Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 231

 

Град Пловдив, 22.01.2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 3326 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

         “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: град П., бул.***, представлявано от управител С. К., обжалва Решение №1101 от 17.10.2013г. на Началника на Митница Пловдив, с което дружеството-жалбоподател е задължено да доплати по Единен административен документ (ЕАД) с №10BG003000H0170120 от 29.10.2010г. сумата от общо 1459,27 лева, представляваща данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание – “Садат”ООД чрез адв.М. поддържа оспорването, представя писмени бележки, претендира разноски.

Ответникът- началник на Митница Пловдив, представляван от юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваната страна - Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Процесното решение (л.39-42) е изпратено до дружеството жалбоподател като приложение към писмо с Рег.Индекс№4400-0831 от 18.10.2013г. (л.38) и няма спор между страните, че решението е надлежно връчено, а оспорването срещу него е направено в законоустановения срок. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 29.10.2010г. с ЕАД №№10BG003000H0170120 на територията на страната са поставени под режим “допускане за свободно обращение с крайно потребление” стоки, представляващи:

1) препарат против насекоми марка “Килтокс”, предназначен за продажба на дребно – аерозол с нето тегло 2760 кг., с тарифен код по ТАРИК 3808919090 и митническа стойност от 3403,14 лв.;

2) освежител за въздух марка “Танго”, с тарифен код 3307490000, тегло от 1920кг. и митническа стойност от 3285,79лв. Декларираната обща фактурна стойност за двете стоки е 3420 евро. Като условие на доставката е посочено СРТ- Пловдив, а за придобиване на посочените стоки е представена фактура/invoice с № 109208 от 27.10.2010 г. (л.52) на обща стойност 3420 евро. и левова равностойност от 6688,93 лева, при фиксиран курс от 1,95583 лев/евро, съответно за стока 1)- 3403,14 лв. и за стока 2)- 3285,79 лв. Изпращач на стоките е “ KOZMO KIMYA SANAYI VEDIS. Tic.Ltd.Sti”, град Истанбул, Турция.

Въз основа на посочената фактура и съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент №2913/92г.), е декларирана митническа стойност на осъществения внос от 6688,93 лв.

На основание чл.178, §4, трето тире и чл.181а от Регламент №2454/93г. /Правилник за прилагане на Митническия кодекс/ (ППМК), с писмо до дружеството “Садат”ООД изх.№/Рег.№2600-5420 от 04.11.2010г. е изискано представянето на допълнителни документи във връзка с декларираната митническа стойност на сапуните.

Според съдържащото се в преписката заверено копие на заявление от управителя на “Садат” ООД (л.107), като приложение към същото са представени- копие от търговски договор от 04.01.2010г./с превод/ (л.112 и л.113)  копие на фактура с №7100000052 от 29.10.2010г. и фактура №7000000238 от 30.10.2010 г (л. 110 и 111) за реализация на продажба на готова продукция на първо търговско ниво; копие на invoice/фактура с № 109208 от 27.10.2010г.; копие на вносна бележка за внесен депозит с №25321 от 10.11.2010г. (л.109).

По отношение на процесната ЕАД цялата преписка е изпратена до Агенция “Митници” за последваща проверка на търговски документи по линията на международното митническо сътрудничество, съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (СПОГОДБАТА), обнародвана, ДВ, бр. 87 от 29.07.1998г., в сила от 10.06.1998г.

В отговор на направеното запитване, в хода на административното производство, в Митница Пловдив са били получени от турската митническа администрация,  ЕАД с №103341300ЕХ518629 от  27.10.2010г. (л.60), в която е цитирана фактура  № 109208/27.10.2010г. /л.90/, с условие на доставката FOB  Истанбул и цена стоката 9516 щатски долара.

 

С писмо Рег. Индекс 4400-0031 от 24.09.2013г. (л. 95) жалбоподателят е уведомен, че ще се пристъпи към издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на декларирания внос от 01.12.2010г.

Извършена е съпоставка между документите, представени при вноса на стоките от страна на дружеството жалбоподател, и документите, получени служебно от турската митническа администрация, представени пред митническите органи на Турция при износа на стоките, при което се констатира, че вносната цена на стоките е в размер от общо 3420 евро, докато износната цена на същите е 9516 $ (щатски долари); условието на доставката по вносната декларация е СРТ- Пловдив, а условието на доставката по износната декларация е FOB- Истанбул.

