ал. 1 от ФС не е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на администартивнонаказателното производство доказателства.

 

ІV. За правото :

 

9. При разрешаването на текущият правен спор, необходимо е на първо място да се констатира, че към настоящия момент е изтекъл срока на абсолютната погасителна давност за административно - наказателно преследване за твърдяното в НП нарушение, което налага отмяната му, съответно  потвърждаване и на обжалваното съдебно решение, с което то е отменено. Това изключва необходимостта да се обсъжда по същество въпроса налице ли е или не съставомерно деяние, за което да се ангажира имуществената отговорност на ответното дружество/арг. от чл. 334, т. 4 и чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. 234, ал. 1, т. 3 и  от НПК/. Съображенията на касационния състав за това са следните:

По силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в административно- наказателното производство следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН.

В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съгласно която изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство.

Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК следва да бъде сторено обаче, не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН, респективно в отделните специални закони. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК.

10. В случая отговорността на ответното дружество е била ангажирана на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/  във вр. с чл.326а, във вр. с чл. 31, ал. 1 от Функционалните спецификации за неизпълнение на задължението, при наличие на всички предпоставки за това, да се осигури преносимост на мобилни номера на абонат на един мобилен оператор към друг, срокът за изпълнение на което, е изтекъл на 10.05.2012г., когато е довършено твърдяното нарушение, тоест същото е било проявен факт на 11.05.2012г.

При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл към 11.11.2013г. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на осн. чл. чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да се приеме че налагането на процесното административно наказание следва да бъде отменено.

11. Това е именно и резултатът,  постановен от първоинстанционния съд. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно по своя резултат и следва да остане в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

                

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 2329 от 29.08.2013г. на Пловдивски районен съд,  постановено по н.а.х. дело №  2458 по описа на същия съд за 2013 год.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                   

 

 

 

                                                                       2.