РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№. 172

 

гр. Пловдив, 17.01.2014 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ :           ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

                                ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА  

                              

при секретаря К.Р. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3412 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Решение № 2612 от 15.10.2013 г. на Пловдивски районен съд, ХХVІ н.с., постановено по НАХД № 4315 по описа на същия съд за 2013 г., с което е изменено Наказателно Постановление № 16-1602994 от 12.07.2013 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Пловдив,  с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ като размера на имуществената санкция е намален на 1500 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва се извода на районният съд, че от събраните по делото доказателство се установява наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение, респективно, че е било налице извършено нарушение, изразяващо се престиране на труд при условията на чл. 1 от КТ, без за това да е сключен трудов договор.

В тази връзка се твърди, че районният съд е преценил неправилно събраните по делото доказателства и не е обсъдил депозираните още в хода на административно-наказателната процедура възражения, че се касае за облигационни, а не трудови правоотношения.  

Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

3. Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. К. е на становище, че  касационната жалба за неоснователна.  Иска се решението на районен съд да бъде оставено в сила

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

6. Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от “МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ” ООД срещу НП № 16-1602994/12.07.2013 г. на директора на Дирекция ”ИТ” гр. Пловдив. Същото е издадено въз основа на АУАН № 16-1602994 от 27.03.2013 г., съставен от В.Н. К., на длъжност  инспектор в Дирекция “ИТ” Пловдив.

7. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 25.03.2013 г., по работни места и по документи, в обект за контрол  - склад за стоки за бита, намиращ се в гр. Пловдив, ***, Търговски център „Аркадия“ – сутерен, е установено, че към 25.03.2013 г., от страна на работодателя „Меркари България“ ООД е приета на работа като етикировач Е. Г. Я., ЕГН ***********, при установени елементи на трудово правоотношеине – работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващия административен орган, който на осн. чл. 413, ал. 3 от КТ е определил имуществената санкция в размер на 2000,00 лв.

8. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на констативния акт К., който поддържа съдържащите се в него данни. Наред с това сочи, че при извършване на проверката е установено наличието на работници, за които не са били сключени трудови договори, но са били представени граждански такива.

Като част от административната преписка, по делото е приобщен Договор № 02 от 04.03.2013 г., съставен между търговското дружество и Е. Г. Я., според който, последно поменатата се задължава, в периода от 04.03.2013 г. до 29.03.2013 г. да сортира, етикетира и разпредели 25 бр. палети срещу брутно възнаграждение в размер на 389,19 лв., платимо след приемане на работата.

В попълнената от Я. справка по чл. 402 от КТ е отразено работно време от 8.30 до 17.30 часа, почивни дни – събота и неделя, почивки в работния ден – три, възнаграждение – по 20 лв. на ден. В справката, Я. е посочила, че е подписала граждански договор.

9. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е изменил обжалваното наказателно постановление.

За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че описаното в НП от фактическа и правна страна нарушение се установява от приложената справка по чл. 402 от КТ и показанията на актосъставителя, като представения граждански договор не е кредитиран, доколкото се опровергава от декларацията по чл. 402 от КТ и показанията на актосъставителя.  

 

V. За правото :

10. Съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съответно, в чл. 61, ал. 1 от КТ е възведено изискването за писмена форма на трудовия договор, а разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържа императивното изискване всички отношения при предоставянето на работна сила  да се уреждат само като трудови правоотношения, тоест за предоставянето им да се сключва трудов договор.

11. Правния спор в случая се концентрира, именно по отношение на квалификацията на правоотношенията, установени между Я. и „Меркари България“ ООД.

Необходимо в тази насока е да се съобрази следното :

Няма съмнение с оглед данните по делото, че наименованието “граждански договор” в случая е употребено за обозначаването на договор за изработка. Между договора за изработка и трудовия договор, действително съществуват прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и в двата случая, в крайна сметка, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. Разграничението на въпросните два вида договори обаче, е от съществено значение за правилното разрешаване на процесния казус.

Съществената разлика между договора за изработка и трудовия договор се констатира в предмета на задължението – предмет на трудовия договор е работната сила, докато при договора за изработка изпълнителя дължи готов продукт – конкретен трудов резултат. Ето защо, този който предоставя чрез трудов договор работната си сила е подчинен на работния режим, установен от работодателя с който е сключил договора. Той поема задължението да спазва трудовата дисциплина и ред. Изпълнителя по договора за поръчка не поема такива задължения. С трудовия договор се определят трудовата функция, мястото и характера на работата, като съдържание на задължението за престиране на работна сила. Следва също така да се отбележи, че въпреки установената принципна определеност и неизменяемост на трудовата функция, когато важни икономически нужди налагат това, трудовото право допуска тя да бъде изменена.

Обратно – договора за изработка е – двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един трудов резултат, като трудовата функция, определена при неговото сключване, остава неизменна през целия процес на осъществяване на резултата. Другото съществено условие от съдържанието на договора, разбира се е възнаграждението.

12. Изложеното до тук, очевидно изключва възможността, предмета на поетото от Янакиева задължение, така както е уговорен в Договор № 02 от 04.03.2013 г., съставен между нея и търговското дружество, да бъде квалифициран като задължение за престиране на работна сила с определени конкретни трудови функции, място и характер на работата.

Напротив, в договора, ясно е очертан конкретен резултат за който изпълнителя се е задължил, като точно са определени, времето за което той следва да бъде осъществен и съответно сумата, която възложителят следва да заплати при приемане на работата.

13. По делото не се ангажираха доказателства които да подлагат на съмнение този извод.

Данните в попълнената от Я. справка, сами по себе си не обосновават еднозначен извод, че между нея и дружеството са установени трудови, а не облигаторни отношения.

С оглед конкретиката на текущият казус, напълно логична и обоснована би била констатацията, че осъществяването на трудовия резултат за който Я. се е задължила е възможно да стане  единствено в търговския обект, в който дружеството осъществява дейността си и то в рамките на работното време, през което този обект функционира.

Извод за наличието на трудово правоотношение не следва, също така от заявеното в справката обстоятелство, че Я. получава възнаграждение по 20.00лв. на ден. По административната преписка липсват каквито и да е данни, тези суми да са заплащани ежедневно на Я.

Явно в случая не е съобразено обстоятелството, което вече бе посочено в настоящото изложение. Приликата между договора за изработка и трудовия договор се състои именно в това, че и в двата случая, в крайна сметка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение.

Липсата на конкретно определена в обсъждания договор трудова функция, мястото и характера на работата, като съдържание на задължението за престиране на работна сила, не позволява да се направи извод, че в случая е налице трудови договори по чл. 114 от Кодекса на труда.

14. Изложеното до тук не е съобразено от решаващия съд, поради което обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2612 от 15.10.2013 г. на Пловдивски районен съд, ХХVІ н.с., постановено по НАХД № 4315 по описа на същия съд за 2013 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 16-1602994 от 12.07.2013 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Пловдив,  с което на “МЕРКАРИ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :           1.

 

 

 

                    2.