РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 32

 

гр. Пловдив,  06.01.2014 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3341 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на Д.П.Д., с посочен в същата адрес ***, против Решение № 412/17.10.2013 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 26РД-10-53-2/20.09.2013 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Твърди се в тази насока, че Д. не следва да отговаря с личното си имущество за задължения на ЗС „Кралево”, както и че производството по ДОПК следва да бъде насочено към земеделското сдружение, а не към него като физическо лице.

3. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

4. Процесното постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. С ПНОМ с изх. № 26РД-10-53-2/20.09.2013 г., на основание чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 6 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти собственост на жалбоподателя, подробно описани в процесното постановление, за обезпечаване на задължения установени  с Ревизионен акт № 261302257/21.08.2013 г. в размер на 209 832,45 лв.

Този резултат е обжалван от Д. пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с решението си, е потвърдил така издаденото постановление. За да постанови процесното решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че обжалваното постановление е законосъобразно и отговаря на изискванията на ДОПК – съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 196 от ДОПК и при съществуване на обезпечителна нужда – обезпечава публични задължения установени с РА № 261302257/21.08.2013 г. В случая обжалването постановление е издадено на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 121, ал. 6 от ДОПК като с него е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки с Постановление с изх. № 26РД-10-53/27.02.2013 г. При преглед на приложените към преписката доказателства е установено, че е спазено изискването на чл. 121, ал. 6, пр. 2 от ДОПК, а именно с Определение от 20.06.2013 г. по адм.д. № 204/2013 г. на Хасковски административен съд е определен срок до 14.10.2013 г. за продължаване на наложените мерки, като в рамките на така посочения от съда срок е издадено настоящото постановление, с което са наложени мерки от същия вид и върху същото имущество. Посочено е още, че налагането на обезпечителни мерки, е самостоятелно производство, което е независимо от ревизионното. В този смисъл извън правомощията на публичния изпълнител е да извърши проверка и контрол върху извършените действия в хода на ревизията, в това число дали правилно и законосъобразно ревизионното производство е образувано срещу жалбоподателя в качеството му на физическо лице.

При тези фактически и правни доводи Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е издал оспореното в настоящото производство Решение № 412/17.10.2013 г.

ІV. За правото :

6. В случая, административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт.

7. Според чл. 121, ал. 6 ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество в едномесечен срок от издаването на РА, когато актът е издаден в 4-месечния срок или в срока, определен от съда по реда на ал. 5, какъвто е настоящия случай. С посочения по-горе Ревизионен акт № 261302257/21.08.2013 г. издаден на жалбоподателя, са установени публично задължения в размер на 209 832,45 лв. По делото няма данни за погасяване (цялостно или частично) на тези задължения от страна на Д., нито за обезпечаване на същите по друг начин, което евентуално би могло да създаде несъответствие между наложените обезпечителни мерки и справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване на длъжника.

8. Едновременно с това следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, посочваща изчерпателно случаите, в които съдът отменя наложените обезпечителни мерки, а именно, когато длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително основание.

В случая от длъжника не е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като в същото време е налице валидно изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК – цитираният РА, независимо от обстоятелството, че същият е обжалван по съдебен ред.

9. Само за пълнота следва да се добави, че наведените в жалбата доводи са неотносими към предмета на настоящия административноправен спор. Същите имат отношение към законосъобразност на Ревизионен акт № 261302257/21.08.2013 г., поради което няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

10. При това положение, ще следва да се приеме, че оспореният в настоящото производство резултат, е постановен от компетентния за това административен орган в съответствие с материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Изложеното до тук обуславя извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлен.

11. Предвид изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ТД на НАП гр. Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 50 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197 от  ДОПК, Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д.,***, против Решение № 412/17.10.2013 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 26РД-10-53-2/20.09.2013 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково.

ОСЪЖДА Д.П.Д.,***, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: