РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 85

 

гр.Пловдив,  15. януари. 2015 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 15.12.2014г. в състав :

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело3344 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба наАГРОЕНЕРДЖИ-СА“ООД,ЕИК *********, гр.Свиленград, кв.“Изгрев“,бл.2, ап.34, представлявано от управителя Н.В., чрез процесуалния представител адвокат Т.В., против РА № 261300816/10.07.2013г., издаден от Б.Ч.-гл.инспектор, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 28 867,59лв. за данъчен период м.април 2011г., в размер на 22 057,86лв. за данъчен период м.август.2011г. и по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 32 968,35лв. за данъчен период м.декември 2011г.,както и е установено задължение за корпоративен данък за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 24 143,64лв.,също по особения ред за провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК, ведно с прилежащите лихви за просрочие на всяка една от главниците.

  Жалбоподателят моли да се отмени оспореният административен акт изцяло. Навежда доводи за необоснованост на констатациите на приходната администрация и за нарушение на материалния и  процесуалния закон. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган-директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив, който с решение № 1028/02.10.2013г. го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Контролираният Ревизионен акт е издаден след проведено ревизионно производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия 1205395/09.11.2012г., изменена впоследствие посредством ЗВР № 1300816/18.02.2013г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив ,т.2-на органа, издал ЗВР са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № 1300816/30.04.2013г. от съответно определения със ЗВР екип ревизори.

В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган, овластен със ЗОКО № К 1300816/07.05.2013г., в съответствие с § 35 от ПЗР към ЗИД на ДОПК/ДВ бр.82/2012г./ е издал процесния Ревизионен акт, редовно връчен на 16.07.2013г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

1.С обжалвания РА за данъчните периоди по ЗДДС месец април.2011г. и месец август.2011г. е начислен от органите по приходите ДДС в размер съответно на 28 867,59лв. и в размер на 22 057,86лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

При извършване на ревизията органите по приходите са установили от фактическа страна, че е било извършено от жалбоподателя бракуване на отглеждани културислънчоглед" и „артишок“ със себестойност на брака, отразена счетоводно 147 430,30лв. за артишока и 110 289,31лв. за слънчогледа.

Констатирано е съставянето на Протокол № 01/28.04.2011г. за установяване състоянието на артишок,отглеждан в с.Сбор,обл.Пазарджик и Заповед № 01/30.04.2011г. за отписване от партидата артишока разходи, кактои на Протокол № 02/29.08.2011г. за установяване състоянието на културата слънчоглед, отглеждан  в с.Баня,обл.Панагюрище и Заповед № 02/30.08.2011г. за отписване от партидата на слънчоглед разходи.

От страна на жалбоподателя са дадени обяснения, че загубата на културите артишок и слънчоглед е в резултат на неблагоприятни климатични условия-обилни снеговалежи, дъждове, гъбична болест, продължитени високи температури и суша.

Включително и в производството пред съда се поддържа наличието на непреодолима сила, обстоятелство по чл.80,ал.2т.1 от ЗДДС, като основание да не се следва корекция на ползван данъчен кредит. Същото твърдение се поддържа и с оглед приложението на чл.28,ал.2 от ЗКПО в частта на установените допълнително задължения за корпоративен данък.

Органите по приходите са приели, че не е доказано причините за брака да се дължат на непреодолима сила, поради което са начислили данък в размер на приспаднатият данък за доставките за покупка на материали и за външни услуги във връзка с бракуваните слънчоглед и артишок.

Изводите на приходната администрация са правилни.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на чл. 79 от ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката- декларация за този данъчен период.

Съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 3 не се извършват в случаите на т. 1- унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове и на т. 2 - унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.

Жалбоподателят се позовава на обстоятелства, попадащи в хипотезата на т. 1 на ал. 2 от чл. 80 от ЗДДС, а именно брак, причинен от непреодолима сила.

Непреодолима сила тук е използвана в гражданско-правния смисъл на vis major  и следва да се възприема, като наличието, настъпването на такова събитие, което е непредвидимо и неизбежно и се намира в причинна връзка с увреждането на стоката-в случая отглежданата култура,а от тук и с бракуването й. Непредвидимостта означава да липсват обективни данни,от които да може да се направи извод за евентуалното развитие на определеното увреждащо обстоятелство. Неизбежността означава практическа невъзможност за преодоляване на това обстоятелство. Тоест, за да е налице непреодолима сила е необходимо нежеланият, неблагоприятен резултат да е настъпил от събитие, което е извън човешките възможности да бъде преодоляно.

Нищо подобно не се установява в случая.

В хода на ревизията е получен отговор от НИМХ с № 2653/06.08.2012г., според който е представена справка за месечните суми на валежите и средната месечна температура на въздуха за периода м.август 2010г.-м.юни 2011г. за с.Сбор и за периода април-септември 2011г. за с.Баня.

Тази справка е използвана от вещото лице В. при изготвяне на заключение по допуснатата по делото съдебна агрономическа експертиза. Видно от последното, което като компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът кредитира, за процесните периоди не се наблюдава настъпването на извънредни неблагоприятни климатични условия. Напротив, категоричният извод на вещото лице е, че агрометеорологичните условия през 2011г. са били благоприятни за растежа и развитието на слънчогледа и на артишока. Тоест, твърденията на жалбоподателя за обилни дъждове, снеговалежи, суша, извънредни по своя характер така, че да не могат да се преодолеят с допълнителни агротехнически мероприятия настъпилите болести по културите, остават недоказани.

Доколкото твърдението за непреодолима сила е на жалбоподателя и негова е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство,от което черпи изгодни за себе си правни последици, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то, след като това не е сторено, съдът приема, че не са налице обстоятелства, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС.

Поради това правилно органите по приходите са начислили данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на ползвания данъчен кредит.

2. Друга констатация в контролирания РА по ЗДДС е направена по реда на чл.122 от ДОПК. Прието е, че са налице обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК- данни за укрити приходи, тъй като ревизираното дружество за 2011г. е отчело добиви от отглежданите от него култури пшеница и ечемик по-ниски от добивите за същите култури в региона. Констатирано е, на база на данни на Министерство на земеделието и храните за 2011г.,че разликата между статистически данни и отчетен добив е твърде голяма – два пъти и половина за пшеницата и около 13 пъти за ечемика и, на основание на това е прието наличието на достатъчно данни за укрити приходи.

От допуснатата по делото съдебно-агрономическа експертиза се установяват малко по-различни размери на добивите за 2011г.,като вещото лице е изготвило заключението си на база на данни от ОД“Земеделие“,гр.Пазарджик. Доколкото използваните от експерта данни не са налични по делото като доказателства, то следва да се приеме за по-достоверна информацията, използвана от приходната администрация. Независимо от това,дори и на база на експертното заключение е видно,че отчетените от ревизираното лице добиви са доста по-ниски от средните за района. Така, за културата пшеница средните добиви за община Панагюрище, където се намират част от обработваемите от ревизираното лице площи в с.Баня са 178 кг/дка, а за община Пазарджик, където се намира с.Сбор, са 326 кг./дка. Според установените по делото данни отчетените от „Агроенерджи-СА“ООД добиви средно за същия период са 108кг/дка.

Голяма е разликата с добива на ечемик, включително и според експертното заключение, при което определеният среден добив по обобщени данни е по-малък от този, възприет от приходната администрация. Така, според експертизата отчетеният от ревизираното лице среден добив е 4кг/дка при среден за община Пазарджик, където се намира с.Сбор, 155/кг/дка.

Това разминаване е дало основание на приходната администрация за започване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Аргумент за наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК е и неоспорената от ревизираното лице констатация, че за 2011г. дружеството е отчело приходи от произведена продукция по с/ка 701 Приходи от продукция само в размер на 49 899,30лв., а са отчетени разходи за производство по култури общо в размер на 395 003,39лв. В  ГДД  и в  счетоводството на ревизираното лице са  отчетени много ниски доходи от  производство на растителна продукция поради отчетените  много ниски добиви от отглежданите културипшеница и ечемик. Същевременно, брутните приходи/доходи (оборота) – за ревизирания период ревизираното лице е отчитало: приходи от продажби на продукция, отчитани по кредита на счетоводна с-ка 701 Приходи от продажба на продукция - 49 899,30лв ; приходи от лихви-24,79лв.- отчитани по кредита на счетоводна сметка 721 Приходи от лихви; приходи от продажба на услуги, отчитани по с/ка 703- 35 014,56 , други приходи , отчитани по с/ка 709- 19 124,16лв., приходи от получено финансиране от ДФ”Земеделие”, отчитано по кредита на счетоводна сметка 705 Приходи от финансирания- 153 247,99. В ОПР е отразено и увеличение на запасите от продукция и незавършено производство с 188 466,60.

Констатирано е и разминаване между представените обяснения за площта на обработваемите земи по култури и декларираните дка обработваема земя пред ДФ”Земеделие”.  Установено е разминаване в обработваемата земя декларирана в ревизионното производство и  декларираната земя пред Областта ДирекцияЗемеделие”.

Тези обстоятелства съвкупно са дали основание за приходната администрация да проведе ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Изводите са обосновани, доколкото става въпрос за доста съществено разминаване на количествата реализирана продукция със статистическия среден добив за същия период, което разминаване ревизираното лице по никакъв начин не е обяснило.   

Допълнителен аргумент за горното е и констатацията в ССЕ по делото, според която вещото лице М. намира,че съпоставянето на размера на брутните приходи,отчетени,по данни от счетоводството на ревизираното лице, през 2011г., с осчетоводените разходи, обработваните площи и заявените субсидии пред ДФ“Земеделие“ е основание за търсене на съпоставимост на направените  разходи с реализираните приходи.

Изпратено е Уведомление с Изх. № 3466/22.03.2013 г. на основание чл.124. ал.1 от ДОПК.

Декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК за 2011г. е представена с документи Вх.№ 3655#1/08.04.2013г.,като ревизираното лице не е изразило становище във връзка с връченото  уведомление по чл.124 от ДОПК. Впрочем, конкретни възражения относно наличието на данни за укрити приходи не се изразява и пред съда. Възраженията се свеждат до начина на формиране на данъчната основа,но не и до предпоставките на чл.122,ал.1 от ДОПК.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращият екип е направил анализ на всички  относими към лицето обстоятелства по т.1, т.2, т.3, т.4, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, ,т.12, т.15 и т.16 на чл.122,ал.2 от ДОПК.

Въз основа на това е определена данъчна основа за облагане с ДДС като са коригирани доходите от пшеница и ечемик до размера на средните добиви от тези култури за региона, от който размер е приспадната установената наличност към 31.12.2011г. при инвентаризация, съобразен е отчетеният приход от продажба на продукция и са определени нови количества реализирана продукция от пшеница и ечемик,остойностени по средни продажни цени за страната за съответната култура.

От заключението на вещото лице М. по допуснатата по делото ССЕ се установи,че подходът на приходната администрация е правилен и сравнително точен,като констатациите във връзка с взетата предвид инвентаризация отговарят на счетоводните записвания. Според вещото лице извършената инвентаризация на материални запаси към 31.12.2011г. правилно е приета от ревизиращите като база за установени количества произведена продукция към същия момент. Установява се съответно заприходяване с необходимите първични документи.

Действително, според експерта има известни неточности в използваните от ревизиращия екип методи, но с оглед разпоредбата на чл.124,ал.2 от ДОПК в доказателствена тежест на жалбоподателя беше представянето на доказателства,с които да се опровергаят изводите на администрацията така,че да се определи друг размер на данъчната основа. Не са използвани данни за доходите и приходите на други конкретни производители на територията на съответните общини, но данни за това не са представени от страната на жалбоподателя. Затова и няма основание да се приеме нещо различно от възприетото в ревизионния доклад по т.12 на чл.122,ал.2 от ДОПК.

С оглед на изложеното, съдът намира,че и в тази част изводите на ответната страна са обосновани.

3. Относно констатациите по ЗКПО.

В случая, тези констатации се явяват в известен смисъл акцесорни на предходните. Видно е, че за определяне на задължения за заплащане на корпоративен данък е коригиран размера на получените добиви от пшеница и ечемик до размера на средните добиви от тези култури за региона, приспадната е установената наличност при инвентаризацията към 31.12.2011 г. и са определени новите количества реализирана продукция от пшеница и ечемик за периода, остойностени по средни продажни цени за страната за IV-то тримесечие на 2011 г., за съответната култура. Респ., за тези количества продукция от пшеница и ечемик са изчислени и съответстващите им разходи за производство, въз основа на средната себестойност за тон за съответната култура. Установеният от ревизиращия екип нов коригиран приход и съответстващ разход е отразен надлежно в таблици.

След отчитането на всички факти и обстоятелства, специфични за дейността, са изчислени общо приходи, общо разходи, счетоводна загуба (- 79 729.20 лв.), въз основа на декларираните от дружеството увеличения и намаления на СФР по ГДД. Отчетено е  увеличение а финансовия резултат по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, със сумата от 257 719.61 лв., които представляват стойността на отчетените счетоводни разходи за брак за култури артишок и слънчоглед. Така е формирана данъчна основа в размер на данъчна печалба за 2011 г., в размер на 241 436.40 лв., като са доначислени полагащите се корпоративен данък и лихви, предмет на обжалване.

Следва да се отбележи,че относно констатацията по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО в жалбата не са изложени конкретни доводи и мотиви.

Установи се в хода на съдебното производство,че подходът е правилен. Видно от заключението на ССЕ,прието в съдебно заседание на 15.12.2014г. е,че дори и въз основа на данните от съдебната агрономическа експертиза, корпоративен данък ще се дължи,но в коригиран размер от 23 373,80лв.,вместо установения в РД размер от 24 143,64лв. Минималната разлика се получава от различния размер на възприетия среден добив от съответните култури. Каза се,че констатациите на вещото лице в тази част не са аргументирани и не са подкрепени с надлежни доказателства за това,които е следвало да се представят от жалбоподателя. В този смисъл няма основание да се възприемат.

Констатира се,че при извършване на ревизията са спазени  разпоредбите на чл. 122 и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. Правилно е приложено изключението от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа.

Спазена е нормата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, според която не се  признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на  дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима силаВ ал.3 на същата разпоредба са предвидени хипотезите ,при които не се прилага ал. 2, из между които е случаят на непреодолима сила, на която се позовава жалбоподателя. Изложи се в т.1 на решението, че наличието на такива обстоятелства не е доказано както в хода на ревизията,така и в настоящото производство.

Ето защо следва да се приеме,че фактическите констатации в ревизионния акт не са оборени. 

С оглед на всичко гореизложено и при съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, съдът приема,че в хода на административната процедура не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Оспорения административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Спазена е целта на закона.

За разноските :

С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.5 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, съдът определя разноските в размер на 3797 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването наАГРОЕНЕРДЖИ-СА“ООД, ЕИК *********, гр.Свиленград, кв.“Изгрев“,бл.2, ап.34, представлявано от управителя Н.В. против РА № 261300816/10.07.2013г., издаден от Б.Ч.-гл.инспектор, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 28 867,59лв. за данъчен период м.април 2011г., в размер на 22 057,86лв. за данъчен период м.август.2011г. и по реда на чл.122 от ДОПК в размер на 32 968,35лв. за данъчен период м.декември 2011г.,както и е установено задължение за корпоративен данък за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 24 143,64лв.,също по особения ред за провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК, ведно с прилежащите лихви за просрочие на всяка една от главниците.

 

ОСЪЖДААГРОЕНЕРДЖИ-СА“ООД, ЕИК *********, гр.Свиленград, кв.“Изгрев“,бл.2, ап.34, представлявано от управителя Н.В. да заплати на ДирекцияОбжалване и управление на изпълнениетогр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция сумата от 3797/три хиляди седемстотин деветдесет иседем/ лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                              

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :   /п/

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