Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      25         Година  2015, 08.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 01.12.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3406 по описа за 2013 година и като обсъди :

          

       Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят “А Т Специал”ЕООД с адрес на управление ***** е ос­по­рил ре­ви­зионен акт /РА/ №161301540/22.07.2013г., из­да­ден от Т. П. на длъжност Началник Сектор, възложи­ла ревизията и Е. С.– Гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – Ръко­водител на ревизията в ЧАСТТА, потвърдена с Реше­ние №1082/18.10.2013г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­ри­­телна практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит в раз­мер на 18 400 лева по фактура №67/16.09.2011г., издадена от “Юнимет” ЕООД.

Оспорващият счита, че РА в потвърдената част е необоснован, немоти­ви­ран и постано­вен при нарушение на материалния и процесеалния закони. Претендира раз­носки.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив счита жалбата за неоснователна. Претен­дира разноски.

Пловдивският Административен Съд – VІІ състав, след като прецени поот­­­­­­дел­но и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на реви­зии/ЗВР/ №1202533/08.05.2012г./лист 449/ било об­ра­зувано по отношение на жалбопода­теля ревиз­ион­но произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.06.2011г. – 30.06.2011г. и 01.08.2011г. – 30.09.2011г.

С последващо ЗВР №1203912/09.08.2012г./лист 447/ срокът на ревизията бил продължен с още един месец.

За резултатите от ревизията бил съставен в установения за това срок ревизионен доклад №1203912/27.09.2012г./листове 431 и сл./, а въз основа на него и Заповед за определяне на компетентен орган №К 1203912/28.09.2012г. /лист 445/ бил определен и органът, който да издаде РА, а именно Е. С. – ст. инс­пектор по приходите.

Последната издала РА №161203912 от 24.10.2012г./лист 424 и сл./, който бил оспорен от Дружеството с жалба до Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който с решение от №34 от 15.01.2013г./листове 57 и сл./ от­ме­нил същия в частта по ЗДДС за месец септември 2011г. и върнал преписката на органа по приходите, издал запо­ведта за възла­гане, за издаване на нов РА, съоб­разно дадени от него указания по прилагане на материалния и процесуал­ния закони.

В изпълнение на това решение били издадени и нови ЗВР №1300367/ 24.01.2013г./лист 423/ и ЗВР за изменение №1301540/ 29.03.2013г./лист 419/ и двете от Т. П. – Началник сектор в Дирекция „Конт­рол“ при ТД на НАП – Плов­­­див.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите №1301540/15.05.2013г./л. 32 и сл./.

От страна на ревизираното лице било подадено възражение срещу така издадения РД на дата 10.07.2013г./лист 43 и сл./, като в срока по чл.119 ал.2 ДОПК от органа, възложил ревизията и Ръководителя на ревизията бил изда­ден и оспорения тук РА от 22.07.2013г./л. 25 и сл./.

Ревизионният акт е бил обжал­ван в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил Решение №1082 от 18.10.2013г., с което го потвър­дил в оспорената тук негова част.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14 – дневен срок, обос­­но­вава извода за нейната процесуална допустимост.

Във връзка със служебно вмененото задължение на съда да следи за валидността на оспорения административен акт и на база изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че ревизията е пов­торна, след като с Реше­ние №34/15.01.2013г. ответникът е отменил пър­­во­на­чал­но издадения в хода на ре­визионно производство, образувано още със ЗВР 1202533/08.05.2012г. на На­чалник Сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, Реви­зионен акт №161203912 от 24.10.2012г. на ТД на НАП – Пловдив, ка­то препис­ката е върната в частта за месец 09.2011г. на органа по приходите, издал за­поведта за възлагане – за издаване на нов ре­­визионен акт на търговеца.

Безспорно е също така и че в изпълнение на това Решение с цитираните вече по-горе: ЗВР №1300367/ 24.01.2013г. и ЗВР за изменение №1301540/ 29.03.2013г. на съ­щия Началник е възстановена ви­­сящ­ността на ре­ви­зионното производство по по­вод уста­но­вяване задълженията за данък доба­вена стой­ност за по­со­че­ния период.

Трайна и последователна е съдебната практика/а и такава е била до нас­тоящия момент и тезата на самата приходна администрация/, че в тези случаи не се об­ра­зува ново ревизионно производство, а се възстановява ви­сящността на старо­то, като се касае за единно такова. Аргументи за това се чер­пят от раз­поредбите на чл.155 ал.4 и ал.6 от ДОПК съобразно които препис­ка­та се връ­ща на органа въз­ложил ревизията за “издаване на нов ревизионен акт”, като ре­визионното про­изводство започва от “незаконосъобразното действие, кое­то е послужило като ос­но­вание за отмяна на акта”.

В случаи като процесния константната съдебна практика приема, че до­кол­ко­то се касае до единно ревизионно производство, то началото на същото се счи­та за сложено с издаването на първата по ред ЗВР.

Изложеното налага да се приеме за нуждите на конкретния правен спор, че началото на настоящото ревизионно производство е сложено с издаването на ЗВР 1202533/08.05.2012г. на Началник Сектор “Ревизии”, Дирекция “Конт­рол” при ТД на НАП – Пловдив, като издадените в изпълнение на Реше­ние №34 от 15.01.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив: ЗВР №1300367/ 24.01.2013г. и ЗВР за изменение №1301540/29.03.2013г. на същия Началник Сектор, не променят този факт.

Същественото в случая обаче е как съобразно така възприетото, следва да бъде разрешен въпросът относно валидността на процесния РА в аспекта на компетентност на издалите го органи по приходите предвид настъпилите в хода на ревизионното производство законодателни про­ме­ни в нормата на чл.119 ал.2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013г.

Т.е. спорът е правен и се свежда до това, дали РА следва бъде издаден от орган по приходите, определен с издаването на нарочна Заповед за опре­деляне на ком­пе­тен­тен орган от органа, възложил ревизионното про­изводство, т.е. съоб­раз­­но изи­ск­ванията на чл.119 ал.2 от ДОПК /в редакцията в сила до изм. с ДВ бр. 82 в сила от 01.01.2013г./, респ. дали същият след­ва да бъ­де из­даден от ор­га­ни­те, определени като компетентни за това по си­ла­та на из­рич­ната правна норма на чл.119 ал.2 от ДОПК в сега действаща и ре­дак­ция.

Извън всякакво съмнение е, че нормата на чл.119 на ал.2 от ДОПК е про­це­суалноправна и като такава в общия случай следва да намери приложение вклю­чително и по всички неприключили към датата на влизането й в сила ревизионни про­изводство, освен обаче, ако в закона не е предвидено друго.

Посоченото изменение на чл.119 ал.2 от ДОПК е прието със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр.82 от 26.11.2012г., в сила от 01.01.2013г., като с § 35 ал.1 от ПЗР към същия този ЗИД на ДОПК е прието това “друго” като е постановено, че “Всички об­ра­зувани и висящи реви­зион­ни производства към деня на влизането в сила на то­зи закон се довършват по до­сегашния ред”.

Т.е. след като безспорно е установено, че настоящото ревизионно произ­вод­ство е образува с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ре­ви­зията – а именно на 26.07.2012г., то същото представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. в ДВ бр.82 от 2012г., и следва да бъде приключено по досегашния ред.

Не може да се приеме, че законът не е уредил хипотезата на възлагане на ревизия при отменен предходен РА в хода на адми­ни­ст­ративното ум оспор­ване и връщане на преписката на ревизиращите органи, до­колкото и тези слу­чаи всъщ­ност се приравняват на образувани и висящи ревизи­он­ни производст­ва по сми­съ­ла на § 35 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Посочи се ве­че неедно­крат­но, че след отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започ­ва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по из­дава­не на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за въз­ла­гане на ревизия.

Изхождайки от нормата на § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно по правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК /до изменението му в сила от 01.01. 2013г./ и издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, оп­ределен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено.

В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е по­со­чено, че компетентността им произтича от правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013г., което правило се прие за неприложимо в конкрет­ния случай.

Или в обобщение – предвид липсата на заповед за определяне на ком­пе­тен­тен орган, и липсата на предоставяне на правомощията по издаване на РА по си­лата на самия закон на органите по приходите, издали процесния РА, се следва изводът, че ос­по­реният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, което во­ди до извод за неговата нищожност на това основание, която след­ва да бъде обявена от съда.

С  оглед изложените по-горе мотиви и на основание чл.160 ал.1 ДОПК след­­ва да постанови решение, с което се обяви нищожността на Ре­визионен акт 161301540/22.07.2013г., из­да­ден от Т. П. на длъжност На­чалник Сектор, възложи­ла ревизията и Е. С. – Гл. инспектор по при­ходите в ТД на НАП – Пловдив – Ръко­водител на ревизията в ЧАСТТА, потвър­дена с Реше­ние №1082/18.10.2013г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­ри­­телна практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит в раз­мер на 18 400 лева по фактура №67/16.09.11г., издадена от “Юнимет” ЕООД.

На жалбоподателя се дължат направените по делото разноски в размер на общо 1 850 лева.

По направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от страна на ответника, то следва да се посо­чи, че размера на това възнаграждение възлиза на 1 300 лева.

Съгласно приложимата редакция на Наредба №1 за адвокатските въз­награждения, то минимумът, изчислен по чл.7 ал.2, т.4, възлиза за случая на 1 082 лева.

Повече от очевидно е, че уговорената и платена сума от 1 300 лева не е пре­комерна, освен ако тезата на ответника не е, че във всички случаи на адво­катите – пълномощници следва да се плащат посочените в цитираната Наред­ба минимуми, а не според уговореното, когато последното отговаря на прав­ната и фактическа сложност на делото.

При това положение това възражение не може да бъде уважено.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ре­ви­зионен акт /РА/ 161301540/22.07.2013г., из­да­ден от Т. П. на длъжност Началник Сектор, възложи­ла реви­зията и Е. С. – Гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив – Ръко­водител на ревизията в ЧАСТТА, потвърдена с Реше­ние №1082/18.10.13г. на Ди­ректор на Ди­рек­ция „Обжалване и да­нъчно-осигу­ри­­телна практика“/Д„ ОДОП“// - Пловдив при ЦУ на НАП, с която не е признат данъчен кредит на “А Т Специал”ЕООД с адрес на управление ******** в раз­мер на 18 400 лева по фактура №67/16.09.2011г., издадена от “Юнимет” ЕООД.

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП с адрес на призо­ваване гр.Пловдив, ул.“Скопие”№106 да заплати на “А Т Специал”ЕООД с ад­рес на управление ********су­ма­та от общо 1 850/хиляда осем­стотин и петдесет/ лева раз­­носки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :