РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 31

 

гр. Пловдив,  06.01.2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3383 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 13, ал. 5 от  Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

2. Образувано е по жалба предявена от Е.Д.Д., с посочен в жалбата адрес ***, против Заповед № ОЮ-33-761/19.09.2013 г. на Директора на ДСП – Пловдив, с която на жалбоподателката е отказано отпускането на целева помощ за отопление – електроенергия, за отоплителен сезон 2013 г./2014 г. (от 01.11.2013 г. до 31.03.2014 г.). Посочената заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № РД 01/245 от 24.10.2013 г., е отхвърлил жалбата на Е.Д.Д..

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване.

ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Началото на административното производство е сложено с Молба-декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г. подадена до Дирекция “Социално подпомагане” -  Пловдив от Е.Д.Д., с искане да й бъде отпусната целева помощ за отопление – електроенергия, за сезон 2013 г./2014 г. След извършена социална анкета и изготвен в тази връзка социален доклад, на основание чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, е издадена Заповед № ОЮ-33-761/19.09.2013 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, с която исканата от Д. помощ е отказана със следните мотиви: „На осн. чл. 2 ал. 1 от Наредба РД 07-5/16.05.2008 г. средномесечният доход на семейството 315,73 надвишава ДМДО – 117,18 лв.”.

6. Както вече бе казано този резултат е обжалван от жалбоподателката пред Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, който с Решение № РД 01/245 от 24.10.2013 г., е отхвърлил жалбата, като е съобразил следното:

Д. е на 53 години, разведена в трудоспособна възраст.

Безработна с регистрация в ДБТ-Пловдив от 08.08.2013 г. с регистрационен № 10046046. До м. Юли 2013 г. г-жа Д. е била осигурено лице с доходи от трудова дейност. От брака си има едно дете: Е.А.Д., ЕГН: **********, учащо. Бащата на детето живее в гр. Кричим. По данни на г-жа Д., той е тежко болен и има доходи само от пенсия. Г-жа Д. не го е съдила за издръжка, видно от решение на Пловдивски окръжен съд от 1982 г. и същият не плаща доброволно такава. Семейството живее в едностайно жилище на посочения постоянен адрес. Жалбоподателката не декларира движима и недвижима собственост, която би могла да бъде източник на доходи. Няма регистрирана фирма по ТЗ. Доходите на семейството се формират от работната заплата на жалбоподателката, която е в общ размер за предходните 6 месеца от 1641,81 лв., обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 42,61 лв. и месечни помощи за деца по реда на чл. 7, ал. 1 от 3СПД в общ размер на 210 лв.

На основание чл. 2, ал. 4, т. 6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление диференцираният минимален доход за отопление /ДМДО/ на жалбоподателката е 0 + 180.28%*65 = 117,18 лв. /за дете от 0- до 18- годишна възраст, а ако учи ­до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20 годишна възраст/. Средномесечният доход на жалбоподателката за шестте месеца, предхождащи месеца на подаване на молбата-декларация е 315,73 лв., т.е. надвишава нормативно регламентирания ДМДО /117,18 лв./.

При тези фактически и правни доводи, ответният административен орган е постановил Решение № РД 01/245 от 24.10.2013 г., с което жалбата на Д. против Заповед № ОЮ-33-761/19.09.203 г. на Директора н ДСП – Пловдив, е отхвърлена.

ІV. За правото :

7. Оспореният административен акт – Заповедта на и.д. Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, са постановени от материално компетен­тни органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са условията за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2013 г./2014 г. на жалбоподателката, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

9. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да бъдат разгледани приложимите в случая правни норми.

Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на помощи за отопление (Наредбата), издадена от министъра на труда и социалната политика, право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.

Допълнителната разпоредба на § 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление дефинира понятието "диференциран минимален доход за отопление" като индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4. Механизмът на определяне на диференцирания минимален доход за отопление на всяко лице, регламентиран от чл. 2, ал. 4, точки 1 - 16, категоризира лицата по определени признаци (лице, живеещо само; дете сирак; дете от 0- до 18-годишна възраст; самотен родител; бременни жени 45 дни преди раждане и пр.). По правилото на ал. 5 на чл. 4 при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер.

Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет (чл. 2, ал. 3), който в случая е ПМС № 6 от 15.01.2009 г. В тази връзка следва да се спомене и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗСП, съгласно която Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че редът и условията за предоставяне на целевите помощи за отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 1 на ПМС № 6 от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, прието на основание чл. 12, ал. 3 от ЗСП, е определен от 1.01.2009 г. нов месечен размер на гарантирания минимален доход 65 лв.

На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., гласяща, че диференцираният минимален доход за отопление за самотен родител с дете до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст, е 272,68 на сто от ГМД. Дефиниция на понятието "самотен родител" е дадено в § 1, т. 3 от ДР на ППЗСП и това е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. В чл. 2, ал. 4, т. 6 от Наредбата е предвидено, че ДМДО за дете от 0- до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст, е 180,28 на сто от ГМД.

10. Съотнасянето на цитираните правни норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Според настоящия съдебен състав, Директорът на дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, е постановил оспорената заповед при неправилно прилагане на материалния закон.

В молбата – декларация жалбоподателката е посочила, че живее в жилището заедно с непълнолетното си дете Е.А.Д., родено на *** г. За това, според правилото на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за определяне на диференцирания минимален доход за отопление по отношение на жалбоподателката и непълнолетната й дъщеря, са приложими съответно разпоредбите на т. 4 (за самотен родител с дете до 18-годишна възраст – 272,68 на сто от ГМД, или 272,68%*65=177,24 лв.) и на т. 6 (за дете от 0 до 18-годишна възраст – 180,28 на сто от ГМД, или 180,28%*65=117,18 лв.). Доколкото чл. 2, ал. 1 от наредбата допуска отпускането на целева помощ както на лица, така и на семейства, то в случая органите на социалното подпомагане е следвало да изчислят ДМДО на семейството на Д., състоящо се от нея и дъщеря й (арг. § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП). При това положение следва да се приеме, че диференцираният минимален доход за отопление за Д. и дъщеря възлиза в размер на 394,42 лева (177,24 лв. + 117,18 лв.), а средномесечният доход на семейството на жалбоподателката за съответния шестмесечен период е бил в размер на 315,73 лева.

Казано с други думи, средномесечният доход на семейството на Д. не превишава нормативно определения ДМДО.

11. Изложените до тук съображения налагат крайния извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което той ще следва да бъде отменен.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Директора на ДСП – Пловдив, за ново произнасяне по Молба-декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г., подадена от Е.Д.Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.

 

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ОЮ-33-761/19.09.2013 г. на Директора на ДСП – Пловдив, потвърдена с Решение № РД 01/245 от 24.10.2013 г. на ИД Директор на РДСП – Пловдив, с която на  Е.Д.Д. е отказано отпускането на целева помощ за отопление – електроенергия, за отоплителен сезон 2013 г./2014 г. (от 01.11.2013 г. до 31.03.2014 г.), по подадена от нея Молба-декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г. по описа на ДСП - Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ДСП – Пловдив, за ново произнасяне по Молба-декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г., подадена от Е.Д.Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: