Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 71

 

гр. Пловдив, 10 януари 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осми януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.Караиванова, като разгледа административно дело №3328 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

            “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от адвокат П.М.- пълномощник, обжалва Решение №1103 от 17.10.2013г. на началника на Митница Пловдив, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати по единен административен документ (ЕАД) с №10BG003000H0190108 от 01.12.2010г. сумата от общо 3 565,01 лева, представляваща данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със законната лихва върху тази сума.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- началник на Митница Пловдив, представляван от юрисконсулт З.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваното лице- Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Процесното решение (листи 8-11, 55-58) е изпратено до дружеството жалбоподател като приложение към писмо с Рег.Индекс№4400-0831 от 18.10.2013г. (лист 7, 53) и получено съответно на 21.10.2013г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне /обратна разписка/ (лист 54). От своя страна, жалбата (листи 2-6) постъпва в съда на 29.10.2013г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 01.12.2010г. с ЕАД №10BG003000H0190108 (листи59-61) на територията на страната са поставени под режим “допускане за свободно обращение с крайно потребление” стоки, представляващи: 1) тоалетни сапуни с марките “Далан”, “Синди” и “Рокси”, с тарифен код по ТАРИК 3401110000, общо нетно тегло от 15 141 кг. и митническа стойност от 7 367,91 евра; 2) сапун за пране с марка “Далан”, с тарифен код 3401190000, нетно тегло от 6 000 кг. и митническа стойност от 2 721,60 евра. Като условие на доставката е посочено СРТ- Пловдив, а за придобиване на посочените стоки е представена фактура/invoice с №975001 (лист 62, 139/137-138) на обща стойност 10 089,51 евра. и левова равностойност от 19 733,37 лева, при фиксиран курс от 1,95583 лев/евро, съответно за стока 1)- 14 410,38 лв. и за стока 2)- 5 322,99 лв. Изпращач на стоките е “DALAN KIMYA ENDǛSTRI A.Ş.”, Измир, Турция. Въз основа на посочената фактура и съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент №2913/92г.), е декларирана митническа стойност на осъществения внос от 19 733,37 лв.

Въз основа на посочената фактура и съгласно чл.29, §1 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент №2913/92г.), е декларирана митническа стойност на осъществения внос от 17 667,95 лева. На основание чл.178, §4, трето тире и чл.181а от Регламент №2454/93г. /Правилник за прилагане на Митническия кодекс/ (ППМК), с писмо Изх.№/Рег.№2600-5971 от 02.12.2010г. (лист 20, 107) е изискано представянето на допълнителни документи във връзка с декларираната митническа стойност на сапуните. Според съдържащото се в преписката заверено копие на заявление от управителя на “Садат” ООД (лист 98), като приложение към същото са представени- копие от търговски договор от 05.01.2010г. (лист 26, 101) и негов превод (лист 25, 100), копие от анекс към договора от 05.10.2010г. (лист 28, 103) и негов превод (лист 27, 102); копие на фактура с №7000000324 от 22.12.2010г. (лист 104) и на фактура с №7000000325 от 22.12.2010г. (лист 105) за последваща реализация на част от внесените сапуни, копие на invoice/фактура с №975001 от 25.11.2010г.; копие на вносна бележка за внесен депозит с №75952 от 06.12.2010г. (лист 15, 68, 69); както и копие на вносна бележка с №27814 от 07.10.2010г. (лист 16, 66, 67). Като приложение към писмо с Изх.№4400-0007 от 28.02.2011г. (листи 91-97) цялата преписка е изпратена до Агенция “Митници” за последваща проверка на търговски документи по линията на международното митническо сътрудничество, съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност (СПОГОДБАТА), обнародвана, ДВ, бр. 87 от 29.07.1998г., в сила от 10.06.1998г. В отговор, като приложение към писмо с Рег. Индекс 4420/590 от 13.09.2013г (лист 84), в Митница Пловдив са получени писмо от турската митническа администрация (лист 86/85, 127/126), фактура с №975001 от 25.11.2010г. и ЕАД с №10350300ЕХ192965 от 26.11.2010г. (листи 87, 154/152-153), които са представени пред турските митнически органи при износа на стоката. С писмо Рег. Индекс 4400-0031 от 24.09.2013г. (лист 82) жалбоподателят е уведомен, че ще се пристъпи към издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на декларирания внос от 01.12.2010г.

Извършена е съпоставка между документите, представени при вноса на стоките от страна на дружеството жалбоподател, и документите, получени служебно от турската митническа администрация, представени пред митническите органи на Турция при износа на стоките, при което се констатира, че вносната цена на сапуните е в размер от общо 10 089,51 евра, докато износната цена на същите е 24 647,41 $ (щатски долари); условието на доставката по вносната декларация е СРТ- Пловдив, а условието на доставката по износната декларация е ХХХ- Измир.

При това положение, ответникът приема, че цената на внесените сапуни представлява фактурната стойност на 24 647,41 $ по курса на щатския долар за митнически цели към датата на регистриране на процесния ЕАД /01.12.2010/ или общо 35 758,46 лева (24 647,41 $ х 1,45080). Освен това, към цената на придобиване на стоката, определена по реда на чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., са прибавени и транспортните разходи по вноса, определени по реда на чл.164 от Регламент №2454/93г., в размер от 1 800,00 лева, при липсата на доказателства за начина, по който са определени транспортните разходи. В резултат е определена действителната митническа стойност на осъществения внос или 37 558,46 лева (35 758,46 лв. + 1 800,00 лв.). На база определената действителна митническа стойност се определя размер на дължимия ДДС, съгласно чл.55, ал.1, т.2 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), или 7 511,69 лева. При положение, че дружеството жалбоподател е декларирало сумата от 3 946,67 лв. дължим ДДС, ответникът определя за довнасяне сумата от 3 565,02 лв., представляваща разликата между действително дължимия ДДС и декларирания (7 511,69 лв. – 3 946,67 лв.), след което е издадено процесното решение.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, началникът на Митница Пловдив, изпълняващ длъжността по силата на Заповед №3789 от 07.08.2013г. на директора на Агенция “Митници” (лист 119), е “митнически орган” по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ, в чиито правомощия е издаването на процесното решение, предвид разпоредбата на чл.30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ), според която норма, когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Съответно, оспореният акт е издаден от компетентен орган.  

На следващо място, според чл.29, §1 от Регламент №2913/92г., респективно чл.35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно– платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви “а”-“г”. Според чл.30, §1 от Регламент №2913/92г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. А според чл.32, §1, б.”д” от Регламент №2913/92г., при определяне на митническата стойност съгласно член 29, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят транспортните и застрахователните разходи за внасяните стоки.

По делото обаче, не са ангажирани доказателства, че митническата стойност е определена от митническите органи съгласно чл.30 от Регламент №2913/92г., респективно чл.36 и следващите от ЗМ. В приетата по делото административна преписка липсват доказателства, въз основа на които от страна на митническите органи е прието, че декларираната митническа стойност от страна на жалбоподателя е занижена или пък че цената на сходни стоки е по-висока. Посоченото обстоятелство единствено се твърди в процесното решение, като на практика определянето на нова митническа стойност на осъществения внос е направено не на базата на цени на идентични или сходни стоки, а на база различна цена на същата стока.

            Нещо повече, според представените към жалбата извлечение от дневника за покупките на дружеството жалбоподател за месец декември на 2010г. (листи 34-35), доставката е отразена като такава с право на приспадане на данъчен кредит по чл.69, ал.1 от ЗДДС и с данъчна основа от 19 733,37 лв., равняваща се на левовата равностойност на осъществения внос /10 089,51 евра/; внесените стоки надлежно са осчетоводени по cметка “3041-стоки на склад” към 31.12.2010г., според извлечения от същата (листи 36-45), както и по cметка “404- доставчици” за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. (листи 30-32, 162-167). Освен това, по делото е приета декларация (лист 168/169) от страна на турския износител, че по фактура/invoice с №975001 от 25.11.2010г. е платена сумата от 10 098,27 евра.

Следователно, няма основание да не бъде определена митническата стойност на внесената с процесния ЕАД стока по реда на чл.29 от Регламент №2913/92г., тъй като по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платена цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства пред митническите органи.

Разбира се, според чл.16, т.1 от СПОГОДБАТА, митническата администрация, на която по силата на тази спогодба са предоставени информацията и документите, може в съответствие с нейните цели и обхват да ги използва като доказателство при административните и съдебните процедури и предявяването на обвинения, но посочената разпоредба не придава обвързваща доказателствена сила на получената в рамките на една такава процедура информация. Съответно, различните стойности на цената на процесната стока, според получената от турската митническа администрация износна декларация №10350300ЕХ192965 от 26.11.2010г., и декларираната цена в оспорения ЕАД, не могат да обосноват категоричен извод, че действително платената цена за внесените сапуни е посочената в документа, получен от турската митническа администрация.

Ето защо, оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно и такива следва да му се присъдят до размера, в който са направени. За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, към чиято структура организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения административен акт, каквото се явява Агенция “Митници”.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1103 от 17.10.2013г. на началника на Митница Пловдив, с което “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: *****, е задължено да доплати по ЕАД с №10BG003000H0190108 от 01.12.2010г. сумата от общо 3 565,01 лева, представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА Агенция “Митници” да заплати на “Садат” ООД, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 550,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

НБ