РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

 

Град Пловдив, 13 януари 2014 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Р.П. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3339 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

Касационно производство по чл. 63, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив против решение № 231 от 03.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 598 по описа на Асеновградския районен съд за 2013 година, с което е отменено наказателно постановление № 16-1603136 от 26.07.2013 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на „Стели стил – 90” ЕООД, с ЕИК ** , със седалище и адрес на управление: ****  представлявано от С.Р.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за административно нарушение по чл.61, ал.1 КТ.

Според касатора решението е неправилно, неправилни и незаконосъобразни са изводите на съда за наличие на сключен договор при липса на подпис върху бланката на работника. Необосновано съдът се е позовал на регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП, защото при тази регистрация няма изискване за представяне на екземпляр от трудовия договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателно постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да потвърди решението на районния съд, който е изследвал в съвкупност всички доказателства относно липсата на подпис на работника върху трудовия договор.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, идентификацията на юридическото лице – нарушител чрез посочване на кода по БУЛСТАТ е достатъчно ясна, а посочването на адрес, различен от адреса на управление по търговския регистър, не е довело до нарушаване на правата на дружеството и не съставлява съществено процесуално нарушение. Съдът е преценил като неоснователно и възражението за липса на описание на всички факти и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, защото според него както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържа описание на всеки елемент от фактическия състав на вмененото административно нарушение. Според районния съд фактите по делото установяват, че процесният трудов договор е бил надлежно регистриран пред ТД на НАП като валидно сключен въпреки липсата на подпис поради неправомерен отказ от страна на работника, правата на работника са били напълно охранени във връзка с изискването за сключване на договор преди постъпване на работа. Макар и от формална страна да липсва подпис на работника в трудовия договор, налице е действие от страна на работодателя по съставяне, подписване и регистрация на трудов договор към датата и преди постъпването й на работа, което изключва от негова страна деяние по осъществяване на фактическия състав на нарушение по чл.61, ал.1 КТ. С оглед на системното място на чл.61 и чл.63 КТ според първостепенния съд изискването трудовият договор да е подписан от двете страни е достатъчно да е налице в един по-късен етап, след регистрацията на НАП и преди връчването му на работника, поради което в случая е налице нарушение на чл.63, ал.2 КТ, а не на чл.61, ал.1 КТ, както е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Решението е неправилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на извършено административно нарушение по чл.61, ал.1 КТ, които не се споделят от настоящата инстанция.

Касационната инстанция намира, че е без правно значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя обстоятелството по чия вина трудовият договор не е подписан. Липсата на подпис в договора означава липса на съгласие относно съществените елементи на договора – възнаграждение и условия на труд, означава липса на трудов договор. Наличието на регистрация в НАП е без всякакво правно значение за преценката, дали между страните валидно е сключен трудов договор. От значение за тази преценка е единствено наличието на съгласие на работника и работодателя, наличието на две насрещни и взаимно покриващи се волеизявления. Очевидно в случая такова съгласие не е налице, който факт от своя страна безспорно установява извършването на вмененото административно нарушение. Трудовият договор се подчинява на общия режим на договорите и, доколкото законът въвежда изискване за писмена форма, това означава, че наличието на подписи и на двете страни по договора е задължително условие за неговата валидност. Липсата на подпис на коя да е от страните по трудовия договор го прави недействителен, следователно недействителна е и регистрацията в НАП на подобен договор. Ето защо неправилен и необоснован се явява изводът на районния съд, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Затова  и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № решение № 231 от 03.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 598 по описа на Асеновградския районен съд за 2013 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-1603136 от 26.07.2013 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 КТ на „Стели стил – 90” ЕООД, с ЕИК *****  със седалище и адрес на управление: *******  представлявано от С.Р.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за административно нарушение по чл.61, ал.1 КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                  Членове: 1.

 

                                                                                   2.