При това положение, ответникът приема, че цената на внесените стоки представлява фактурната стойност на 9516 $ по курса на щатския долар за митнически цели към датата на регистриране на процесния ЕАД /29.10.2010/ или общо 13432,21 лева. Освен това, към цената на придобиване на стоката, определена по реда на чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., са прибавени и транспортните разходи по вноса, определени по реда на чл.164 от Регламент №2454/93г., в размер от 553,08 лева, при липсата на доказателства за начина, по който са определени транспортните разходи.

В резултат е определена действителната митническа стойност на осъществения внос или 13985,29 лева (13432, 21 лв. + 553,08 лв.). На база определената действителна митническа стойност се определя размер на дължимия ДДС, съгласно чл.55, ал.1, т.2 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за довнасяне - 1459,27 лева.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Началникът на Митница Пловдив, изпълняващ длъжността по силата на Заповед №3789 от 07.08.2013г. на директора на Агенция “Митници” (лист 119), е “митнически орган” по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ, в чиито правомощия е издаването на процесното решение, предвид разпоредбата на чл.30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ), според която норма, когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Съответно, оспореният акт е издаден от компетентен орган. 

Според чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., респективно чл.35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно– платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. Според чл.30, §1 от Регламент №2913/92г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. А според чл.32, §1, б.”д” от Регламент №2913/92г., при определяне на митническата стойност съгласно член 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят транспортните и застрахователните разходи за внасяните стоки.

По делото обаче, не са ангажирани доказателства, че митническата стойност е определена от митническите органи съгласно чл.30 от Регламент №2913/92г., респективно чл.36 и следващите от ЗМ. В приетата по делото административна преписка липсват доказателства, въз основа на които от страна на митническите органи е прието, че декларираната митническа стойност от страна на жалбоподателя е занижена или пък че цената на сходни стоки е по-висока. Посоченото обстоятелство единствено се твърди в процесното решение, като на практика определянето на нова митническа стойност на осъществения внос е направено не на базата на цени на идентични или сходни стоки, а на база различна цена на същата стока.

         Нещо повече, според представените към жалбата извлечение от дневника за покупките на дружеството жалбоподател за месец ноември на 2010г. (л.28), доставката е отразена като такава с право на приспадане на данъчен кредит по чл.69, ал.1 от ЗДДС и с данъчна основа от 6688,93 лв., равняваща се на левовата равностойност на осъществения внос /3420 евра/;

         Внесените стоки надлежно са осчетоводени по cметка “3041-стоки на склад” към 31.12.2010г., според извлечения от същата /л.33/, както и по cметка “404- доставчици” за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. (л.32).

         Освен това, по делото е приета декларация (л.130/132) от страна на турския износител, че по фактура/invoice с №109208 от 27.10.2010г. е платена сумата от 3420 евро.

Следователно, няма основание да не бъде определена митническата стойност на внесената с процесния ЕАД стока по реда на чл.29 от Регламент №2913/92г., тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства пред митническите органи.

Разбира се, според чл.16, т.1 от СПОГОДБАТА, митническата администрация, на която по силата на тази спогодба са предоставени информацията и документите, може в съответствие с нейните цели и обхват да ги използва като доказателство при административните и съдебните процедури и предявяването на обвинения, но посочената разпоредба не придава обвързваща доказателствена сила на получената в рамките на една такава процедура информация.

Съответно, различните стойности на цената на процесната стока, според получената от турската митническа администрация износна декларация  и декларираната цена в оспорения ЕАД, не могат да обосноват категоричен извод, че действително платената цена за внесените сапуни е посочената в документа, получен от турската митническа администрация.

Ето защо, оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно и такива следва да му се присъдят до размера, в който са направени. За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, към чиято структура организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения административен акт, каквото се явява Агенция “Митници”.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Решение №1101 от 17.10.2013г. на Началника на Митница Пловдив, с което “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: град П., бул.***, е задължено да доплати по Единен административен документ (ЕАД) с №10BG003000H0170120 от 29.10.2010г. сумата от общо 1459,27 лева, представляваща данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА Агенция “Митници” да заплати на “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: град П., бул.****,  сумата от 550,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: