РЕШЕНИЕ № 208

гр. Пловдив, 20.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на осемнадесети декември,  2013 г.  в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Елкина като разгледа докладваното административно дело № 3337 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

                   Образувано е по жалба на „Фарма МФ – ПП” ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, против Ревизионен акт № 161302119/12.07.2013 г., поправен с ревизионен акт № 1324016/30.07.2013 г., за установените задължения за вменената солидарна отговорност по реда на чл.177, ал.6 от ЗДДС за периода 01.08.2011 г. - 31.08.2011 г. в размер на 98 176,59 лв. ведно с начислените към тях лихви и за отказан данъчен кредит за данъчен период 10/2011г. общо в размер на 5 646 лв. В жалбата се твърди, че РА е  незаконосъобразен, за което са изложени подробни съображения  и се моли съда да го отмени.  В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

                   Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                  Жалбата е подадена в срок и от лице, за което акта е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Неоснователни са направените оплаквания в допълнение към жалбата, постъпило след изтичане на срока за обжалване, че РА бил нищожен, тъй като в ЗВР не била изрично посочена нормата на чл.177 от ЗДДС. Въпросната отговорност, макар и специфична по своя характер, е в обхвата на ЗДДС и представлява установяване на задължения за ДДС, поради което направеното посочване е достатъчно за целите на ревизията. Да се възприеме тезата на жалбодателя означава още в началото на всяка ревизия да се посочва точната точната законова разпоредба, на основание която евентуално ще се носи отговорност едва след края на ревизията, което е нелогично и практически невъзможно. На следващо място реализиране на солидарната отговорност при едновременност на ревизиите на страните по последната доставка не е недопустимо. Касае се за самостоятелни производства и самостоятелна отговорност на всяко от тези дружества, стига разбира се да са налице предпоставките за това и приходната администрация да  успее да докаже, че са налице основанията за такава отговорност. Последното ще бъде разгледано подробно по-надолу в настоящото изложение. Направените други оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон ще бъдат обсъдени при излагане на мотивите в отделните части на решението.

                   І.  По отношение установените задължения за вменената солидарна отговорност по реда на чл.177, ал.6 от ЗДДС за периода 01.08.2011 г. - 31.08.2011 г. в размер на 98 176, 59 лв. ведно с начислените към тях лихви:

                  В първото и единствено по делото заседание на ответника по жалбата е указано, че носи доказателствената тежест по отношение вменените данъчни задължения по чл.177 от ЗДДС. Не са направени никакви доказателствени искания, нито са представени доказателства в тази насока.  Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.6 от ЗДДС “В случаите по ал.1 и ал.2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да се реализира по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.” Не се спори, както и е видно от доказателствата по преписката, че ревизираното дружество се явява именно следващ получател по реда на доставките, поради което за да се реализира отговорността спрямо същото,  е безусловно необходимо да е налице и другото посочено в разпоредбата условие – събирането по отношение предходния пряк получател по доставката да е неуспешно. Неуспешното събиране спрямо прекия получател, като елемент от фактическия състав за насочване на претенцията на администрацията към другите отговарящи получатели, е свързано винаги с доказване от страна на органите по приходите на несъбираемост на задължението от този пряк получател. В тази връзка е необходимо доказването на неуспешно проведено обезпечително, съответно изпълнително производство, чрез прилагане към преписката на съответните актове на публичния изпълнител, както и допълнително може да се приложи анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи изпълнението, съответно обезпечението.  Такива доказателства липсват, а вместо това както ревизиращите, така и решаващия орган са приели, че след като задължението на прекия получател  - “Инвекс трейдинг” АД, по издадения на същия ревизионен акт не е погасено,  както и че след като титулярът на задължението – “Максфарма” ООД не е внесъл задължението в приход на бюджета,  то е налице хипотезата на чл.177, ал.6 спрямо жалбодателя и същият като следващ получател по реда на доставките следва да понесе вменената му солидарна отговорност по реда на чл.177, ал.6 от ЗДДС за периода 01.08.2011 г. - 31.08.2011 г. в размер на 98 176, 59 лв., ведно с начислените лихви. Такава презумпция ЗДДС не съдържа, а поради недоказването в ревизионното, съответно в съдебното производство, че е налице неуспешно проведено обезпечително, съответно изпълнително производство, чрез прилагане към преписката на съответните актове на публичния изпълнител, както и допълнително прилагане на анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи изпълнението, съответно обезпечението, РА е незаконосъобразен в тази му част, поради което следва да бъде отменен само на това основание. Независимо от гореизложеното за пълнота на изложението следва да се отбележи, че приходната администрация не е изложила никакви мотиви относно наличието на знание у жалбодателя, че данъкът няма да бъде внесен. Чл.177 от ЗДДС е категоричен, че знанието следва да бъде доказано от ревизиращия орган, които се отнася както до прекия, така и до последващия получател по доставката, тъй като фактическия състав на отговорността по цитираната разпоредба е еднакъв по отношение на всички участници по веригата. Що се отнася до начислените лихви приходните органи не са отчели, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС установява изключение от общия принцип като въвежда солидарна отговорност за друго лице, различно от доставчика, като разпоредбата очертава границите на отговорността до "дължимия и невнесен данък". Нормата е ясна и недвусмислена, и същата следва да бъде приложена според точния й смисъл /чл. 46 ЗНА/,  като не  подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл разширяване на приложното й поле, вкл. и спрямо лихвите, били те й акцесорно задължение, е абсолютно недопустимо.

                 ІІ. По отношение отказан данъчен кредит за данъчен период 10/2011 г. общо в размер на 5 646 лв., по фактури, издадени от „Максфарма” ООД на „Фарма МФ НР” ЕООД, описани в ревизионния доклад:

Ревизираното лице е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за данъчен период 10/2011 г. с предмет на доставката климатици, аптечно обзавеждане, антена ресивър, фармацевтичен шкаф и други, описани подробно в ревизионния доклад. Активите са заведени в счетоводството на дружеството в сметка 206 – Стопански инвентар. Установено е, че за всички активи е определен 15% годишен процент на амортизация и срок на отписване 09.06.2018 г. В хода на ревизионното производство с протокол № 1306526/ 08.05.2013 г. са присъединени извършени проверки, документирани с Протокол № 1202975/ 22.02.2012 г. за извършено посещение на обект – аптека, находяща се в гр.Пловдив, ул. „Пере Тошев” № 11; и Протокол № 1202988/ 22.02.2012 г. за извършено посещение на обект - аптека, находящ се в гр. Съединение, бул.„Пловдив” № 7.  При посещенията е установено, че обектът в гр.Пловдив, ул. ”Пере Тошев” № 11 е отдаден под наем съгласно договор от 13.04.2010 г. заедно с оборудването от „Максфарма” ООД на „Тримотрейд” ООД за срок от 10 год. т.е. до 2020 г. Аптеката в гр. Съединение е отдадена под наем по договор от 31.03.2010 г. заедно с оборудването от „Максфарма” ЕООД на „Тримотрейд” ООД за срок от 10 год. т.е. до 2020 г. При проверка в информационната система на НАП е установено, че е издадена от „Максфарма” ООД на „Тримотрейд” ООД ф-ра № 1401/ 25.05.2010 г. на стойност 142 275 лв. и ДДС за 28 455 лв., с предмет на доставката услуги - наем, т.е. „Максфарма” ООД е получило дължимата сума за наема на аптеките и оборудването за целия срок на договора до 2020 г.  На ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 506/ 03.01.2013 г., с което е изискано да представи документи и обяснения, от които да е видно че след датата на съставяне на описаните по-горе протоколи е налице промяна в собствеността и предназначението на аптечното оборудване. От  „Фарма МФ–ПП” ЕООД са представени с вх. № 506/ 20.02.2013 г. документи и писмени обяснения, в които е посочено, че част от описаните активи се използват от дружеството за неговата търговска дейност. Представено е копие от разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-178/28.06.2012 г. за обект гр. Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 150. На 27.02.2013 г. ревизиращият екип е извършил посещение на горепосочения обект, документирано с протокол № 1302860/ 27.02.2013 г. При проверката е констатирано, че търговският обект е аптека, същият е на ревизираното лице и в него се намират 1 бр. аптечно обзавеждане – комплект 2, заведено с инвентарен № 9 и 1 бр. аптечно обзавеждане – комплект 3, заведено с инвентарен № 10. Ревизиращият екип е констатирал, че оборудването в търговския обект е закупено от „В 2“ ООД с ф-ра № 1068/03.10.2011г. и е признал правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура за м.10/2011 г. За всички останали закупени през м.10/2011 г. от „Фарма МФ–ПП” ЕООД активи – климатици, аптечно обзавеждане и други ревизиращият екип е установил, че се ползват от „Тримотрейд“ ООД без сключен договор и са извън тези по договорите за наеми. Прието е, че същите няма да бъдат използвани от ревизираното лице за извършване на други облагаеми доставки, поради което на дружеството е отказан данъчен кредит на основание чл.69, ал.1 от ЗДДС общо в размер на 5 646,00 лв. за  м.10/2011г.

В първото и единствено по делото заседание на жалбодателя е указано, че носи доказателствената тежест по отношение отказания данъчен кредит. Не са направени никакви доказателствени искания, нито са представени доказателства в тази насока. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъка за закупените от него стоки, когато същите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.  При положение, че е безспорно установено че закупените от ревизираното лице активи не се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки, тъй като не са представени документи и доказателства, че същите са отдадени под наем от „Фарма МФ–ПП” ЕООД или се използват от него за извършване на облагаеми доставки, а извършените проверки, документирани със съответните  протоколи доказват, че активите се използват от трето лице – „Тримотрейд“ ООД, с което няма сключени договори за отдаване под наем или за прехвърляне на собствеността на активите,  т.е. установено е, че процесното оборудване  е предмет на осъществена облагаема доставка – отдаване под наем за срок от 10 години от неговия предходен собственик  - „Максфарма” ООД, по която ревизираното  лице не е страна, то правилно на основание чл.69, ал.1 от ЗДДС е отказано на „Фарма МФ НР” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за закупени активи общо в размер на 5 646 лв., а при липсата на представени доказателства, чрез които да се оборят констатациите на приходните органи, жалбодателят следва да понесе последиците от недоказването. Поради това в тази му част РА е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли в тази й част.

                 Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт № 161302119/ 12.07.2013 г., поправен с ревизионен акт № 1324016/ 30.07.2013 г., в частта му за установените задължения за вменената солидарна отговорност по реда на чл.177, ал.6 от ЗДДС за периода 01.08.2011 г. - 31.08.2011 г. в размер на 98 176,59 лв., ведно с начислените към тях лихви, а в останалата част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на жалбодателя разноски, чийто компенсиран размер възлиза на 2622, 99 лв. 

                  Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, ІІ състав

 

                               

Р   Е   Ш   И :

 

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161302119/ 12.07.2013 г., поправен с ревизионен акт № 1324016/ 30.07.2013 г., в частта му за установените задължения за вменената солидарна отговорност по реда на чл.177, ал.6 от ЗДДС за периода 01.08.2011 г. - 31.08.2011 г. в размер на 98 176,59 лв., ведно с начислените към тях лихви.

         ОТХВЪРЛЯ  жалбата в останалата й част.

                   ОСЪЖДА  Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Фарма МФ – ПП” ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, разноски в размер на 2622, 99 лв. 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: