РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е  Ш Е Н И Е

 

№. 87

 

гр. Пловдив, 13.01.2014 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА  

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3351 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от ОД на МВР Пловдив, сектор “Пътна полиция”, чрез упълномощен представител главен юрисконсулт Златина Михова-Пенкова, против Решение № 2400 от 20.09.2013 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ наказателен състав, постановено по н.а.х. дело № 4002 по описа на същия съд за 2013 год., отменящо Електронен фиш серия К № 0521021 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на А.И.А.,***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Касационният жалбоподател счита, че електронният фиш е издаден в съответствие със ЗДвП и при спазване на процедурата по установяване на нарушението.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд да бъде отменено, а електронният фиш съответно потвърден.      

3. Ответникът по касационната жалба – А.И.А., чрез процесуалния си представител адв. Л., счита, че жалбата е неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че  решението е правилно и следва да се остави в сила.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.И.А., срещу Електронен фиш (ЕФ) серия К № 0521021 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 750 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от същия закон.

На 02.12.2012 г., в 12.56 ч. на Републикански път ІІ-86, км. 19+200 в посока гр. Пловдив със стационарна радарна система тип “Мulta Radar SD 580, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак “В26”, е заснето движението на МПС ХОНДА АКОРД, с рег. № *****, със скорост от 157 км/ч при разрешена 60 км/ч, т.е. било налице превишение на скоростта с 97 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител било вписано А.И.А., като име на собственика, на който било регистрирано МПС-то. В обстоятелствената част на фиша било вписано движение от 157 км/ч. при разрешена скорост 60 км./ч., както и превишаване на същата с 97 км/ч.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал № 722, Радар № 00209D32АСЕ1, декларация вх. № Я-7446/01.04.2013 г. по описа на ОД на МВР - Пловдив и известие за доставяне.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил изцяло атакувания пред него електронен фиш. За да постанови този резултат съдът е приел, че електронният фиш не е издаден в съответствие с всички изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На следващо място, съдът е посочил, че в цитираната правна норма в електронния фиш не е предвидено конкретно задължение за водача на пътното превозно средство, чието неизпълнение да осъществява състав на административно нарушение, респ. не предвижда въздържане от определено поведение, чието осъществяване да съставлява административно нарушение. Забраната за водач на пътно превозно средство за движение със скорост над максимално разрешената, без всякакво съмнение е предвидена в друг законов текст – този на ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, като ал. 2 на чл. 21 само въвежда изключение от принципната забрана по основния текст на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. Липсата на препращане обаче към основния текст от закона, в който се съдържа и изпълнителното деяние на административното нарушение, в обжалвания електронен фиш, съставлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставлява основание за неговата отмяна. Тези именно съображения са дали основание на решаващия съд да отмени процесния електронен фиш.

8. Така постановеното решение е правилно.

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения електронен феш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. В случая, както правилно е приел и първостепенния съд, нормата на чл. 21, ал. 2  от ЗДвП не предвижда конкретно правило за поведение за водача на пътно превозно средство – такова е предвидено в основния законов текст на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, към който несъмнено е следвало да бъде извършено препращане при квалификацията на нарушението в процесния ЕФ.

11. Касае за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което като такова накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Посочването на нарушените законови разпоредби е законоустановен реквизит от съдържанието на електронния фиш, регламентирано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което и некоректното посочване на нарушените законови разпоредби, всякога ще съставлява съществен негов порок, накърняващ правото на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, съответно да организира адекватно защитата си.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.     

 

Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2400 от 20.09.2013 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ наказателен състав, постановено по н.а.х. дело № 4002 по описа на същия съд за 2013 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.