РЕШЕНИЕ № 36

гр. Пловдив, 07.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на осемнадесети декември,  2013 г.  в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Елкина като разгледа докладваното административно дело № 3323 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на “Садат” ООД  - Пловдив  против Решение № 1098/ 17.10.2013 г. на Началник Митница – Пловдив. Сочи  се,  че   решението  е  издадено  в  противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и се моли съда да го отмени по съображения, изложени в жалбата.  В СЗ жалбодателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. Процесуален представител на ответника оспорва жалбата. Заинтересованата страна не се представлява и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а се установява и от събраните в административното производство доказателства, че на 10.11.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0177777/ 10.11.2010 г. на територията на Република България „Садат” ООД е декларирало стоки, представляващи  хартиени носни кърпички, марка “Танго” с нето тегло 11011 кг. и код по ТАРИК 4818201000. Декларираната  обща фактурна стойност е 4590 евро, с държава на изпращане и произход Турция, а режима -  “допускане за свободно обръщение с крайно потребление”.  Към ЕАД е приложена фактура № 109219/ 05.11.2010 г. на същата стойност.  Изпращач на стоките е  KOZMO KIMYA SANAYI VE DIS TIC. LTD. STI., гр.Истанбул, Турция. По информация на турската митническа администрация за оформяне на износа на тези стоки са представени фактура и  ЕАД, според които  общата фактурна стойност на стоките е 21 335 щатски долара.  Представено е по делото и писмено доказателство,  удостоверяващо че продавачът е получил в брой пълната стойност на процесната фактура в размер на 4 590 евро, т.е. колкото е сумата в ЕАД и фактурата, представена пред българската митническа администрация. 

Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Видно от мотивите на решението документите са били изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската администрация, и в тази връзка е изискана информация от “Садат” ООД и турската митническа администрация. След съпоставяне на документите, представени от “Садат” ООД и турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 29 и чл. 32, § 1, б. „д” от МКО, като е приел, че договорната стойност е в размер на 21 335 щатски долара (според износната ЕАД и фактурата във варианта, приложен към тази декларация, които са представени пред турската митница), и е определил нова митническа стойност, като е определено “Садат” ООД да доплати сумата, посочена в решението.  Настоящия състав на съда намира, че износната ЕАД и във варианта, приложен към тази декларация, които се представени пред турската митница не са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, както и да бъдат начислени допълнително транспортни разходи.   Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно – платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. Събраните по делото доказателства са достатъчни за установяване, че декларираната от “Садат” ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена.  Фактурата във варианта, приложен към износната декларация, действително съдържа по-висока стойност, но тя също представлява частен документ. Писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа. Следователно не може да се приеме, че са оборени представените от “Садат” ООД писмени доказателства – частни документи, които установяват друга по-ниска стойност за договорена и заплатена цена. Поради това следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната.  Липсва основание и за начисляване на транспортни разходи, тъй като фактурата, издадена от износителя, доказателствата за плащане на фактурираната стойност, посочена и във вносната ЕАД,  и договорът между двете дружества, конкретизиращ цената на внасяните стоки, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД  митническа стойност е установената за плащане и реално пратената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив".  Съдът намира, че именно върху ответника пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя,  нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред документите, установяващи по-ниската цена.  В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към жалбата са представени допълнително и извлечения от счетоводството на дружеството, а именно от сметка 302 "Материали", дневник за покупки и справка декларация по ЗДДС, оборотна ведомост на сметка 404  и др., които също не са оспорени и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса и жалбата до АС-Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация, което не е направено и в настоящия случай, както и е длъжен, когато съмненията му продължават да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице, а тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Допуснато е несъществено нарушение на процедурата, посочена и в чл. 102 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ), което самостоятелно не е основание за отмяна на решението на началника на Митница Пловдив, но е довело до необоснованост на изводите на митническия орган, че е налице основание за промяна на декларираната митническа стойност. По изложените съображения съдът намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена, както и незаконосъобразно са начислени допълнително транспортни разходи, поради което следва да бъде отменено незаконосъобразното решение на началника на Митница Пловдив.  При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена Митница Пловдив да заплати на “Садат” ООД  - Пловдив  разноски в размер на 650 лв. – 50 лв. ДТ и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1098/ 17.10.2013 г. на Началник Митница – Пловдив.

ОСЪЖДА  Митница Пловдив да заплати на “Садат” ООД  - Пловдив  разноски в размер на 650 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                              

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: