РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

17

 

гр. Пловдив, 06 януари 2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3321 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

2. Образувано е по жалба на “САДАТ” ООД, ЕИК ***, с посочен адрес за кореспонденция, ***, представлявано от Управителя С.К., против Решение № 1086 от 16.10.2013 год. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0176087 от 08.11.2010 г. е определена нова митническа стойност на стока - “перилен препарат, непригоден за продажба на дребно”, като е определен ДДС за доплащане в размер на 4509,84 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението.

3. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна с всички произтичащи от това правни последици. Претендират се сторените в производството разноски.

4. Ответникът по жалбата – Началник Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

ІІ. По допустимостта :

5. Решение № 1086 от 16.10.2013 год. на Началника на Митница Пловдив е оспорено в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.

ІІІ. За фактите :

6. На 08.11.2010 г., дружеството жалбоподател поставя под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 10BG003000Н0176087 от 08.11.2010 г., стока - “перилен препарат, непригоден за продажба на дребно”, с общо нето тегло 44000 кг. и код по ТАРИК 3402909000.

Изпращач е „ABC DETERJAN SAN VE TIC. A.S.” гр. Истанбул, Република Турция. Получател и декларатор на стоката е “САДАТ” ООД, гр. Пловдив. Транспортните средства са с регистрация 01AGG35/01JH647 и 01AEV85/01LE454. Условието на доставката е „СРТ Пловдив“. Декларираната фактурна стойност е - € 10120, а съответно митническата стойност е – 19793 лв. Декларираният и внесен ДДС е в размер на 3958,60 лв.

Представени са две фактури № 923663 – А, В от 28.10.2010 г., с издател „„ABC DETERJAN SAN VE TIC. A.S.”. Предмет на доставката е “Прах за пране”, общо 44000 кг. нето тегло, с обща цена € 10120. Фактурата е скрепена единствено с подпис и печат на дружеството доставчик.

7. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност с писмо изх. № 2600-5674 от 15.11.2010 г., митническите органи са изискали от “САДАТ” ООД допълнително документи и информация по реда на чл. 178, параграф 4, трето тира от Регламент № 2454/93, като доказателство за декларираната от вносителя стока, в т.ч. банкови документи за извършено плащане, митническа декларация от държавата на износа, търговски фактури за реализация на стоката след вноса, търговско досие относно тези операции като оферта, поръчка, потвърждение за поръчка или кореспонденция.

В оспореното решение е посочено, че от страна на дружеството с писмо са представени копие на търговски договор и анекс, ведно с превод на същите, и фактура за продажба на стоката на първо търговско ниво, отнасящи се към проверяваните фактури № 923663 – А, В от 28.10.2010 г. След преглед на цитираните документи митническите органи са приели за установено, че същите не доказват по безспорен начин действително платнената цена, тъй като липсват банкови и други платежни документи, удостоверяващи извършеното плащане.

От данните по делото се установява, че са представени още: Митническа деклара­ция от износи­те­ля серия YE 0307014 – ЕАД № 10330900ЕХ014861/01.11.2010 г. (лист 123 по делото); Заявление от износителя за продадена и доставена на САДАТ ООД, съответно платена от последното стоки по процесните фактури (лист 134); CARNET TIR; Сертификати за движение; Товарителници; Опаковъчни листове; платежно нареждане за внесен депозит и ДДС.

8. Въпреки така представените писмени доказателства от страна на Митница Пловдив са предприети действия по установяване на релевантните за процесния внос обстоятелства, по линията на Международното сътрудничество, като с Пис­мо рег. Индекс № 2600-4400-0007/28.02.2011 г. е поискано от Агенция “Митници”, Дирек­ция “МРР” да осъществи последваща проверка на търговските документи, измеж­ду които и про­цесните фактури, по линията на международното сътрудничество, съгласно чл. 8, ал. 1, б. ”а” от Спогодбата между правителството на Република България и пра­вителст­во­то на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митничес­ка­та дейност.

Материалите по осъществената процедура по международно сътрудничест­во с Турската митническа администрация са постъпили в Митница Пловдив с пис­мо вх. № 4400-0831/17.09.2011 г.

Видно от отговора, обективиран в писмо № 29980007/724.01.03.BG/7618-4937/5525/7250 от 15.08.2011 г. на Главна Дирекция на ЕС и Външни отношения, Министерство на митниците и търговията, Република Турция, турски­те власти са изпратили копия от документите изискани от страна на митническите власти в Република България. Конкретно във връзка с процесния внос се установява, че е приложена единствено заверено копие на декларация с фабричен № /не се чете/ и с № 10330900ЕХ014861/01.11.2010 г. за износ (л. 52), която не е придружена с превод на български език, независимо от дадените изрични указания в тази насока още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание (лист 32). По делото не се съдържат данни какви други документи са изпратени от страна на Турската митническа администрация.

9. При съпоставка на получения от Република Турция документ и тези представени от страна на „САДАТ” ООД, ответният административен орган е констатирал, че има разминаване в условията на доставката, размера на стойността на стоките и вида на валутата. Установено е, че в инвойси № 923663 – А, В от 28.10.2010 г. и във вносната митническа декларация, представени от “САДАТ” ООД за оформяне на вносната операция са вписани ус­ло­вия на доставка „СРТ Пловдив“ и обща фактурна стойност – 10120 евро. От дру­га страна в представената от турските митнически органи износна митническа декларация с фабричен № /не се чете/ и с № 10330900ЕХ014861/01.11.2010 г. са посочени условия на дос­тав­­ка­та “CFR България” и обща фактурна стойност от  30008,00 щ.д., като цитираната в декларацията фактура е с № V923663/28.10.2010 г.

В съответствие с получената от турската митническа администрация митническа декларация е прие­то, че цената на стоката по процесния внос е 30008 щ.д., равняваща се на 42342,19 лева, изчислени по курса за митнически цели на щатския долар към мо­мента на регистриране на ЕАД – 1.41103 лева.

При така възприетата фактическа обстановка, административният орган на основание чл. 201, пар. 1, буква “а” и параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, пар. 3 и чл. 214, пар. 1, чл. 232, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за процесната стока е определена нова митническа стойност в раз­­­­­­мер на 42342,19 лева и на “САДАТ”ООД е опреде­лен да­нък добавена стойност (ДДС) за довнасяне в размер общо 4509,84 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението, както и е пос­та­­но­вено да се извър­шат ко­рек­ции по ЕАД в съответните кл. 20 “Условия на дос­тав­ката”, кл. 22 “Валутна и обща фактурна стойност”, кл. 42 “Це­на на стоката”, кв. 46 “Статисти­чес­ка стой­ност” и кл. 47 ”Изчис­ляване на вземанията”.

ІV. За правото :

10. Разрешаването на административноправния спор по същество, налага преди всичко да се посочи следното:

В спорното съдебно производство, двете страни – адресатът на административния акт и административния орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства, на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между адресата на административния акт – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

В тази насока е изричната разпоредба на чл. 170, ал.1 от АПК, според която административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

11. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт, върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда, да обяви за ненастъпила, тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича, от законно установеното задължение за съда, да реши делото по същество, като отмени изцяло или отчасти, респективно измени административния акт или отхвърли оспорването – чл. 172, ал. 1 от АПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В този насока, на страните в производството бяха дадени изрични указания от съда още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

12. Как изложеното до тук, се съотнася с конкретиката на текущия казус ?

Несъмнено е, че спорът между страните, се концентрира по отношение на определяне митническата стойност на процесната стока.

Следва да се отбележи, че в процесното решение митнически­ят орган не е изложил никакви съ­­ображения относно това, защо при наличието на документи с различно съдър­жа­­ние дава вяра на едни, а на други не, т.е. защо приема, че имен­но посочената це­на в тези, представени по линията на международното сътрудничество, е договорената такава и подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 35 от ЗМ, респ. чл. 29 параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета - изложено е един­­ствено и само, че при съпоставка на документите, представени в Митница Пловдив при митническото оформяне на стоката, се установява разминаване в условията на доставката, размера на стойността на стоките и вида на валутата. Всъщност дори и да е на лице такова несъответствие, единствено не­го­вото маркиране, не съставлява изпълнение на импера­тив­ното изискване за мотивираност на та­зи категория актове. В крайна сметка не са изложени каквито и да е съображения за това какво е дало основание да се приеме, че представените от Турската митница частни документи във връзка с износа /цитирани по-горе/ са достоверни и всъщност установяват именно реално договорената и подлежаща на плащане цена. Не е извършен какъвто и да било анализ на останалите доказа­тел­ства, включително и в тяхната съвкупност.

Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като ли­­шава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. То­зи факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното Решение като не­за­коносъобразно, без да се разглежда спора по същество.

13. Не може обаче да не бъде констатирано и обстоятелството, че оспореният административен акт е постановен и при неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република Бъл­­га­рия.

Съответно чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета /който е пряко прило­жимо право/ е категоричен, че “Митническата стойност на внасяни стоки е дого­вор­ната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на пла­ща­не цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митничес­ката територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с раз­­поредбите на членове 32 и 33, при условие че:

а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на пол­зване на стоките от купувача, различни от ограниченията, които:

— са наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Общността,

— засягат географската област, в която стоките могат да бъдат препрода­ва­ни, или

— не засягат значително стойността на стоките;

б) продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чия­то стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

в) нито една част от прихода от всяка последваща препродажба, послед­ва­що отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на стоките от купува­ча не се връща пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е въз­мож­на подходяща корекция по силата на член 32; и

г) купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица — договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2”.

Т.е. митническата стойност се определя по реда на чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 (съответно чл.35 от ЗМ), в случаите кога­то, въз основа на предста­ве­ните от вносителя доказателства (търговска фактура, износни митнически дек­ла­рации), договорената стойност (платената или действи­тел­но дължимата цена) може да се установи по безспорен начин и по реда на чл. 30 от същия Регламент в ос­таналите случаи.

Действително в представения договор от 10.04.2010 г. (л. 19) между българското и турското дружество няма изрично уговорена цена, тъй като се касае за договор с продължително във времето действие, като страните не са се ангажирали с кон­кретни уговорки относно цената на продаваните стоки. Посочено е в чл. 7 на същия договор, че според договореност между страните, при заплащането на про­дукцията за база ще се взема изпратената от „АВС ДЕТЕРЖАН“ фактура, като дори и самият срок на плащането е обвързан именно с получаване на оригинала от тази фактура от “САДАТ” ООД. Отделно е уговорено, че доставката е при условие СРТ. На 14.09.2010 г. обаче, е подписан Анекс към коментирания договор, с който е внесено изменение в чл. 7 (от Договора от 10.04.2010 г.), като последният придобива следното съдържание: „В резултат на постигнатата договорка между страните, цената на Powder Detergent посочена във фактурите, които фирма АБС Детержан ще изготвя на името на фирма САДАТ ООД ще бъде СРТ 230 евро за тон”. Следователно цената е изрично договорена между страните.

По делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (митнически декларации), изхождащи от изпращача на сто­ките по ЕАД, с посочени раз­лич­ни условия на доставката, различна стойност на стоките в тях и фактури с почти идентични номера и дати, чието съдържание обаче не може да бъде сравнено, тъй като фактура с № V923663/28.10.2010 г. (цитирана от митническите органи като представена пред турските митнически власти), не е приобщена към административната преписка. Наличните по делото две коренно различни по съдържание ЕАД за из­но­са са с едни и същи номера, като съще­ст­ве­ните разлики, както вече бе казано, са относно цената – в едната декларация е посочена декларираната от “СА­ДАТ” ООД стойност в размер на 10120 евро, а в другата – възприетата от Митница Пловдив такава – в размер на 30008 щ.д., съответно в първото (л. 120) е посочено “СТР – PLOVDIV”, а във втората (л. 52) – „CFR BULGARISTAN”. Тук следва да се съобрази и об­с­тоятелството, че условието на доставката – СТР е изрично уговорено в самия до­го­­вор, като липсват доказателства тази клауза да е променяна, което отново подлага на основателно съмнение изводите на административния орган, че именно депозира­ни­­те пред Турската митница документи, отразяват реалните условия по конк­ре­т­­ната доставка.

14. Отделно от това, необходимо е да се констатира, че в представените по делото и придружава­щи стоката документи ATR са описани фактури с № 923663 – А, В от 28.10.2010 г., които съответстват на номера на фактурата, депозирана от оспорващия при пос­тавяне на стоките под режим допускане за свободно обращение.

15. Следва да се има предвид и обстоятелството, че из­п­ра­тената от турските власти декларация по своята правна същност представлява частен документ по смисъла на закона (неносеща подписа на представител на дружеството жалбоподател). Като частни до­ку­менти, същата няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, по­ра­ди което и отразените в нея факти и обстоятелства, при оспорването й, подле­жат на общо доказване от страната, която ги е представила и се ползва от тях – в случая Митница Пловдив.

16. Отделно от това коментираната ЕАД (представена от турските власти), противоречи и на клаузите на договора между “СА­ДАТ” ООД и неговия доставчик, поради което този документ не може да се приеме като такъв, доказващ дого­вор­на стойност на стоките, която да е реално платена или така­ва, подлежаща на пла­щане.

Не на последно място следва да се констатира още веднъж, че представената от турските власти износна митническа декларация дори не е придружена с превод на български език (независимо от дадените изрични указания в тази насока с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в о.з.), макар че е единственото писмено доказателство, въз основа на което са изградени фактическите и правни изводи на Началника на Митница Пловдив, обосноваващи постановения от него резултат обективиран в процесното решение. Това от своя страна е още една причина разглежданата декларация да не бъде възприета от съда по аргумент от чл. 185 ГПК, съгласно който документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната.

Следователно в случая следва да се приеме, че по ос­нов­ния спорен и релевантен по де­лото въпрос – преценката относно реално пла­те­ната или подлежащата на пла­ща­не цена на внесените стоки, ответникът при доказателствена тежест за същия, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, не ангажира доказателства, които по категоричен и безпротиворечив начин да установят факта, че договоре­на­та и подлежаща на плащане цена по разглежданата доставка се различава от декларираната такава от вносителя.

17. По делото също така липсват доказателства, както и твърдения за осъщест­вени други плащания от страна на българското дружество към съконтрагента му – тур­ското дружество, освен установеното плащане по фактурата, представена с мит­ническата декларация при вноса. Няма доказателства, нито твърдения за осъ­ще­ствени плащания от българското дружество към турското дружество в размер на 30008 щ.д., нито в от­говора на турската митническа администрация се съдържат данни в тази насока и до­колкото същото представлява официален документ, така представеното писмо, следва да се цени наред с останалите събрани по делото доказателства.

18. Крайният извод е, че липсват доказателства посочената цена в износната деклара­ция, представена от турските власти, да е реално платена или да е подлежаща на плащане цена за стоката.

Казано с други думи, в случая няма ос­нование да се приеме, че декларираната в износната декларация от Република Турция, представена от турската митница, е действителната цена, само защото тази цена е по-висока от декларираната цена на стоката при вноса й в България. По­ради определени икономически, фискални или други причини, декларираната при износа цена на стоката може да бъде умишлено завишена.

19. По тези именно съображения съдът приема, че незаконосъобразно органите на митническата администрация са определили нова митническа стойност на стока “перилен препарат, непригоден за продажба на дребно”, като на „САДАТ“ ООД е определен ДДС за доплащане в размер на 4509,84 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва на основание чл. 232, параграф 1, б. “б” от Регламента. Това налага оспореният административен акт да бъде отменен.

V. За разноските:

20. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът Митница – Пловдив следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направе­ните по делото разноски. Те се констатираха в размер на 550 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1086 от 16.10.2013 год. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0176087 от 08.11.2010 г. е определена нова митническа стойност на стока - “перилен препарат, непригоден за продажба на дребно”, като на “САДАТ” ООД, ЕИК ***, с посочен адрес за кореспонденция, ***, представлявано от Управителя С.К., е определен ДДС за доплащане в размер на 4509,84 лв. на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата, на която е изтекъл срока, определен в уведомлението за вземане под отчет, като същата продължава да тече до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Митница – Пловдив да заплати на “САДАТ” ООД, ЕИК ***, с посочен адрес за кореспонденция, ***, представлявано от Управителя С.К., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

Top of Form