Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   158            Година  2014, 16.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

   на 16.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ:  Т. КОМСАЛОВА                                        

                                                   ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря: Т.К. и при присъствието на прокурора: Георги Димитров, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Т. КОМ­СА­ЛО­ВА КНАХД дело номер 3352 по описа за 2013 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив, срещу Решение № 2454/30.09.2013г., постановено по НАХД № 4763/2013г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ХХVІ н.състав, с което е отменен Елек­т­ро­­нен фиш за налагане на гло­ба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К с № 0594422 на ОД на МВР – Пловдив, с който на И.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл.182 ал.2 т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено админи­ст­ративно нака­за­ние “глоба” в размер на 200 лева за извършено административно на­рушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Рай-онния Съд за неправилно, като незаконосъобразно, като от изложените съображе­ния може да се направи извод, че се твърди касационно основание – не­правилно при­ложение на материалния закон, поради което и моли съ­що­то да бъ­де отмене­но, като вместо това се постанови потвърждаване на издадения елек­т­ронен фиш.

Ответникът по тази касационна жалба – И.П., чрез процесуалния си представител адв.Л.. Н. се за оставяне в сила на решението на Ра­й­он­ния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав,след като разгле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, нами­ра за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така наложе-на­­та санкция, състав на Районния Съд–Пловдив, приел че в хода на администра­тив­­но-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на адми­ни­ст­ративно-производствените правила, доколкото описаното в Електронния фиш нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на П., не съответства на конкретно доказаното като осъществено противоп­рав­но поведение от това физическо лице. Изложеното е дало основание да се от­ме­ни актът на процесуално основание.

Настоящия състав споделя изводите, направени от първостепен­ния Съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените прави­ла при изготвянето на Електронния фиш, които съставляват самостоятелно осно­ва­­ние за неговата отмяна по следните допълващи аргументи.

Съгласно приложения по делото електронен фиш на 10.05.2013г. в 21,54 часа на път от републиканската пътна мрежа - II - 86 в участъка на км.19 + 200 в посока гр.Асеновград с МПС - лек автомобил "Хонда Акорд” с рег. № СА 0757 МТ, собственост на И.А.П., е извършено нарушение на разрешената за движение скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип "Multa Radar SD 580", като при разрешена скорост от 60 км./ч., което ограничение е въведено с пътен знак “В 26”, е устано­вено, че МПС се е движило със скорост 101 км./ ч.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като електронния фиш е бил издаден на основание чл.189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП.

Безспорно съобразно, правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП “При на­ру­шение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на конт­ро­лен орган и на нарушител /курсива наш/ се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съ­дър­жа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните ра­бо­ти, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно сре­д­ство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се ут­върждава от министъра на вътрешните работи.”

Или задължителен реквизит от съдържанието на Електронния фиш, вклю­чи­телно и съобразно и цитираната правна норма, е точното и ясно описание на на­рушението и разпоредбите, които се твърди да са нарушени.

В случая на първо място касационната инстанция констатира, че като осно­ва­ние за ангажиране на отговорността на П. в процесния електроненя фиш е посочена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба - "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.".

Т.е. тази норма, под която е субсумирано счетеното за извършено от П. нарушение, сама по себе си, не предвижда конкретно задължение за водача на път­ното превозно средство, чието неизпълнение да осъществява състав на адми­ни­стративно нарушение респ. не предвижда въздържане от определено поведе­ние, чието осъществяване да съставлява административно нарушение.

Забраната за водач на пътно превозно средство за движение със скорост над максимално разрешената, без всякакво съмнение е предвидена в друг зако­нов текст – този на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като ал.2 на чл. 21 само въвежда въз­мож­ността да се въвежда ограничение на скоростта, различно от стойностите дадени в основния текст на чл.21 ал.1 от ЗДвП и реда по който следва да стане това. Т.е. сам по себе си този текст на закона не е насочен и не въвежда каквито и да е задължения за водачите на пътните превозни средства.

Т.е. в случая липсата на препращане към основния текст от закона, в който се съ­държа и задължителното правило за поведение, нарушението на което със­тав­лява изпълнителното деяние на ад­министративно нарушение, в об­жал­вания елек­тронен фиш, съставлява съществено процесуално нарушение, което накър­ня­­ва правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставлява са­мо­стоятелно основание за неговата отмяна.

В тази насока е необходимо да се посочи, че непосредствено дължимото от правните субекти поведение, е възведено като правило в диспозитива на съответ­на­та материално правна норма. Неспазването на това дължимо поведение е без съм­нение деятелност противоправна. Казано с други думи, неспазването на нор­ма­тивно установеното правило за поведение е юридически факт от категорията на противоправните. Този противоправен факт, ще има за последица осъщест­вя­ва­не на административно наказателна отговорност на отделния субект, разбира се, само тогава когато той е предвиден в хипотезата на конкретна админист­ра­тив­но наказателна разпоредба.

В случая обаче нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП не предвижда конкретно пра­ви­ло за поведение за водача на пътно превозно средство - такова е предвидено в основния законов текст на чл.21 ал.1 от ЗДвП, към която без вся­как­во съмнение е следвало да бъде извършено препращане при квалифика­ци­я­та на на­рушението в про­цесния електронен фиш.

Отделно от това както правилно е приел и районният съд от събраните по делото доказателства се установява и че П. не е осъществил съставът на вмененото му нарушение по чл.189 ал.2 т.5 от ЗДвП, съобразно доказаното пре­ви­ше­ние на установеното в случая ограничение на скоростта от 60 Км./h, въведено със знак “В 26”.

Т.е. не само, че неправилно е дадена квалификацията на правилото за по­ве­дение, което се твърди да е нарушено, но не­правилно и административно на­каз­ващия орган е приложил и конкретната сан­к­ци­он­на норма, като е санкционирал субекта за нарушение, чийто състав не е осъществен.

Касае се в случая за допуснати в сукцесивен ред съществени нарушения на админист­ративнопроизводствените правила, които като такива накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставлява самостоятелно основание за отмяна. Както вече бе казано, посочването на нарушените законови разпоредби е законоустановен реквизит от съдържанието на електронния фиш, регламентирано в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което и некоректното посочване в електронния фиш на нарушените законови разпоредби, всякога ще съставлява съществен негов порок, накърняващ правото на привлеченото към от­го­ворност лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговор­но­ст­та му, за да организира адекватно защитата си, който порок всякога обуславя не­за­ко­носъобразността на издадения електронен фиш и е абсолютно основание за не­го­вата отмяна.

Недопустимо е конкретно констатираните пороци в случая да бъдат отст­ра­ня­вани по пъ­тя на съдебното обжалване на Електронния фиш, за което всъщност се настоя­ва с касационната жалба.

При това положение не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1, т. 1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съ­от­ветстващо на материалния закон, макар и по аргументите, изложени от тази ин­с­танция, и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъ­де оставено в сила.

Водим от горното, съдът:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2454/30.09.2013г., постановено по НАХД № 4763/2013г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ХХVІ н.състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                            

 

       

               2.