РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           129

 

 

гр. Пловдив, 16.01.2014 год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

                                                                               ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

               

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАХНД № 3333 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

              Образувано е по касационна жалба, предявена от ОО”-ДАИ гр. Пловдив против Решение № 212 от 13.08.2013г. на Районен съд Асеновград, постановено по НАХД № 396 по описа на същия съд за 2013г., в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 36-0000367 от 18.04.2013г. на Началник сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ” гр. Пловдив в частта му, с която на А.В.Ч. е наложено административно наказание-глоба в размер на 500лв. за нарушение по чл. 15 §3 второ тире от Регламент 3821/85 вр. чл. 78 ал.1 т.2 от  ЗАвП.

            Образувано е по касационна жалба на А.В.Ч. ***, депозирана чрез адвокат С. против Решение № 212 от 13.08.2013г. на Районен съд Асеновград, постановено по НАХД № 396 по описа на същия съд за 2013г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000367 от 18.04.2013г. на Началник сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ” гр. Пловдив, в частта му за наложена глоба на А.В.Ч. в размер на 500лв., за нарушение на чл. 89 т.11 от Наредба №33 от 03.11.1999г на МТ.

             Касационният жалбоподател- ОО”-ДАИ гр. Пловдив твърди, че решението на първоинстанционния съд в отменителната част е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт в оспорената част.

             Касационният жалбоподател- А.В.Ч. намира решението на първоинстанционния съд в потвърдителната част за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт в оспорената част.

              Ответникът по касационната жалба на ОО”-ДАИ гр. Пловдив- А.В.Ч. намира касационните оплаквания за неоснователни.

              Ответникът по касационната жалба на А.В.Ч.- ОО”-ДАИ гр. Пловдив не изразява становище по касационните оплаквания.

 

      Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че  касационните жалби са неоснователни.

      Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

               Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.В.Ч. срещу  Наказателно постановление № 36-0000367 от 18.04.2013г. на Началник сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ” гр. Пловдив.

              Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 19.03.2013г. около 11.35 часа, на пътя между гр.Асеновград и с. Мулдава, обл.Пловдивска, в района на разклона за мотел „Тракийски стан“, е бил спрян за проверка товарен автомобил „Волво“ с ДК№ Х 56 67 АВ управляван от А.В.Ч.. Проверката била извършена от инспектори от Областен отдел „КД-ДАИ” гр.Пловдив. От представените документи, пътен лист №119757/19.03.2013г. и товарителница №030933, проверяващите установили, че автомобилът е собственост на „Олимпик Ойл“ ЕООД, Димитровград, като с него се извършва обществен превоз на опасен товар UN 1202 /газьол за отопление / от гр. Кърджали за Бачковски манастир. Представеното от водача удостоверение за психологична годност било с изтекъл срок на валидност на 21.11.2011г. От иззетия тахографски лист от 19.03.2013г., проверяващите установили, че водачът не използва правилно превключвателния механизъм на монтирания в автомобила тахограф. Установените нарушения са квалифицир като такива по чл.89, т.11 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ и по чл.15, §3 второ тире от Регламент 3821/85 вр. чл.78, ал.1,т.2 от ЗАвП. Съставен е АУАН, последвало е издаването на НП № 36-0000367 от 18.04.2013г. на Началник сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ” гр. Пловдив.

        Относно нарушението по по чл.89, т.11 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ  АРС е приел, че действително Ч. е извършвал обществен превоз  и не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Подробно е обсъдено обстоятелството, че в представеното от водача удостоверение за психологическа годност, серия А-09 №114381 от 21.08.2008г., на името на А.Ч., не е обозначен крайният срок  на валидност. Прието е, че в случая Ч. попада между лицата, за които се отнася текста на чл.1, ал.1 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност.

         Касационната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.

        Съгласно нормата на чл. 89 т.11 от от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи следните документи: удостоверение за психологическа годност. Безспорно е установено, че при проверката Ч. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Правноирелевантен е фактът, че не е посочен изрично крайният срок в удостоверението за психологическа годност серия А-09 №114381 от 21.08.2008г., тъй като съгласно чл. 8 ал.4 от Наредба № 36 от 15.05.2006г., лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. Ч. към момента на проверката е следвало да представи ново удостоверение за психологическа годност, както правилно е приел първоинстанционния съд. Изводите относно приложението на чл. 93 ал.2 от ЗАвП също се споделят от касационния съд, тъй като представеното невалидно удостоверение за психологическа годност действително се приравнява на липсата на такова.

        Относно нарушението по чл.15, §3 второ тире от Регламент 3821/85 вр. чл.78, ал.1,т.2 от ЗАвП.

          АРС е приел, че е нарушено изискването на чл. 42 т.4 от ЗАНН, тъй като не са описани конкретните действия на водача спрямо превключвателния механизъм на тахографа и не е посочена позицията, в която се е намирал механизмът в момента на спиране на превозното средство.

         Касационният съд намира за нужно да изясни, че следва да бъдат спазвави изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Административнонаказващият орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

     В случая АУАН и НП са издадени от компетентни органи, НП е издадено в срок, но действително описанието на нарушението по чл.15, §3 второ тире от Регламент 3821/85 не е ясно и обстойно, което възпрепятства съдът да установи дали действително е извършено и правилно ли е квалифицирано.

            С оглед на горепосоченото касационната инстанция намира, че  решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

              По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV  състав

 

Р Е Ш И:

             ОСТАВЯ в сила Решение № 212 от 13.08.2013г. на Районен съд Асеновград, постановено по НАХД № 396 по описа на същия съд за 2013г.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.