РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 89

 

гр. Пловдив, 13.01.2014 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА  

                           ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 3365 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Областен отдел “Контролна дейност ДАИ” /ОО “КД ДАИ”/ - Пловдив към Дирекция “Автомобилна инспекция” гр. Пловдив, представлявана от инж. И.В., против Решение № 2504 от 07.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІІ н.с., постановено по н.а.х.д. № 2609 по описа на съда за 2013 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 36-0000388 от 18.04.2013 г. на Началник сектор “КАНД” в ОО “КД-ДАИ” – Пловдив, с което на В.Г.Д.,***, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за административно нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба – В.Г.Д. счита, че жалбата е неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В.Г.Д., срещу НП № І36-0000388 от 18.04.2013 г. на Началник сектор “КАНД” в ОО “КД-ДАИ” - Пловдив, с което му е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв. за административно нарушение по чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 163575 от 27.03.2013 г., съставен от Н.Х.Н., на длъжност гл. специалист-инспектор в ОО “КД-ДАИ” - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 27.03.2013 г. около 11.50 часа в гр. Пловдив, на Автогара “Юг”, като водач на автобус “Сетра” с рег. № *****, собственост на фирма “К.Е.” ООД, извършва обществен превоз на пътници от областната транспортна схема по редовна автобусна линия гр. Кричим – гр. Пловдив, с маршрутно разписание № 06, с час на тръгване от гр. Пловдив в 11.45 часа и с пътен лист серия КЕ № 13934 от 27.03.2013 г., извършвайки следното нарушение: 1. Водачът не представя заверено извлечение от графика си за работа, с което е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ . 

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното наказателно постановление, Районен съд – Пловдив е приел, че при съставяне на АУАН и на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка съдът е посочил, че графикът за работа на водачите –приложение № 1 към чл. 9 ал. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ, според  последноцитирания подзаконов текст се изготвя от превозвачите за работата на  водачите, осъществяващи превози на пътници по автобусни линии с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR /в същия смисъл и чл. 30 ал. 6 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси/, а чл. 2 § 1 б. “б” от Регламент (ЕО) № 561/2006 ясно разписва, че същият се прилага към автомобилен превоз на пътници с превозни средства, които са конструирани или трайно адаптирани за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел (каквото превозно средство несъмнено е и автобусът “Сетра”). При това положение решаващият съд е приел, че за водача Д. би съществувало задължението да носи и да представи на контролните органи заверено извлечение от графика си за работа единствено, ако управляваното от него превозно средство /независимо от горните си характеристики/ е изключено от приложното поле на Регламент (ЕО) № 561/2006, т.е. попада в някоя от хипотезите на чл. 3 от последния /например е превозно средство, използвано по редовна линия, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра – чл. 3 б. “а” от Регламента, или е превозно средство, чиято максимално допустима скорост не надвишава 40 километра в час – чл. 3 б. “б” от Регламента/.Ето защо, крайният извод на съда е, че в случая може само да се предполага (като се изходи и от съпоставката на чл. 3 от Регламента с чл. 3 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ), че се касае за превозно средство по чл. 3 б. “а” от Регламента, защото нито в АУАН, нито в НП, е упомената дължината в километри на процесната автобусна линия, което напрактика е довело до липса на описание на нарушението, съответно до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Едновременно с това, съдът е констатирал, че вписаната  в АУАН като нарушена с деянието разпоредба, не просто се разминава с фигуриращата в НП, а сочи към несъществуващ нормативен акт /в правния мир няма издадена от министъра на транспорта Наредба Н-3 от 07.04.2003 г./ и в този смисъл при съставянето на АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство, не е спазено изискването на чл. 42 т. 5 от ЗАНН.  
На следващо място, първоинстанционният съд е посочил, че изложеното в АУАН и НП описание на нарушението, както и вписаната в постановлението за нарушена разпоредба на чл. 9 ал. 5 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ, не кореспондират с приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, предвиждаща налагането на наказание “глоба” от 200 лева за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание. Всъщност за нарушение, изразяващо се в непредставяне от водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници, на документи, изисквани от регламент на европейските институции, от ЗАвтПр или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му /а такава е и Наредба  Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ/, законодателят изрично е предвидил наказание “глоба” в размер на 500 лева – в административнонаказателната разпоредба на чл. 93,  ал. 2 от ЗАвтПр, явяваща се специална спрямо общия текст на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр.

ІV. За правото :

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението на материалния и процесуален закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща акта и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

10. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на акта и на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същите, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които актосъставителят е пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съответно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено и  Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

11. В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като едновременно с това в АУАН е цитиран несъществуващ нормативен акт, а вписаната в НП за нарушена разпоредба на чл. 9 ал. 5 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ, не кореспондират с приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Посочването на обстоятелствата при които нарушението е извършено, както и нарушените законови разпоредби, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП видно от цитираните разпоредби.

12. С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение, административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и да посочи конкретните законови разпоредби, които са виновно нарушени, нещо което в конкретния случай не е сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

13. Така констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство са от категорията на съществените,  опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд,

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2504 от 07.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІІ н.с., постановено по н.а.х.д. № 2609 по описа на съда за 2013 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                        2.