РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

 

Град Пловдив, 13 януари 2014 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Р.П. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3417 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

Касационно производство по чл. 63, ал.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТП Пловдив на НОИ против решение № 2606 от 16.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 2720 по описа на Пловдивския районен съд за 2013 година, с което е отменено наказателно постановление № 30 от 18.04.2013 г. на директора на ТП Пловдив на НОИ, с което на П.Д.Ц., ЕГН **********,***, за административно нарушение на чл.402а, т.2 КСО във връзка с чл.349, ал.3 КСО и на основание чл.350, ал.2 КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно районния съд е приел, че в случая е приложима нормата на чл.28 ЗАНН. Твърди се, че самото непредставяне на документите, необходими за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност е нарушение, за което П.Ц. следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с бездействието му. Извършеното нарушение не е резултатно и за санкционирането на нарушителя не се изисква настъпването на каквито и да било вредни последици. Затова непредставянето на документи, свързани с изплащането на парични обезщетения, не представлява маловажен случай. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателно постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на районния съд като обосновано и законо-съобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, че наказателното постановление е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган, административнонаказателната отговорност на П.Ц. е ангажирана правилно, тъй като от събраните доказателства е установено, че с непредставянето на болничния лист в срок е нарушила нормата на чл.40а, т.2 КСО. Съдът е приел, че по безспорен начин е установено извършеното административно нарушение, правилно са посочени обстоятелствата по неговото осъществяване, подкрепени с необходимите доказателства, но тези доказателства според съда сочат също, че в случая е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски, а наложената в минимален размер глоба е неоправдано висока с оглед влошеното здравословно състояние, доходите и имущественото състояние на дееца. Според съда не е следвало да бъде налагана глоба, а само да се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба. При конкретните условия според съда определеното наказание не може да постигне целите на наказанието по смисъла на чл.12 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи за наличие на хипотезата на чл.28 ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна на наказателното постановление.

 

 

 

 

Касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно установеното от районния съд наличие на предпоставките на чл.28 ЗАНН. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се изхожда от понятието за маловажен случай с оглед нормата на чл.9, ал.2 НК. Съответно, маловажен случай на административно нарушение е деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, както това е установено в конкретния казус и в този смисъл са мотивите на районния съд. Макар по същество възражението на касатора, че процесното нарушение не е резултатно и за неговата съставомерност е без правно значение настъпването на определени вредни последици, в случая не това е водещият критерий за мотивите на районния съд, а именно явната незначителност на обществената опасност на деянието и дееца.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че решението като допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова  и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2606 от 16.10.2013 г., постановено по н.а.х.д. № 2720 по описа на Пловдивския районен съд за 2013.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                         Членове: 1.                                    2.