РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           120

 

 

гр. Пловдив, 15.01.2014 год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                   

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

                                                                               ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

               

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията Любомира Несторова КАХНД № 3416 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

              Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на МВР-Пловдив против Решение № 2428 от 24.09.2013г. на Районен съд Пловдив, постановено по НАХД № 4003 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0377500 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на „АУТО ХРИСИ” ООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление: гр. П. ул. Б.” № 138 ет.2 ап.6, ЕИК *********, представлявано от Р.С.С., е наложена глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДВП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДВП.

    Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.  Посочено е, че нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21 ал.2 от ЗДвП. Липсата на препращане към ал.1 на същия член не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като основният текст е в ал.1 на същия чл. 21. Твърди се, че при издаването на електронния фиш е спазена процедурата по чл. 189 от ЗДвП. Твърди се, че са налице всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. Излагат се подробни съображения в тази посока.

Претендира се отмяната на решението на ПРС и потвърждаване на електронен фиш серия К № 0377500 на ОДМВР гр. Пловдив.

              Ответникът по касационната жалба - „АУТО ХРИСИ” ООД, представлявано от Р.С. не излага становище по касационната жалба.

      Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

      Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

               Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р.С. в качеството й на управител на „АУТО ХРИСИ” ООД против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия серия К № 0377500 на ОДМВР гр. Пловдив.

               Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 21.07.2012 г. в 21.59 ч. на път от републиканската пътна мрежа – ІІ – 86, в участъка на км.19 + 200, в посока гр. Асеновград, с техническо средство – стационарна радарна система тип „Мulta Radar SD 580”, е заснето движение на лек автомобил “Мазда2” с рег. №РВ6466ВА със скорост от 104 км./ч. В същия участък действа ограничение, сигнализирано с пътен знак, за движение над максимално разрешената скорост за движение извън населено място – 60 км./ч., вместо максимално разрешената скорост за движение извън населено място - 90 км./ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано дружество - „АУТО ХРИСИ” ООД    името на собственика, на който е регистрирано МПС. В описателната част на фиша е вписано движение от 101 км./ч., а нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДВП. ПРК е установил, че в  електронния фиш не е посочено име и длъжност на лице - издател на фиша, няма и дата на съставянето му.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните писмени  доказателства и е приел, че е налице неправилно квалифициране в обжалвания електронен фиш на приетото за налично административно нарушение – с посочена правна квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДВП.

Според ПРС, с ангажирането с електронния фиш на административна отговорност спрямо юридическо лице за нарушението по чл.21 ал.2 ал.1 от ЗДВП, е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита, доколкото ЮЛ не може и не следва да носи такава отговорност за това нарушение.

Посочено е, че самата норма на чл.188 ал.1 от ЗДВП сочи, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършено от него нарушение, като в изр. ІІ се казва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал.2 на чл.188 от ЗДВП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Според първоинстанционния съд липсват данни за това, че е установено физическо лице-водач на пътното превозно средство. С електронния фиш е наложено административно наказание – глоба, което не съответства на вида на субекта на административна отговорност – юридическо лице в нарушение на чл. 83 от ЗАНН.

            Касационната съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.Необходимо е да се посочи и следното:  в Електронен фиш серия К № 0377500 на ОДМВР гр. Пловдив липсва описание на нарушението и издател на фиша. Действително, нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдържа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Оттук, следва извода, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи. Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако процесния електронен фиш съдържаше такова изявление на конкретен автор. Изискванията относно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189, ал.4 от ЗДвП и те са: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези изисквания не включват посочването на автор на изявление в съдържанието на елекронния фиш. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, Съдът намира че съществува законово изискване, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор - физическо лице, който е и овластен за това контролен орган по смисъла на закона. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление. Касационният съд намира, че липсата на дата на издаване на електронния фиш възпрепятства проверката на въпроси, свързани с изчисляването на давностни и преклузивни срокове. Не без значение в случая е разминаването на установената скорост на движение на лекия автомобил: така в електронния фиш е посочена скорост от 101 км.ч, а в разпечатката и снимковия материал е посочена измерена скорост на движение от 104км.ч., което нарушава правото на защита на нарушителя, който впрочем не е установен, тъй като действително няма данни по делото за физическото лице-водач на пътното превозно средство. 

            С оглед на горепосоченото касационната инстанция намира, че  решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.  

              По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV  състав

 

Р Е Ш И:

             ОСТАВЯ в сила Решение № 2428 от 24.09.2013г. на Районен съд Пловдив, постановено по НАХД № 4003 по описа на същия съд за 2013г.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.