Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 06 януари 2014 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3392 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Дибси-НБ” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Д.Б.С., против ревизионен акт № 241302298 от 16.07.2013 г., издаден от Н.Ж.К., началник сектор „Ревизии“ при ТД Пловдив на НАП, и М.Г.Д., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1060 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 26 446,74 лева и лихви в размер на 13 900,33 лева.

Твърди се, че ревизионният акт е незаконосъобразен, а констатациите в него неправилни. Според дружеството-жалбоподател критериите на § 1, т.18 ДРЗДДС са неприложими за товарните автомобили. Процесният автомобил е посочен като такъв и е регистриран като товарен в КАТ. От друга страна, дори да се приеме, че същият е лек, той попада в първото изключение на § 1, т.18 ДРЗДДС. Следва да се има предвид също § 1, т.2 от ДР на Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3 и N и техните ремаркета от категория О по отношение на масите и размерите, съгласно която процесният автомобил представлява МПС от категория N и по-точно товарен автомобил от категории N1, N2 или N3, което е проектирано изключително или главно за превоз на товари, което следва от самите характеристики на процесния автомобил, посочени от производителя. Съгласно тези характеристики автомобилът с общо тегло до 3,5 тона и полезният му товар е над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници. Според дружеството-жалбоподател недопустимо е разширителното тълкуване, дадено от органите по приходите, на нормата на § 1, т.18 ДРЗДДС, а освен това представеното свидетелство за регистрация на МПС е официален документ, който материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество и удостоверява наличието на факти с правно значение, което е пренебрегнато от органите по приходите. Приложените писмени доказателства установяват, че процесният автомобил не попада в хипотезата на § 1, т.18 ДРЗДДС и за него не следва да се прилага ограничението на чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноските по делото.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко е засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Настоящата ревизия е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1300014 от 03.01.2013 г., изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1301762 от 10.04.2013 г. и № 1302298 от 10.05.2013 г., всичките издадени от Н.Ж.К., началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП, и обхваща установяване на задължения за ДДС за периодите 01.06.20008 г. – 30.06.2008 г., 01.09.2008 г. – 30.09.2008 г., 01.032012 г. – 31.03.2012 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № 1302298 от 24.06.2013 г., въз основа на който е издаден оспореният ревизионен акт № 241302298 от 16.07.2013 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че извършените процесуални действия по събиране на доказателствата в хода на ревизията и събираните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда и начина, определени в кодекса. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. на териториалния директор на ТД Пловдив на НАП длъжностно лице. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК и от компетентните за това органи. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. Не се правят и такива възражения от дружеството-жалбоподател.

При ревизията е установено, че през м. юни и м.септември 2008 г. Дибси-НБООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 26 446,74 лева по две фактури № 2300000706 от 10.06.2008 г. и № 2300000820 от 23.09.2008 г., издадени от „Балкан Стар Аутомотив“ ЕООД, с предмет – авансово плащане за автомобил марка „Мерцедес-Бенц“ и остатъчно плащане и приспадане на аванс за автомобил марка „Мерцедес-Бенц“. Съгласно условията на договора за покупко-продажба № 0851530697 от 23.04.2008 г. за предаването на автомобила е съставен приемо-предавателен протокол от 25.09.2008 г. Съгласно декларация на доставчика от 25.09.2008 г. в качеството му на лице, което пуска на пазара или внася МПС на територията на страната от друга държава членка на ЕО за лична употреба, процесният автомобил марка „Мерцедес-Бенц“, модел „ML 320 CDI 4М“, е лек автомобил, с брой места 4+1. Автомобилът е регистриран в МВР на 13.10.2008 г. В регистрационния талон е отбелязано, че е автомобилът е лек, с 6+1 места за сядане. Автомобилът е заведен като дълготраен материален актив в счетоводството на „Дибси-НБООД.

Установено е, че документите, издадени от продавача, официален представител на марката за страната, сочат, че автомобилът е поръчан и доставен на „Дибси-НБ“ ООД като лек автомобил с 4+1 места. Следователно дружеството е придобило лек автомобил с 4+1 места. Установено е също, че съгласно изпитвателен протокол от 24.09.2008 г., издаден от изпитвателна лаборатория „Технотест“, автомобилът е преустроен от 4+1 места в 6+1 места. Органите по приходите не са кредитирали този документ относно датата на издаване. Според тях преустройството на автомобила и монтажът на допълнителните седалки не са извършени от продавача, защото приемо-предавателният протокол и декларацията, издадени на 25.09.2008 г., описват процесния автомобил като лек с 4+1 места, а от друга страна датата на изпитвателния протокол сочи, че преустройството е извършено именно от продавача ден преди предаването на автомобила на купувача, което означава, че приемо-предавателният протокол и декларацията са документи с невярно съдържание.

Според органа по приходите към датата на покупко-продажбата процесният автомобил представлява лек автомобил с 4+1 места, по-късно е регистриран в МВР като такъв с 6+1 места. От оборудването на автомобила е видно, че същият не е предназначен за превоз на товари и няма трайно вградено допълнително оборудване за целите на извършваната от дружеството дейност.

Органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит, мотивирайки с нормата на чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит лек автомобил. Органът по приходите е изходил от легалното определение за лек автомобил, дадено в § 1, т.18 ДРЗДДС, действащ към момента на покупката през 2008 г., съгласно който това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, и не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Съответно е прието, че през 2008 г. не е имало условие всички седалки да са монтирани от производителя, като единственото условие е било към  момента на придобиване местата да не са повече от 5. В конкретния случай към датата на придобиване автомобилът е с 4+1 места, което означава, че автомобилът е лек по смисъла на § 1, т.18 ДРЗДДС и за него не е налице право на данъчен кредит.

            В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства. При така установените факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Неоснователно е основното възражение на дружеството-жалбоподател, че за процесния автомобил е неприложима нормата на § 1, т.18 ДРЗДДС. Това е така, защото за автомобила няма представен европейски сертификат за съответствие, а от договора, декларацията, приемо-предавателния протокол и регистрационния талон той е лек автомобил. Европейски сертификат за съответствие не е представен нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство. От друга страна, ЗДДС е специален закон и определението за лек автомобил (§ 1, т.18 ДРЗДДС, действаща към момента на покупката и регистрацията на автомобила) е дадено именно за целите на неговото прилагане, като във второто изречение на определението са посочени изключенията от правилото, които са предвидени алтернативно – не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Доколкото двете изключения на правилото на § 1, т.18 ДРЗДДС са посочени алтернативно, наличието само на едното от тях е достатъчно, за да се приеме, че автомобилът не е лек. В настоящия случай, обаче, нито едно от тези изключения не е налице, доколкото както в документите, издадени от продавача, така и в свидетелството за регистрация, издадено от КАТ, автомобилът също е посочен като лек без никакво допълнително техническо оборудване за извършване на търговска дейност. В този смисъл напълно неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството-жалбоподател, че органите по приходите не са се съобразили в материалната доказателствена сила на свидетелството за регистрация като официален документ. Именно изхождайки от всички събрани доказателства, включително и този изходящ от КАТ документ, органите по приходите са обосновали извода си, че за процесния автомобил не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В представеното свидетелство за регистрация част І, където буква J посочва категорията на автомобила, категорията е посочена като М1G. Според чл.149, ал.1, т.2, б.а и т.6 ЗДвП моторни превозни средства от категория М1 са тези, които са предназначени за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, и от категория G – моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост. Т.е., процесният автомобил може да бъде определен като лек автомобил, предназначен за превоз на пътници с брой на местата за сядане не повече от 8 и с повишена проходимост. Поради това за процесния автомобил е неприложима Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите, доколкото той не е автомобил от категориите, които са предмет на правна регламентация от наредбата. Ето защо съдът намира, че възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са правно неиздържани и напълно неоснователни.

Съдът споделя напълно мотивите на органите по приходите относно недостоверността на датата на изпитвателен протокол от 24.09.2008 г. (л.57 от делото) и изводите в този смисъл, че предвид датата на издаване на този протокол следва да се приеме, че извършеното преустройство трябва да е осъществено от продавача, което обаче не кореспондира с описанието на автомобила, предаден на купувача на 25.09.2008 г. Освен това, в самия изпитвателен протокол е посочено, че допълнителните седалки са монтирани с болтови връзки без хомологационни документи, т.е., без одобрение на производителя или на неговия представител в България. Т.е., не може да се приеме, че на дружеството-жалбоподател е продаден автомобил, който е с повече от 5 места и не е бил лек. Както е посочено и в самата жалба, всички нови автомобили, продавани в ЕС, трябва да бъдат хомологирани от оторозиран орган на съюза, което удостоверява, че съответното превозно средство покрива стандартите за безопасност и екологичност. В настоящия случай липсва такова одобрение, поради което именно на дружеството е продаден лек автомобил и които факти са съобразени от ревизиращите органи при издаване на оспорения ревизионен акт.  

Съдът намира, че органите по приходите правилно са приложили нормата на § 1, т.18 ДРЗДДС към настоящия случай, доколкото тя е приложима  единствено за категорията на леките автомобили. Свидетелство за регистрация безспорно доказва категорията на процесното превозно средство – М1G, а не както твърди дружеството-жалбоподател N1. Органите по приходите правилно са приложили нормата на чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС, тъй като в случая безспорно се установява наличието на нейната хипотеза. Цитираната правна норма предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. В настоящия случай, както нееднократно се подчерта,  се касае именно за лек автомобил, а за товарен.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да плати на ответната дирекция сумата 1257 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Дибси-НБ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Б.С., против ревизионен акт № 241302298 от 16.07.2013 г., издаден от Н.Ж.К., началник сектор „Ревизии“ при ТД Пловдив на НАП, и М.Г.Д., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 1060 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 26 446,74 лева и лихви в размер на 13 900,33 лева.

ОСЪЖДА “Дибси-НБ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представля-вано от управителя Д.Б.С., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата 1257 (хиляда двеста петдесет и седем) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: